Решение № 14092 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2011 г.

Решение № 14092 от 2.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11154/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Софарма" АД, гр. София против решение № 8263/10.06.2011 г. по адм. дело № 10545/2010 г. на Върховния административен съд, състав на седмо отделение, в частта му, с която е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу решение № 168/20.07.2010 г. по преписка № 262/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация, по т. 1, т. 2 и т. 3.1. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответните по жалбата страни, Комисията за защита от дискриминация и Спас Антонов Благов, от гр. София считат същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 8263/10.06.2011 г. по адм. дело № 10545/2010 г. Върховният административен съд, състав на седмо отделение е отхвърлил жалбата на "Софарма" АД, гр. София срещу решение № 168/20.07.2010 г. по преписка № 262/2009 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта по т. 1, т. 2, т. 3.1, с които административният орган е установил: по т. 1, че поради неосигуряване на равно възнаграждение за една и съща длъжност и трудови задължения за длъжността "стоковед" в отдел "Внос" по отношение на Спас Антонов Благов, работодателят - "Софарма" АД, гр. София в периода от 19.10.2009 г. до момента не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и е извършил дискриминация, като е осъществил административно нарушение по чл. 80, ал. 2 във връзка с чл. 80, ал. 1 от същия закон; с т. 2 е разпоредил за извършеното нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева, а с т. 3.1. на основание чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр. е наложил принудителна административна мярка, с оглед преустановяване на нарушението, а именно изравняване занапред от връчването на решението на индивидуалното основно трудово възнаграждение на Спас Антонов Благов, заемащ длъжността "стоковед" с това на останалите му колеги, изплащано им на същата длъжност. За да постанови този резултат, тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че определеният по-нисък размер на трудово възнаграждение се дължи на неравностойно третиране, във връзка с отношенията между служител и работодател по повод водения между тях съдебен процес относно законосъобразността по отмяната на уволнението и възстановяването на Благов на работа. Посочил е, че тези обстоятелства се включват в признака "лично положение", тъй като правото на иск за незаконност на уволнението и упражняването му са въпрос на личен, непрехвърлим избор. Възприел е изводите на Комисията за защита от дискриминация, че работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. за осигуряване на равно възнаграждение за еднакъв труд, което съставлява административно нарушение по смисъла на чл. 80 от закона. Решението е правилно. По делото е установено, че "Софарма" АД, гр. София е определило на Спас Благов основно месечно трудово възнаграждение в размер на 455 лева при възстановяването му на работа, след отменено незаконно уволнение. Подобна по размер заплата не съществува в дружеството за процесната длъжност и е значително по-ниска в сравнение с трудовото възнаграждение на останалите лица на подобни длъжности. Съгласно щатното разписание на "Софарма" АД, гр. София другите служители на длъжността "стоковед" са получавали за процесния период трудово възнаграждение от 900 на 1800 лева при същата образователно - квалификационна степен и длъжностни характеристики. Доказани са фактите, че след възстановяването му на работа уволненият служител е изолиран в отделно помещение. Възприемайки обстоятелствата по спора по този начин, първостепенният съд е достигнал до обоснования извод за осъществена дискриминация по признак "лично положение". Съгласно чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Алинея 1 се прилага за всички възнаграждения, плащани пряко или непряко, в брой или в натура, независимо от срока на трудовия договор и продължителността на работното време. В ал. 3 на чл. 14 е предвидено, че критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и оценката на трудовото изпълнение са еднакви за всички работници и служители и се определят с колективните трудови договори или с вътрешните правила за работната заплата, или с нормативно установените условия и ред за атестиране на служителите в държавната администрация без оглед на признаците по чл. 4, ал. 1 от същия закон. За да е налице нарушение на правилото по чл. 14, ал. 1 следва да се установи, че неблагоприятното третиране на работника или служителя е основано на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая първостепенният съд законосъобразно е приел, че определеното различно по размер заплащане на Спас Благов се основава на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. "лично положение", поради което е налице нарушение на принципа на равно заплащане. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло изводите в първоинстанционното решение, съгласно които независимо от свободата на договаряне на трудовото възнаграждение, работодателят не може на пренебрегва принципа за равно възнаграждение, заложен в разпоредбата на чл. 14 от ЗЗДискр. Критериите за равенство на трудовото възнаграждение са два: 1. за еднакъв труд и 2. за равностоен труд. Еднакъв е трудът, полаган от различни лица на една и съща длъжност, но с една и съща по качество работна сила (еднаква квалификация, умения, сръчност, умствени и физически способности и сила). Щом трудът е еднакъв по своите параметри - характер на работа, количество и качество на изразходваната работна сила, заплащането не може да бъде различно. Равностоен е трудът от различен характер, но със същата цена на работната сила, т. е. трудът, който въпреки различният си характер, струва толкова, колкото и трудът от друг характер, независимо от кого се полага. Равностойността се определя от еквивалентната образователна квалификация, времетраенето на изразходваната работна сила и производителността и, условията при които се извършва работата. Щом тези параметри на полаганата работна сила са равностойни не би следвало да има различия в заплащането. При положение, че е установено нарушение на закона, правилно първостепенният съд е приел, че законосъобразно са наложени принудителните административни мерки по т. 3.1 от решението на КЗД. В съответствие с материалноправните разпоредби и доказателствата по делото са изводите на тричленния състав за размера на наложените санкции. При тяхната индивидуализация административният орган е отчел тежестта и продължителността на извършеното нарушение и след вярна преценка на неговия характер е определил съответстващия се размер от предвидената по чл. 80, ал. 2 от ЗЗДискр. санкция. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответниците по касационната жалба разноски, които за Спас Антонов Благов възлизат на сумата от 300.00 лева (платен хонорар по договор за правна защита и съдействие № 0189588/14.09.2011 г.), а за Комисията за защита от дискриминация съдът определя в размер на 150.00 лева за претендирано юрисконсултско възнаграждение съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на Общото събрание на Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав