Решение № 8000 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2020 г.

Решение № 8000 от 23.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4131/2020 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 51 от 10.01.2020 г., постановено по адм. д. № 984/19 г. Административен съд – София област, е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/3/0.0.3730/3/01/04/01 от 3.06.2019 г., издаден от на директора на Областна дирекция София, Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл. 35, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., респективно чл. 8, ал. 5, предл. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г., чл. 59, ал. 1 е 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а ЗПЗП, с който е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договора и е определено на Т. Джоргов подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв. Съдът е изпратил преписката за произнасяне по заявка за второ плащане на Т. Джоргов с № 23/06/3/0.0.3730/3/01 от 15.05.2018 г., направена по реда на Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., по УНР 282564, по договор с № 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба директора на Областна дирекция София, ДФ "Земеделие", чрез процесуалният му представител юрисконсулт М. Пелтекова. В жалбата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на жалбата. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София област и вместо него постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди оспорения АУПДВ. Претендира заплащане на разноски, в това число юрисконсулско възнаграждение за две инстанции и заплатена държавна такса за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Т. Джоргов от [населено място], [община] чрез процесуалния си представител адв. Е. Атанасова взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд – София-област е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 23/06/3/0.0.3730/3/01/04/01 от 3.06.2019 г., издаден от на директора на Областна дирекция София, Държавен фонд "Земеделие", с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 4 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК и чл. 35, ал. 1, т. 3, пр. 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 и т12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., респективно чл. 8, ал. 5, предл. 2 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 11 от Договор 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г., чл. 59, ал. 1 е 2 АПК, във връзка с чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а ЗПЗП, с който е отказано изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по договора и е определено на Т. Джоргов подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., като е изпратил административната преписка на административния орган за произнасяне по заявлението за второ плащане. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения акт за установяване на публично държавно вземане. Прието е, че последният е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административно производствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че същият е неправилен като издаден в противоречие с материалния закон. Първоинстанционният съд е възпроизвел в мотивите на съдебния акт приложимите правни норми относно режима за установяването на публично-правни задължения от типа на процесното, съответно материалните норми, въз основа на които е бил издаден акта. Посочено е, че основното възражение на жалбоподателя, сега ответник по касация, е че изводите на административния орган за неизпълнение на договорените в приложение № 3 към договора задължения – завършване на курс 150 часа по част от професия от професионално направление с код 621 "Растениевъдство животновъдство" или с код 3451203 "Земеделско стопанство" или професионално направление с код 640 "Ветеринарна медицина" са в противоречие със закона. Първоинстанционният съд е приел направеното възражение за основателно, като систематизирани аргументите му в тази насока се свеждат до следното: 1. Посочено е, че както при подаване на заявката за второ плащане, така и при съдебното оспорване жалбоподателят е представил удостоверение за преминат и успешно приключен квалификационен курс за професионално обучение за професия "Фермер", специалност "Земеделец" с продължителност 150 часа. 2. Удостоверение е издадено от обучителна организация, която е надлежно сертифицирана за провежда обучения и ри изпълнение на законово определените условия да удостоверява придобиването на професионална умения от обучаемите, след успешно преминаване на обучението. 3. Представените документи за проведени обучение не са оспорени от администрацията нито в хода на административното производство, нито в съдебното такова, нито пък са ангажирани доказателства за предприети действия от компетентни органи по отношение на обучителната организация. 4. Прието е, че дори и да са установени подобни пропуски в обучението, да не са изпълнени законовите изисквания относно начина на провеждане на обучението и установяване на резултатите от това обучение, то това не е основание да се приеме, че такова професионално обучение не е преминато от бенифициента и той не е изпълнил задълженията си по договора за провеждане на професионална обучение от минимум 150 часа. Посочено е, че административният орган в лицето на ДФ "Меделие" няма правомощия да установява изпълнението на законовите изисквания за съществуването на обучителен център, за начина на провеждане на обучението, респективно валидността на проведените изпити. 5. На отделен ред са изложени мотиви, че дори да се приеме наличие на допуснати пропуски от центъра за професионална обучение, където е обучаван жалбоподателя, то това не е основание да се счита, че такова обучение не е проведено. Прието е, че представеното удостоверение за професионално обучение представлява официален документ, издаден в нормативно установена форма и удостоверява факти с правно значение – в случая, че жалбоподателят Т. Джоргов е преминал курс на професионално обучение и по този начин е изпълнил задълженията си по договора. 6. На отделен ред първоинстанционният съд е коментирал въпроса с притежаваното от жалбоподателя удостоверение за минимален образователен ценз. 7. На отделен ред са изложени мотиви, че издаденото удостоверение за завършен квалификационен курс по програма "Д" за част от професия "Фермер", специалност "Земеделец" не представлява документ с невярно съдържание. На основание изложеното е направен краен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, обуславящ необходимостта от неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за второ плащане. Решението на Административен съд – София област е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се развиват аргументи за неправилност на решението на първоинстанционния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че Т. Джоргов не е изпълнил изискването по договора за завършен курс за професионално обучение с продължителност 150 часа, поради което е налице хипотеза по чл. 37, ал. 1, т. 2 и 12 за постановяване на отказ за заплащане на второ плащане по договора в размер на 9 779 лв. и основание за възстановяване на първоначално заплатената сума от 19 558 лв. и като е приел друго, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: По делото няма спор за факти. От събраните доказателства е видно, че между ДФ "Земеделие" и жалбоподателя /сега ответник по касация/ Т. Джоргов има сключен договор № Договор 23/06/3/0.0.3730 от 12.05.2017 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие" на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В качеството си на ползвател лицето е получило първоначално плащане в размер на 19 558 лв. На 15.05.2018 г. бенефициентът е подал заявка за извършване на второ плащане. Тъй като по силата на приложение № 3 от договора същият има задължение за завършване на курс 150 часа в областта на селското стопанство или завършване на курс 150 часа по част от професия от професионално направление с код 621 "Растениевъдство животновъдство" или с код 3451203 "Земеделско стопанство" или професионално направление с код 640 "Ветеринарна медицина", със заявлението е представено удостоверение за професионално обучение рег. № 2081 – 104 от 30.10.2017 г. за завършен квалификационен курс за професионално обучение по програма "Д" за част професия "Фермер", специалност "земеделец", проведен в Център по професионално обучение "И. Груп БГ" ЕООД. На основание събрана информация от НАППО – Национална агенция за професионално образование и обучение за допуснати нередности в обучението, административният орган е приел, че бенефициерът не е изпълнил договорното изискване за провеждане на обучение, поради което е отказал извършване на второ плащане, съответно възникване на задължение за възстановяване на първото плащане. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че административният орган е приложил неправилно материалния закон и е отменил издадения АУПДВ. Настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод и го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно приложение на материалния закон. Към изложените мотиви от административния съд/чл. 221, ал. 2 АПК/ следва да бъде добавено само следното: Изложеното от административния орган, че приложеният документ за завършено основно образование № 48 от 24.06.1962 г. на Основно общообразователно училище "Димчо Дебелянов" – с. Говедарци, не отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 4 от Закона за професионалното образование и обучение, е несъстоятелно. Лицето има завършено основно образование по смисъла на чл. 39 от действалия към оня момент Закон за народната просвета – Обн., ДВ, бр. 218 от 17.09.1948 г., поради което отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 4 ЗПОО и към него не могат да бъдат поставяни изисквани да отговора на изискванията за завършено образование по сега действащия Закон за предучилищното и училищното образование /ЗПУ0/. По делото не се съдържат данни заявителят Т. Джоргов да е действал недобросъвестно при провеждане на обучението, поради което същият не може да бъде държан отговорен и да понася неблагоприятни последици от поведението на трети лица, овластени да провеждат обучение по съответните програми. В тази насока следва да бъде посочено, че при извършена справка на интернет адреса на въпросната Национална агенция за професионално образование и обучение - /www. navet. government. bg/bg/registar-na-tsentrovete-za-profesiona/ е видно, че и към днешна дата Център по професионално обучение "И. Груп БГ" ЕООД притежава надлежен лиценз за провеждане на обучение за професия "фермер". След като е стигнал до краен извод за неправилност на оспорения АУПД поради неправилно приложение на материалния закон, Административен съд – София област е постановил едно правилно съдебно решение, което на страда от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса ДФ"Земеделие" гр. София следва да бъде осъден да заплати на ответната страна разноски по делото за настоящата инстанция /адвокатски хонорар/ в размер на 1 000 лв. съгласно представения списък с разноски и доказателства за тяхното извършване. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,