Решение № 12540 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2010 г.

Решение № 12540 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7741/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на община Копривщица, чрез пълномощника адв. Чавдар Пенчев, срещу решение № 375 от 12 май 2010 г., постановено по адм. д. № 118/2010 г. по описа на Административен съд София - област, с което е отменена заповед № 37/19 януари 2010 г. на кмета на община Копривщица. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Андрей Стоянов Мрънков, чрез пълномощника си адв. Тихомир Шолев, намира за неоснователна касационната жалба. Претендира заплащането на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Пред Административен съд София-област Андрей Стоянов Мрънков е оспорил заповед № 37/19 януари 2010 г. на кмета на община Копривщица, с която на основание чл. 195, ал. 5 от ЗУТ е наредено да се премахне дървен навес, разположен в ПИ 38558.6.223, стар УПИ ХХVI-1299, кв. 94 на регулационната линия с ПИ 38558.6.222. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил оспорената пред него заповед. Решението е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед на кмета на община Копривщица е законосъобразен. В текста на чл. 195, ал. 5 от ЗУТ са изчерпателно изброени конкретните обстоятелства, при наличието на някое от които кметът на общината може да задължи със заповед собствениците на строежи да ги премахнат. В случая, както обосновано е приел и административния съд, такива обстоятелства не са посочени. Позоваването на цитираната правна норма в заповедта не е достатъчно основание да се приеме наличието на някои от предпоставките за приложението й. Във всички случаи административният орган е длъжен да изложи фактическа обосновка за премахването на даден строеж, което в случая не е направено. Такива фактически основания липсват и в приложената административна преписка. Правилен е и извода на съда, че не спазена процедурата по издаването на оспорената заповед. По делото липсват данни състоянието на строежа да е било установено от специално назначена за това комисия, нито пък тази комисия да е изслушвала заинтересуваните лица и в частност Андрей Мрънков, каквито задължения за административния орган са визирани в ч. 196, ал. 1 и 2 от ЗУТ. Прилагането към административната преписка на констативен протокол № 49/06 март 2007 г., не променя този извод. Преди всичко този протокол е съставен от длъжностни лица на РДНСК, а не на община Копривщица, а освен това и в него липсват данни за изслушването на заинтересуваните лица. Следва да се отбележи също, че този протокол не е вписан в оспорената заповед като основание за издаването й. Ето защо правилно съдът е приел, че заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и подлежи на отмяна. С оглед горното обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Андрей Мрънков направените пред тази инстанция разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 200 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,