Решение № 16750 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2018 г.

Решение № 16750 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13239/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - Кърджали, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 265 от 18.09.2018 г., постановено по адм. дело № 255/2018 г. по описа на Административен съд - Кърджали (АС), с което по жалба на Л. Милев е отменена издадена от касатора заповед № 292 з-821/02.05.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 9 месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Ответникът оспорва касационната жалба с доводи в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок, а разгледана по същество e неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, като съдържа всички съществени реквизити, липсата на които би се отразила на валидността й. Спазени са и изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. В съответствие с доказателствата е и констатацията, че Милев е извършил вмененото му нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като не е изпълнил писмена резолюция на началника на Районно управление – Кирково от 02.07.2017 година. По силата на тази резолюция Милев е следвало да изпълни съдебно определение от 17.01.2017 г. в частта, касаеща наложено наказание "лишаване от право да управлява МПС" по отношение на лицето Ш. Шаип, което служебно нарушение се явява съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР. Обоснован е изводът на АС, че при издаването на заповедта е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, според която при определяне вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Действително в заповедта липсват конкретни мотиви във връзка с индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя наказание. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година. В случая изцяло липсват мотиви защо е определен срок от 9 месеца, който надвишава минимално предвидения от закона. Неоснователни са доводите на касатора, че не подлежи на контрол за законосъобразност видът и размерът на дисциплинарното наказание, тъй като се касае за преценка по целесъобразност. Видът на наказанието в случая е в правомощията на административния орган, но липсата на мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е основание за отмяна на заповедта. Принципно вярно е посоченото от касатора, че мотивите на заповедта могат да се съдържат и в друг документ по преписката, но в случая това не е така - мотиви по смисъла на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР не се съдържат в справката до директора на ОДМВР - Кърджали. Доводите относно определяне на размера на наказанието в касационната жалба не могат да заместят липсващите такива в оспорената заповед. С оглед на изложеното решението на АС - Кърджали следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски, които са в размер на 700 лева за адвокатско възнаграждение и следва да се заплатят от ОДМВР - Кърджали. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,