Решение № 9240 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 19/2016 г.
ВАСIII отделение12.07.2017 г.докладчик Мира Райчева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 2329 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1925/2015 г. по описа на Административен съд - П. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране, адрес: гр. С., бул. " К. А.. Д." №...-10, да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата от 2 260 лв. /две хиляди двеста и шестдесет лева/ обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди - разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на наказателно постановление № НП-186/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва, считано от 09.04.2015 г., до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране адрес: гр. С., бул. " К. А.. Д." №...- 10, да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата от 200 лв. /двеста лева/ представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред две съдебни инстанции, както и сумата от 37,50 лв. /тридесет и седем лева и 50 ст./ представляваща направени разноски за заплащане на държавни такси пред двете инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9240 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 19/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на "ЕВН Б. Е." ЕАД- П., чрез процесуален представител юрк. С. П., против решение № 2329 от 23.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1925/2015 г. по описа на Административен съд - П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилно съдът възприел теза, че ищецът в производството разполага с достатъчно юрисконсулти, поради което не е следвало да упълномощава адвокати в производство по оспорване на наказателно постановление. Мотивира се становище, че са налице всички предпоставки, свързани с основателността и необходимостта от уважаване на предявения иск. Отправя се искане до съда да постанови решение, с което да отмени атакувания съдебен акт и да уважи изцяло предявената претенция Ответникът по жалбата, в депозиран писмен отговор, както и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание, твърди, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено, а изтъкнатите в жалбата твърдения са необосновани и почиват на неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че правилно административният съд констатирал липса на пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразния акт и неблагоприятната промяна в имуществената сфера на наказания субект. Поддържа още, че заплащането на разноски се дължало на договорно основание, свързано с налично облигационно правоотношение между страните, сключено по усмотрение на възложителя за защита на неговите права и законни интереси. Развиват се подробни доводи в тази насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима, а по същество за неоснователна. С оспореното пред настоящата инстанция решение, състав на Административен съд П. е отхвърлил предявения от "ЕВН България - Електроразпределение" ЕАД - П. против КЕВР - С. иск за сумата 2260 лева, претендирано обезщетение за претърпени имуществени вреди. Приел е за установено, че срещу ищеца е било издадено наказателно постановление, което в последствие е отменено по установения в закона ред. Разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление пред съда са приети като непряка и не непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт и не представляват имуществени щети по смисъла на чл. 4 във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Заплащането на адвокатско възнаграждение е прието от съда като израз на доброволен акт и резултат на свободно договаряне на две равнопоставени страни за осъществяване на адвокатска защита, която не била задължителна и неизбежна, тъй като в съдебното производство бил приложим принципа на съдебното начало и съдът бил задължен да следи за пълното изясняване на делото от фактическа и правна страна. "ЕВН България - Електроразпределение" ЕАД - П. разполагало с поне 8 юрисконсулта по щат, поради което съдът е приел, че упълномощаването на адвокат само за процесуално представителство пред съд било направено единствено с оглед бъдещо производство по ЗОДОВ. Касационната жалба е допустима, като подадена от страна имаща интерес от оспорване на неблагоприятен за нея акт, в описаните в закона срокове. Разгледана по същество е основателна. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. По делото е било безспорно установено, че Председателя на КЕВР е издал наказателно постановление с № НП-186/31.07.2014 г., с което на "ЕВН Б. Е." ЕАД е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 20 000 лв. за нарушение на т. 3.3.6 от Лицензия № Л-140-07/13.08.2004 г., с което е осъществен състава на чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката. По жалба на дружеството срещу НП пред Хасковски РС е образувано а. н. д. № 914/14 г. С Решение № 326/12.11.2014 г. по посоченото дело, потвърдено с решение № 53/09.03.2015 г. по адм. дело № 15/2015 г. на Административен съд Х., НП е отменено като незаконосъобразно. За защитата си по образуваното и водено дело по обжалването на наказателното постановление дружеството е ангажирало адвокат, като са представени и доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящата инстанция не споделя извода на Административен съд П., свързани с липсата на пряка и непосредствена връзка между отмененото наказателно постановление и направените от "ЕВН Б. Е." ЕАД разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и съдействие в хода на съдебното производство по отмяната му. Съгласно диспозитива на приетото Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, за което са посочени и подробни мотиви. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Р. Б. и е регламентирана дейност със Закона за адвокатурата. Тази защита е задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика не може и не следва да се изключва възможността за ангажиране на лице с юридическо образование от всеки, който прецени, че не е в състояние само да упражни своевременно и в пълнота правото си на защита в съдебно производство и в частност при обжалване на наказателното постановление, издадено от държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти. Няма никакъв спор, че в мандат на юрисконсултите на дружеството е освен да го представляват и да упълномощават други лица с възможност за процесуално представителство. Следователно отново да се поставя въпроса дали като са имали юристконсулт това е било достатъчно да се защитят интересите на дружеството или не, както и дали са били длъжни или не да се ангажира такава защита, означава отново да се преразглежда въпроса, разрешен изрично с посоченото тълкувателно решение. Правото на обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане е регламентирано в Закона за задълженията и договорите и пресъздадено в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Член 4 от този закон предвижда, че "държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице". Едно от условията на чл. 204, ал. 1 от АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по "съответния ред", който е обжалване по административен или/ и/ съдебен ред. Не е задължително обжалването да бъде осъществено с помощта на адвокат, но това, както бе описано по - горе не изключва възможност за ангажиране на квалифицирана помощ. След като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административния акт да е отменен по съответния ред и след като в тези производства гражданина е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорара, платен на адвокат за осъществяване на тази защита не е нищо друго, освен имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В тази връзка настоящия състав не споделя становището, че заплащането на адвокатско възнаграждение е израз на доброволен акт и резултат от свободното договаряне между равнопоставени страни, което не е задължително и неизбежно, тъй като поради въведеното служебно начало съда бил длъжен да изясни сам делото от фактическа и правна страна, а конкретното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условие на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. С оглед на гореизложеното и разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, съгласно която тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде осъдена Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата 2260 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, причинени от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № НП-186/31.07.2014 г., издадено от Председателя на ДКЕВР, ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 09.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендираното обезщетение е безспорно установено по размер. Представени са два бр. договори за правна помощ и пълномощно с описани в тях дължими суми във връзка с оказване на правна помощ пред две инстанции, разглеждали производства по оспорване на НП. Предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на "ЕВН Б. Е." ЕАД за присъждане на направените разноски в хода на производството пред Пловдивския административен съд, се явява основателна. Комисия за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на "ЕВН Б. Е." ЕАД сумата от 200 лева, направени разноски за юрисконсултско възнаграждение - по 100 лева за всяка инстанция, определени по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК и сумата 37,50 лв. държавни такси за двете инстанции, По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение