Решение № 3559 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2016 г.

Решение № 3559 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9534/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касацонна жалба на А. П. Б., от гр. С., чрез пълномощника му - адв. И. З.-Ш., против решение № 4160/15.06.2016 г. по адм. дело № 2566/2016 г. на Административен съд С.-град с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът: директора на Дирекция "Общински строителен контрол" /"ОбСК"/ -НАГ, СО, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд С.-град е отхвърлил жалбата на А. П. Б., против Заповед № РА-30-18/21.01.2016 г. на директора на Д "ОбСК" при Столична община, като неоснователна. Според съда заповедта е законосъоразен административен акт, като издадена от компетентен орган, при спазване на формата, на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. С оспорената заповед е наредено по отношение на А. Б., като собственик и извършител, да премахне незаконен строеж: "Ограда с бетонов цокъл и метални решетъчни пана", ограждаща лицевата част на УПИ VII-681, кв. 27, в. з."Киноцентър I ч." по плана на гр. С., на основание чл. 225а, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Съдът, след анализ на доказателствата е приел, че строежа е реализиран в периода 1999 - юни 2001 г., без строителни книжа и че същия навлиза в трасето на ул. "Проф. А. Р." / бивша ул. "Първа"/, в нарушение на предвижданията по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-50-09-82/16.03.1990 г. изменен със заповед № РД-50-273/04.11.1998 г. Поради това съдът е отхвърлил възможността строежа да е търпим по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./. Отхвърлени са и доводите на оспорващия, че с премахването на строежа ще бъдат засегнати други съоръжения, от съществено значение, като неотносими към оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба не се сочат конкретни основания за недопустимост на обжалваното решение и при служебно извършената проверка за недопустимост, касационният съд не установи наличие на такъв порок. Оплакването за неправилност на решението е също неоснователно. Съдът, въз основа на цялостна преценка на доказателствата, вкл. и заключение на СТЕ, е извел законосъобразни правни изводи за наличие на незаконен строеж, извършен без строителни книжа - разрешение за строеж, каквото се изисква съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, респ. чл. 55 от ЗТСУ (отм.). Правилни са и изводите му, че строежа не е търпим в хипотезата на § 16, ал. 3 от ПР на ЗУТ, респ. § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ / Д. в. бр. 82/2012 г./, поради неизпълнение на условието да е допустим по действащия ПУП и по правилата и нормативите, действали за периода на извършването му /1999-юни 2001 г./. Незаконният строеж представлява ограда, изпълнена откъм лицето на УПИ VII, кв. 27, в. з. "Киноцентър 1 ч." по плана на гр. С., като съгласно неоспорените данни, същата навлиза в трасето на реализирана улица "Проф. А. Р.", между о. т. 56 - о. т. 16, вместо да е по регулационната линия към тази улица, както изисква чл. 48, ал. 1 ЗУТ, респ. чл. 124, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 5/1995 г. за ПНТСУ (отм.). Освен това височината на плътната й част е над 0,6 м., което е в противоречие с чл. 48, ал. 7 от ЗУТ, респ. чл. 124, ал. 4 от цитираната Наредба № 5/95 г. (отм.). Изложеното обосновава извод за нетърпимост на строежа, така както правилно е прието и от решаващия съд. По делото е приет като доказателство Протокол за строителна линия и ниво № 1/15.01.1999 г., за строеж "ограда" в УПИ VII-681, кв. 27, което се издава след разрешението са строеж, но в случая видно от съдържанието му, в него не е вписано наличие на такова разрешение за строеж. Самият касатор не поддържа, че разполага с такова РС. О. окомерната скица на гърба на този протокол оградата е ситуирана по регулационната линия, граничеща към улица с о. т. 59-16, а не върху части от тази улица, както е изпълнена. Ето защо като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, тъй като е налице незаконен строеж в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Оплакванията на касатора свързани със засягане на съоръжения на техническата инфраструктура, са относими към изпълнението на заповедта, но не и към законосъобразността й, поради което правилно са отхвърлени от съда. При този изход по спора основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл. 24 от НЗПП, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК / ред. Д. в. бр. 8/2017 г./. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение