Решение № 4855 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2016 г.

Решение № 4855 от 19.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9255/2016 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. В. С. от гр. В. срещу решение № 1468 от 1.07.2016 г. по адм. д. № 927/2012 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата й против АУЗД № МД - АУ - 645/14.12.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - В., потвърден с Решение № МД - РШ - 006/20.01.2011 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община - В., с който са установени задължения за данък върху недвижимите имоти, за периода м. 01.2005 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 479,17 лв., от които главница в размер на 386,18 лв. и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 92,99 лв., както и данък върху превозните средства за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 151,75 лв., от които 138,03 лв. - главница и лихва към 11.12.2010 г. в размер на 13,72 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Иска отмяна на решението и отмяна на АУЗД. Ответникът - директор на Дирекция "Местни данъци" при община В., чрез процесуален представител в депозирания по делото писмен отговор намира касационната жалба за неоснователна, като излага съображения, че представеното от задълженото лице удостоверение за липса на задължения с изх. № УД101206/12.08.2010 г. не е документ доказващ извършено плащане за данъчните задължения. Не са представени доказателства за платени в срок данък върху недвижимите имоти и данък върху превозните средства. Не са представени банкови бордера, банкови извлечения или други относими документи, които да доказват касово или безкасово плащане. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът не се е съобразил с указанията на ВАС, дадени в отменителното решение № 3083/1.03.2012 г. по адм. дело № 9357/2011 г по описа на ВАС, относно правилното преценяване на събраните доказателства и най-вече на събраните по време на воденото срещу служителката на общината досъдебно производство, както и относно правилното тълкуване и прилагане на закона. Представените от жалбоподателката документи сочат на извършено плащане на служител на община В., заемащ длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в Дирекция "Местни данъци". С приключилото с влязла в сила присъда досъдебно производство е установено виновното поведение на служителката, приемала плащания на гражданите в канцеларията й, а не на касата. Същата е извършвала и неразрешена намеса в информационните системи и в базата данни на общината, поради което е установена и липсата на реално плащане на данъчните задължения. Развива съображения, че събраните доказателства сочат за проявена добросъвестност от страна на жалбоподателката и АУЗД е издаден в нарушение на материалния закон. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Касационното производство е второ по ред, след като с решение № 3083/1.03.2012 г. по адм. д. № 9357/2011 г. по описа на ВАС е отменено решение № 1362/7.06.2011 г. по адм. д. № 516/2011 г. по описа на Административен съд - В. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, със задължителни указания за спиране на производството до приключване на наказателното производство по ДП № 277/2010 г. на ОД на МВР-В.. В първоинстанционното производство жалбоподателката е възразявала срещу установените задължения за данък върху недвижимите имоти за периода м. 01.2005 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 479,17 лв. и данък върху превозните средства за периода м. 01.2009 г. - м. 12.2010 г. в общ размер на 151,75 лв. като се позовала на 3 бр. бележки "за платени данъци" за лек автомобил марка "Форд" модел "Фиеста", за лек автомобил марка "Фолксваген", както и за платен данък недвижим имот, за имот находящ се в гр. В. м. "Орехчето" № 28, с доводи, че са издадени от служител на Община - В. и че с тях се удостоверява извършеното плащане. Бележките са оспорени от административния орган в съдебното заседание проведено на 28.03.2011 г. по адм. д. № 516/2011 г. при предходното разглеждане на делото, с твърдение, че не са издадени по съответния ред и форма и не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане. Бележките, на които се позовава жалбоподателката, са подпечатани с печат № 0132 на Община - В., който според извлечение от регистър за печатите на общината е предаден на В. К. К.. Представена е приходна квитанция № 231532/21.07.2010 г. за платен данък превозни средства с рег. № 001 СЗ 412, с положен печат № 0163. В. К. е назначен на 27.08.2008 г. в Община - В. на длъжност старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол", в отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол. От представената длъжностна характеристика (л. 24-27 от адм. д. № 516/2011 г. по описа на АС-В.) е установено, че старшият инспектор осъществява контрол на декларираните данни по ЗМДТ, извършва ревизии и проверки на данъчнозадължените лица, но не е посочено, че може да приема плащания за данъци и такси. Представени са персонални отчети "дневен лист на събирача" за касова група район "Приморски" от дата 12.03.2010 г., на която се твърди, че е извършено плащане, в които не фигурира плащане по ЕИК и партиди на жалбоподателката. Окръжен съд - В., с влязла в сила на 14.01.2016 г. присъда № 26/6.03.2015 г. по НОХД № 35/2015 г., е признал за виновна подсъдимата К. А. П. в това, че: 1) през периода от 13.03.2007 г. до 31.03.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - старши инспектор и главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в дирекция "Местни данъци" при Община - В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у изброените лица, сред които и жалбоподателя, заблуждение, че същите са заплатили данъци и такси, дължими на основание чл. 11, чл. 53 и чл. 64, ал. 1 ЗМДТ и с това им причинила имотна вреда общо на стойност 295 721,05 лв. (конкретно на жалбоподателката в размер на 828,37 лв.). Съдът е приел, че подсъдимата Петкова се е срещала с граждани, които й предоставяли парични средства за дължими от тях в качеството им на физически лица местни данъци и такси. Служителката обикновено е била търсена на работното й място в сградата на кметство "Приморски", с мотив по-бързо обслужване, за да не чакат ред на определените за целта гишета за заплащане на данъци, на които често имало дълги опашки. Констатирани са и случаи при които, Петкова е отивала до местата за обслужване на гражданите - гишетата и след като ги е запитвала за какво чакат, ги е поканвала да заплатят задълженията си към общината в нейния кабинет. В редки случаи, тя е заставала на гишетата за обслужване на граждани, използвайки краткотрайното отсъствие на свои колеги. Петкова подпечатвала с печати, с надпис "Имуществени данъци - община В." № 0122, 0129, 0132 и 0155. В обжалваното първоинстанционно решение, съдът е приел за установено, че от страна на жалбоподателката не са извършени плащания по касов или безкасов път, за данък недвижими имоти и данък върху превозните средства за процесните периоди, поради което за неплатените задължения, по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК служебно е издаден процесния АУЗД. Съдът е посочил, че представените бележки не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой. Същите са озаглавени за платени данъци за 2010 г, посочени са имената и ЕГН на задълженото лице, партиден номер, размер на данъка. Разписките не носят наименование Приходна квитанция, не е посочен номер на квитанцията и дата на издаването й. В разписките не е посочено име и длъжност на лицето - издател, а само подпис на неидентифицирано лице и печат на Община - В. "Имуществени данъци" с № 0132. Според регистъра на печатите на Община - В., печат с № 0132 е предаден на В. К. - служител на О. В., заемащ длъжността старши инспектор "Ревизии, проверки и контрол" в дирекция "Местни данъци", но в кръга на службата му не е включено приемане на плащания за данъци. Петкова е установена като автор на разписките едва в наказателното производство, като е безспорно, че същата е извършвала отбелязване в компютърната система на общината, че плащането на данъците е извършено по банков път. Видно от длъжностната характеристика за длъжността, която е заемала Петкова и както е установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 35/2015 г. на ВОС, в кръга на службата й не попадат правомощия за получаване на плащания за данъци. Съдът е приел, че плащанията за данък върху превозните средства и данък върху недвижимите имоти за процесния период, са извършени не по регламентирания от закона ред и на неоправомощено да ги получи лице. Приел е, че удостоверение № УД101206/12.08.2010 г. не обосновава незаконосъобразността на издадения АУЗД. Решението е правилно. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, официален документ издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представените от касатора документи не съответстват на установената форма за приходна квитанция. Вярно е, че документът е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесният документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото, на което е платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно. Чл. 2 от Закона за местните данъци и такси изрично сочи, че плащането трябва да е на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице (законът не изисква данъчно задълженото лице да извършва плащането лично, но плащането трябва да е от името и за сметка на задълженото лице), плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Представените разписки не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой. Същите са озаглавени: "За платени данъци" за съответната година. Разписките не носят наименование "Приходна квитанция", а в същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция от посочената дата, каквато не е налице. В разписките не са посочени име и длъжност на лицето - издател. Представените документи не са издадени от компетентен общински служител и не отговарят на изискванията за форма и ред на издаване. Няма доказателства парите за данъка да са постъпили в касата на общината, което означава, че данъчното задължение не е изпълнено. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение