Решение № 10587 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 753/2012 г.

Решение № 10587 от 18.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 753/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 2203/5.10.2011 г., постановено по адм. д. № 1903/2011 г. Административен съд гр. Варна е отхвърлил жалбата на "Регистър БГ" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Драгомир Христов Славов срещу предписание относно вътрешните правила за работна заплата от Протокол № 1025/20.04.2011 г., издаден от главен инспектор при дирекция "Инспекция по труда" гр. Варна. Отхвърлил е искането на жалбоподателя "Регистър БГ" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Драгомир Христов Славов за присъждане на сторените разноски в производството. Срещу това решение чрез пълномощник адв. Маринов е подадена касационна жалба от "Регистър БГ" ООД гр. Варна, представлявано от управителя Драгомир Христов Славов с оплакване, че е неправилно. Развива съображения за постановяването му в противоречие с Конституцията и материалния закон, неправилно е имплицитно прокарващия се момент, че ВПОРЗ на "Регистър БГ " ООД съдържат норми с дискриминационен характер. Твърди допуснати съществени процесуални нарушение - не са обсъдени всички доводи на жалбоподателя, което е довело и до необоснованост. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от пълномощник адв. Маринов, който поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответната страна - Дирекция "Инспекция по труда"- гр. Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита същата за процесуално допустима, но по същество неоснователна, а решението на Административен съд - Варна за правилно и обосновано. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството по делото е по реда на чл. 404 от Кодекса на труда, според който, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива, или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки. Във връзка с извършена проверка на 18.04.2011 г. по спазване на трудовото законодателство на "Регистър.БГ" ООД, гр. Варна от гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна - Д. Драгнева е съставен Протокол № 1025/20.04.2011 г., като е дадено предписание във вътрешните правила за работната заплата да се включат: общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; определяне и разпределение на средствата за работна заплата; определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения, съгласно чл. 22, ал. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). В законоустановения срок дружеството, представлявано от управителя Драгомир Христов Славов, е подало жалба пред Административен съд - Варна срещу предписанието. В жалбата се поддържа, че за дружеството не съществува вмененото му задължение за издаване на посочените правила. Първоинстанционният съд правилно и обосновано е установил, че наложената принудителна административна мярка (ПАМ), представляваща индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма, в съответствие с материалните разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразена с целта на закона. Съгласно чл. 22, ал. 3 от НСОРЗ във вътрешните правила за работната заплата задължително се включват: 1. общи положения за организацията на работната заплата в предприятието; 2. определяне и разпределение на средствата за работна заплата; 3. определяне на минимални стойности или на диапазони на основните заплати по длъжностни нива; 4. редът и начинът за определяне и изменение на допълнителните трудови възнаграждения. Съобразявайки тези изисквания със съдържанието на представените от жалбоподателя вътрешни правила за организацията на работната заплата в "РЕГИСТЪР.БГ" ООД, Административен съд - Варна законосъобразно е установил, че е налице неизпълнение на въведеното задължение по чл. 22, ал. 3, т. 1-4 от НСОРЗ, което от своя страна представлява нарушение на трудовото законодателство, обуславящо налагането на предписание в съответствие с нормата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Изискванията, въведени с нормата на чл. 22, ал. 3 от НСОРЗ, видно и от самия текст, са задължителни и не може да се приеме становището на касатора, че могат да бъдат заместени чрез препратки към действащото законодателство, тъй като това би противоречало с целта на Наредбата, а именно - да конкретизира и изясни структурата и организацията на работната заплата, с оглед защита правата на работниците и служителите. Правилно при тези данни първоинстанционният съд е приел като краен извод по спора, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,