Решение № 478 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2012 г.

Решение № 478 от 11.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5869/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Мета 97" ООД моли да бъде отменено решение № 1243/08.03.2012 г. по адм. д. № 2947/2011 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 2001002361/16.08.2010 г. на ТД на НАП-София като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да бъде отменен РА и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на касатора против РА № 2001002361/16.08.2010 г. на ТД на НАП-София, с който за периода м. 1 - 11.2009 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит 127 865,18 лв. по фактури на "Корект груп" ЕООД, "Бета кар В" ЕООД, "Цветелина строй БГ" ЕООД, "Интер кар груп-Реал" ЕООД и "Обич-94" ЕООД на основание чл. 25, ал. 2, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на метални изделия не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължение на касатора в РА. Обосновано съдът е приел, че не е установено осъществяване на доставките на метални изделия и строителни материали от посочените във фактурите доставчици, след като документите за приемо-предаване на стоките не са подкрепени от доказателства за транспортиране на същите и кадрови възможности на доставчиците да извършат необходимите товаро-разтоварни работи на тонове метални изделия, водопроводни тръби, тонове арматурно желязо, канализационни тръби, десетки хиляди тухли четворки и единични тухли, 225 торби теракол, 320 кв. м. теракот, тонове арматурна стомана и стоманени профили. По фактурите на "Интер кар груп" ЕООД са представени товарителници за превоз с превозвач "ЕТ "Джемал-Методи Огнянов", подписани за превозвач от неизвестно лице като е положен печат за превозвач на "Интер кар груп" ЕООД, които след като не са подписани от превозвача не установяват извършване на транспорта на фактурираните метални изделия и строителни материали. Във фактурите на този доставчик не е посечен начин на плащане и твърденията на касатора, че е доказано плащане на стойността по фактурите е неоснователно. Вещото лице е дало заключение, че плащане на стойността по фактурите е отразено в счетоводството на ревизираното лице по сметка 501-каса в лева. От счетоводното отразяване на плащане не следва непременно извод, че плащане е осъществено, след като е представен фискален бон за плащане в брой само по 3 от фактурите на "Интер кар груп" ЕООД. Не са представени фискални бонове за плащане по фактурите на "Обич-94" ЕООД, "Бета кар В" ЕООД, в чиито фактури е посочено, че плащането е в брой. Съдът правилно е възприел заключението на вещото лице като необосновано, след като е изработено само по доказателствата, приложени по делото, поради ненамиране на доставчиците на адресите им. Доводът на касатора, че е извършено плащане по фактурите и този факт доказва осъществяване на доставките е неоснователен. Фискални бонове за плащане са приложени само към някои от фактурите. Плащането по доставката не е достатъчно, за да се приеме, че доставката е осъществена, след като не са представени годни доказателства, установяващи предаване на фактурираните родово определени вещи и преминаване на собствеността върху тях в патримониума на ревизираното лице. Плащането по доставката не представлява данъчно събитие предвид чл. 25, ал. 6 ЗДДС, по който при плащане преди да е настъпило данъчно събитие данъкът става изискуем при получаване на плащането. Процесните фактури не са оформени като авансови и доводът, че от плащането по фактурите е налице данъчно събитие е неоснователен. Фактурите на "Корект груп" ЕООД нямат мерни единици на фактурираните строителни материали, нито са придружени от спецификации и не установяват предмета на доставката, поради което представените приемо-предавателни протоколи не могат да се отнесат към отделните фактури, и не установяват осъществяване на доставката. За доставките на строителни материали по спецификация от "Цветелина строй БГ" ЕООД по 6 бр. фактури не са представени спецификациите, представен е приемо-предавателен протокол, който не може да се обвърже с фактурираните арматурна стомана, арматурно желязо и строително желязо и правилно съдът е приел, че не е доказано осъществяване на фактурираните доставки. Приложените протоколи за приемо-предаване на стоките от "Бета кар В" ЕООД на ревизираното лице правилно са преценени от съда като недостатъчни да установят осъществяване на доставките след като се различават от протоколите, представени от доставчика подписани от неизвестни лица и заверени за вярност с оригинала от неизвестно лице. Законосъобразен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит и да бъде признато е необходимо да е осъществена доставка, за доказването на който факт не е достатъчно представянето на фактури и нейното счетоводно отразяване от ревизираното лице и доставчиците. Осъществяването на доставката може да се доказва с всички допустимо по ДОПК доказателства. Процесните фактури имат за предмет доставки на стоки със значителен обем и тегло, поради което доказване на транспорта на тонове строителни материали би подкрепило доказателствата за приемо-предаване на стоките. В случая не е доказано нито предаване на стоките, нито е доказано транспортиране на значителните по обем и тегло стоки. Правилно съдът е приел за необоснован извода на вещото лице, че закупените стоки по спорните доставки са прехвърлени на трети лица от ревизираното лице, тъй като изводът е направен без анализ на закупените стоки по видове, съпоставен с продадените стоки по видове. Предвид липсата на спецификации към спорните фактури и неустановен предмет на доставките по някои от тях този извод на вещото лице е необоснован, а доводът на касатора в тази насока е неоснователен. В цитираното от касатора решение по дело С-285/11 на СЕС в т. 31 е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. В същия смисъл е и т. 33, според която, ако се установи, че доставките на стоки са реално осъществени по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано. В т. 20 от решението е посочено, че са налице доказателства, установяващи осъществяването на доставките. Посочените т. 31 и т. 33 от цитираното решение на СЕС потвърждават трайната практика на СЕО в решението по дело С-152/02 г., че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит е необходимо наличие на фактура за доставка и осъществяване на доставката по тази фактура. Доводът за отклонение на решението на АССГ от практиката на СЕС е неоснователен. Предвид цитираната т. 20 от решението позоваването на диспозитива от същото е неоснователно, след като в настоящия процес не е установено осъществяване на спорните доставки. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение, .