Решение № 13131 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2012 г.

Решение № 13131 от 10.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11925/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на Павлина Цонева против решение № 26 от 25.07.2012 г. по адм. дело № 95/2012 г. на Административния съд - Русе, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Ответната страна - НОИ - София, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, приема, че допустимата за разглеждане касационна жалба, е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлили исковете на жалбоподателката против НОИ - София, за претърпени имуществени и неимуществени вреди за периода 15.11.2011 г. до 1.03.2012 г., изразяващи се в неизплатени пенсии за инвалидност и социална пенсия и дължимата лихва. Съдът е изложил съображения, че не е установен фактическият състав на чл. 204 АПК - недоказана нищожността на административните актове на органите на НОИ, нито тяхната незаконосъобразност, на които жалбоподателката се позовава. Решението е правилно. Съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства, въз основа на които е обосновал законосъобразни изводи, изложени в подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Съдът законосъобразно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 72 КСО, съгласно която пенсия за инвалидност поради общо заболяване се определя на лица с 50 и на 50 на сто трайна работоспособност. С експертно решение № 0522/10.06.2011 г. НЕЛК - София, определя 48 % трайно намалена работоспособност на жалбоподателката. На основание на това експертно решение и съгласно чл. 72 КСО законосъобразно ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Русе, е постановил разпореждане № ПО-18903/2 от 30.08.2011 г., с което на основание чл. 95, ал. 2 КСО е спряна личната пенсия за инвалидност, считано от 1.09.2011 г., тъй като са налице доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на пенсията съгласно чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Пенсионният орган е приел, че именно експертното решение на НЕЛК, с което се определя нов процент намалена работоспособност (под 50 %) се явява доказателство за обстоятелства по смисъла на чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО. Изрично административният орган е посочил в разпореждането си, че ще бъде приложена нормата на чл. 95, ал. 2 КСО - пенсията ще бъде възобновена от датата на спирането при промяна степента на инвалидност. Установено е, че ищцата е получавала социална пенсия за периода от 15.11.2011 г. до 1.03.2012 г. (исковия посочен период), поради което претендираното парично обезщетение за претърпяна имуществена вреда от неполучена социална пенсия е недоказана. По делото не са установени незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители от НОИ, твърдени в предявените искове, поради което съдът правилно ги е отхвърлил. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,