Решение № 276 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1469/2011 г.

Решение № 276 от 16.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1469/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Пламен Петков На основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъдените Я. Т. И. и Т. Й. И., за отмяна по реда на възобновяването на присъда № 175 от 03.11.2010 г. постановена по ВНОХД № 309/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, с която е била изменена присъда № 532 от 14. 05. 2010 г. постановена по НОХД № 2084/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол. В искането по същество се твърди, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт, е постановен при наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което се претендира за неговото изменение съобразно правомощията на ВКС визирани в разпоредбата на чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК. Осъдените Я. И. и Т. И. наред със защитата си пледират за уважаване на искането. Гражданският ищец и частен обвините И. Б. не се явява и не изпраща представител за съдебното заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Исканията на осъдените лица за отмяна по реда на възобновяването, са процесуално допустими, тъй като са депозирани от лица имащи право на това, в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК и касаят съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледани по същество, исканията са неоснователни. Това е така поради следните съображения: С присъда № 532 от 14.05.2010 г. постановена по НОХД № 2084/2008 г. по описа на Районен съд - гр. Ямбол, осъдените Я. Й. И. и Т. Й. И., са били признати за виновни в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2 във вр с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК за осъдения Т. Й. И., като при условията на чл. 54 от НК са им били наложени наказания "лишаване от свобода" в размер на три години за осъдения Я. И. и в размер на една година и четири месеца за осъдения Т. Й. И., които да бъдат търпени при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Били са осъдени да заплатят солидарно наред и с подс. Т. Г. И., претърпените от гражданският ищец И. Б. С. имуществени вреди в размер на 545,09 лв., както и сумата от 30 000 лв. представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на извършеното престъпление. С присъда № 175 от 03.11.2010 г. постановена по ВНОХД № 309/2010 г. по описа на Окръжен съд - гр. Ямбол, присъдата на Районен съд - гр. Ямбол е била изменена касателно подс. Т. Г. И., който е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2 във вр с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК със съответните последици в гражданско-осъдителната част, а в останалата си част - по отношение на осъдените Я. Й. И. и Т. Й. И., първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло. Единственият релевиран довод е за наличие на касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, и е неоснователен. Това е така защото, от материалите по делото се установява, че инстанциите по същество са подходили задълбочено и внимателно при решаване на въпросите свързани с индивидуализацията на наказанието наложено на всеки един от осъдените Я. И. и Т. И. Всяко едно от наложените на осъдените наказания кореспондира на критериите визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК. Обстойно е била обсъдена както степента на обществена опасност на деянието извършено от осъдените Я. И. и Т. И., така и степента на обществена опасност на самите дейци. Характера на нанесените на пострадалия телесни увреди, механизма на причиняването им, а не на последно място и техния брой - седем средни телесни повреди засегнали по същество цялостния физически интегритет на частния обвинител и граждански ищец С. са мотивирали инстанционните съдилища да достигнат до законосъобразния извод, че изпълнението на наложените на осъдените лица наказания, не следва да бъде отлагано при условията на чл. 66, ал. 1 от НК. Критичното отношение на осъдените към извършеното и тяхното процесуално поведение са били взети предвид от съдилищата при определяне размерите на наложените наказания, като всяко едно от тях не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, тъй като съответствува на обществената опасност на деянието и дееца и се явява съобразено с целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. По изложените до тук съображения, Върховният касационен съд на РБългария, първо наказателно отделение, намира постановените присъди за правилни и законосъобразни, а исканията на осъдените за възобновяване на наказателното производство, изцяло неоснователни. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение