Решение № 14690 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2009 г.

Решение № 14690 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7073/2009 г., III о., докладчик съдията Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано по жалба на Николай Котов Пенчев от гр. София против заповед № К-1143 от 9.03.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение като държавен служител в МВР - категория "Г", специалист IV степен в МВР (бивша ГД "Жандармерия"), поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви - фактически и правни основания, за издаването й, нарушение на формата на материалния закон и административнопроизводствените правила. Поддържа се оплакване и за нарушение на целта на закона. Ответникът - министър на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Върховният административен съд, трето отделение като взе предвид доказателства по делото прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбоподателят е държавен служител в Министерството на вътрешните работи, притежаващ категория "Г". Служебното му правоотношение с МВР е прекратено от органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване по инициатива на органа по назначаването. За целта е издадена обжалваната заповед № К-1143 от 9.03.2009 г на министъра на вътрешните работи, като правоотношението на държавния служител е прекратено от датата на връчването й. Съгласно разпоредбата на чл. 69 от КСО, в относимата по случая алинея втора, държавните служители в МВР, при уволнение придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители от ЗМВР. Фактическият състав на нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР включва единствено наличието на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО и издаването на заповед от органа по назначаването, със съдържание, предписано в нормата на чл. 269 от ППЗМВР. В хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР не е задължително отправяне на предложение до органа по назначаването от органите по чл. 268а от ППЗМВР, диференцирани за съответните категории служители. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение - № К-1143 от 9.03.2009 г. е издадена в законоустановената писмена форма, подписана от министъра на вътрешните работи, както и справка за осигурителен стаж. Не е направено предложение от органите по чл. 268а от ППЗМВР. Обстоятелството, че посочения в справката и възприет от органа по назначаването осигурителен стаж, не е оспорен от жалбоподателя, налага извод за наличие на предпоставки по чл. 69, ал. 2 от КСО и за наличие на основание за приложение на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо следва да се приеме, че оспорения индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му със закон правомощия, в изискуемата форма и съдържание, при спазване на конкретните материално правни норми - в случая нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Видно от неоспорената по делото справка, жалбоподателят има общ осигурителен стаж - 31 години, 6 месеца и 22 дни, от които действително изслужени като държавен служител в МВР - 29 години, 6 месеца и 228 дни. Налице са предвидените в чл. 69, ал. 2 от КСО основания за придобиване право на пенсия на служителите в МВР. Спазени са и минимално изискуемите за прилагане на тази правна норма административнопроизводствени правила. Жалбоподателят навежда оплакване, че след приемането на ЗМВР, не е изготвена и не му е връчена заповед по § 3, ал. 1 от ПЗР от ЗМВР за назначение на длъжността, заемана към момента на преобразуване на служебното правоотношение това е съществено нарушение водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. Тази разпоредба е създадена в полза на държавните служители и е израз на принципа на стабилитет на служебното правоотношение, залегнал в разпоредбата на чл. 18 от Закона за държавния служител, приложима на основание § 1а от ДР на ЗМВР. Съобразно този принцип фактът на приемане и влизане в сила на нов Закон за МВР не влияе на съществуващите служебни правоотношения, те не се прекратяват, а се запазват. Това запазване касае държавната служба като съвкупност от права и задължения на съответната длъжност, само званията и ранговете се преобразуват се в съответните категории, съгласно ал. 2 от § 3 на ПЗР на ЗМВР. Действително нормата вменява задължение на органа по назначаване да издаде индивидуални заповеди за отделните служители, в които да конкретизира съответната категория, съобразно правилата на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗМВР. Тези заповеди обаче нямат правопораждащо действие по отношение на служебното правоотношение, нито го преобразуват по начин различен от предписания в закона - досежно премахване на званията и ранговете и присъждане на категории. Ето защо липсата на индивидуална заповед не следва да се тълкува в ущърб на служителя, но и не следва да се приема като обстоятелство, имащо отношение към съществуването на служебното правоотношение. Видно от приложената кадрова справка рег. № 780 от 17.03.2009 г. жалбоподателя е постъпил на работа в системата на МВР на 25.08.1979 г., като е заемал различни длъжности подробно описани в посочената справка. Той не оспорва, че преди издаване на обжалваната заповед е изпълнявал длъжността специалист IV степен в "УКОМ" при ЗЖП - Кърджали категория Г- I степен и че именно от тази длъжност е сдал с акт за сдаване на длъжност от 16.03.2009 г. (налице е и акт за встъпване в тази длъжност 11.10.2006 г.) което е към Дирекция "Жандармерия" при ГД "Охранителна полиция" - МВР. С влизане в сила на ЗИД на ЗМВР (обн. ДВ, бр. 69/5.08.2008 г.) се извърши промяна в структурата на МВР, като бившата Главна дирекция "Жандармерия" е преминала в структурата на ГД "Охранителна полиция" под наименование дирекция "Жандармерия" - чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Главна дирекция "Охранителна полиция" е основна структура на МВР в съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 10, т. 2 от ЗМВР. Съгласно Заповед № Iз-217 от 13.02.2009 г. за утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР (ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г.) длъжността специалист IV степен съществува по т. 4 от раздела Териториални структури. Следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на длъжността не е елемент от служебното правоотношение такова се явява само длъжността, а в конкретния случай такава длъжност съществува в класификатора на длъжностите в МВР. С оглед посочените обстоятелства, настоящата съдебна инстанция следва да направи извод за законосъобразност на обжалваната заповед. Действително в оспорения акт е непълно е изписана длъжността, но безспорно е, че последната длъжност която е заемал в системата на МВР е специалист IV степен в МВР, така както е отразено и непълното изписване на длъжността не може да доведе до незаконосъобразността на административния акт. Безспорно е, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е в полза на органа по назначаването и се прилага по инициатива на същия. Приложението на материалноправната норма е свързано с издаването на индивидуален административен акт - заповед по чл. 246 от ЗМВР. Всяко издаване на административен акт предполага провеждане на административно производство пред административния орган, а административният орган е подчинен на правилата, предвидени в АПК. Видно от доказателствата в преписката, министърът на вътрешните работи не е извършил процесуални действия по образуване на административно производство и уведомяване на служителя за него. Липсва и предложение по чл. 268 от ППЗМВР. Налице е нарушение на изискванията на чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от АПК. Нарушено е и правилото на чл. 34 от АПК, което рефлектира върху правото на страната да прегледа и да се запознае със събраните в административното производство доказателства, в случая със справката за осигурителния стаж. Същата след изготвянето й и приемането й като доказателство в административното производство, (за което няма съответен акт на органа), не е била връчена на служителя за сведение и не му предоставена възможност за становище по нея чрез обяснения или възражения. Въпреки тези нарушения, на административнопроизводствените правила в конкретния случай не е нарушено правото на защита на служителя в административното производство и това не е повлияло върху крайния резултат за точно приложение на материалния закон. Допуснатите нарушения не са от категорията на съществените, т. е. не е основание по чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на административния акт. С оглед основните задачи на МВР посочени в чл. 6 от ЗМВР, задълженията които следва да изпълняват служителите в системата на МВР са свързани с по-големи натоварвания и психически стрес, с по-големи опасности при изпълнение на служебните задължения и затова са предвидени ред облекчения едно от които е пенсиониране при наличието на облекчени условия в сравнения с лицата упражняващи труд при други професии и в тази връзка не би могло да се възприемат доводите за наличието на дискриминация още повече че те не биха могли да се обсъждат в това производство. Не може да се приеме за основателно и възражението за липса на мотиви за това защо органът е пристъпил към прилагане на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР по отношение на жалбоподателя, т. е. защо е упражнил потестативното си право на прекратяване на служебните правоотношения, действайки при тази норма в условията на оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК, при прилагане на разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР съдът следва да провери дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на акта. Както се установи по делото минимално изискуемите процедурни правила при прилагане на тази норма са били извършени в рамките на административното ръководство, материалният закон е приложен правилно, а тези обстоятелства са отразени в мотивите към заповедта. Заповедта следва да се приеме за мотивирана с наличието на законовите изисквания. Водим от изложеното, Върховен административен съд, трето отделение