Решение № 6663 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 707/2017 г.

Решение № 6663 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 707/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. Б. срещу решение № 672/28.11.2016 г., постановено по адм. д. 505/2016 г. по описа на Административен съд - П. (АС- П.). Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено съдебното решение и оспорената заповед, с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в писмено становище. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - началникът на Затвора - П. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение № 672/28.11.2016 г., постановено по адм. д. 505/2016 г. по описа на АС - П. е отхвърлена жалбата на Д. Б. против Заповед № К-22/25.05.2016 г. на началника на Затвора - П. издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 3 и чл. 197, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 и ал. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), с която му е наложено дисциплинарно наказание "порицание за срок от една година". Административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Съдът при правилно установена фактическата обстановка по спора е достигнал до неправилен правен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че липсата на документиране на извършената проверка по смисъла на чл. 330, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) е основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Д. Б.. Съгласно чл. 194, ал. 1 от ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Според чл. 200, ал. 1, т. 6 и т. 11 от ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за неупражняване на контрол над подчинени и за неизпълнение на служебни задължения или на заповеди. В оспорената заповед нарушението, за което е наказан държавният служител е индивидуализирано по следния начин: като дежурен командир на отделение в Затвор - П. за времето от 20:00 часа на 14.04.2016 г. до 08:00 часа на 15.04.2016 г., посредством проявено бездействие в периода от 20:00 часа до 21:00 часа на 14.04.2016 г. и от 01:00 часа до 03:30 часа на 15.04.2016 г., изразяващо се в неупражняване на контрол на подчинени и неизпълнение на служебни задължения, е допуснал извършване на поредица от груби нарушения от страна на служителите от наряда, довели до липса на адекватна и ефективна охрана на затвора, като през периода от около 01:00 часа до 03:30 часа на 15.04.2016 г. служителят се намира в служебно помещение, извън постовия периметър, което не напуска с цел реализиране на служебните си задължения до идването на проверяващите от "ГДИН", които изискват това, а при извършената проверка са констатирани спящи постови надзиратели, постови надзиратели напуснали поверените им постове, ниско ниво на бдителност и бодрост и липса на вписани проверки в съответните книги. От съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства се установява, че на 14.04.2016 г. в часовия диапазон 20:30 - 21:10 ч. Д. Б. е извършил задължителна проверка на служителите от наряда в качеството му на дежурен командир на отделение в Затвор - П.. Действително, съгласно чл. 329, т. 5 от ППЗИНЗС, задължение на служителя извършващ проверките по организацията и изпълнението на постовата и конвойната служба е воденето и оформянето на служебните документи, като по делото няма данни, същата проверка да е регистрирана и отразена в книгите за регистрация на извършени проверки, но констатираната неточност в изпълнението на служебните задължения на Д. Б. по водене на книга за регистрация с цел документиране на извършената проверка по контрол на служителите от наряда не е особено съществена и само за нея е непропорционално налагането на дисциплинарното наказание "порицание за срок от една година". От доказателствата по делото не се установява виновно поведение на държавния служител, доколкото същият е наказан за това, че като дежурен командир на отделение в Затвор - П. за времето от 20:00 часа на 14.04.2016 г. до 08:00 часа на 15.04.2016 г., посредством проявено бездействие в периода от 20:00 часа до 21:00 часа на 14.04.2016 г. и от 01:00 часа до 03:30 часа на 15.04.2016 г., изразяващо се в неупражняване на контрол на подчинени и неизпълнение на служебни задължения е допуснал извършване на поредица от груби нарушения от страна на служителите от наряда, което недвусмислено се противопоставя на възможността служителят да извърши проверка в оставящите часове до 08:00 часа на 15.04.2016 г. и не е съобразено с липсата на задължение за извършване на проверката от дежурния командир на отделение във фиксиран час в рамките на определения период от време от дежурството за едно денонощие. Разпоредбата на чл. 330, т. 6 от ППЗИНЗС, на която се позовава решаващият съдебен състав, за да формира изводите си за неоснователност на жалбата, не съдържа конкретизация относно момента на извършване на проверката от дежурните главен надзирател и командир на отделение в затвора, като цитираната разпоредба определя минималната честота на проверките за едно денонощие, но не и конкретен момент на извършване на проверките, за да имат същите изненадващ характер, който да води до осъществяване на внезапен и ненадеен контрол на дейността на подчинените служители с цел да се осигури спазване на законността и поддържане на висока активност в работата на надзорно- охранителния състав. В случая описанието на поведението на Д. Б. не кореспондира с разпоредбата от закона, от която е прието, че обуславя допуснато нарушение. При задължение за извършване на минимум една проверка за едно денонощие, дежурния командир е наказан за това, че за определен по-кратък часови интервал такава не е реализирана от него (а от други проверяващи, които установяват нарушения на служители от наряда). Предвид изложеното обжалваното решение се явява неправилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а оспорената заповед на началника на Затвора - П. като незаконосъобразна да бъде отменена. Пред касационната инстанция Д. Р. Б. претендира разноски пред двете съдебни инстанции. По водене на делото Д. Б. е направила разноски за първата инстанция в размер на 619,57 лв. (от които 480 лв. за адвокатско възнаграждение, 122,07 лв. - депозит за призоваване на свидетели, 10,97 лв. - държавна такса и банкова комисионна за образуване на първоинстанционното дело, 5,63 лв. - такса за препис от документи и 0,90 ст. такса за копия на документи), които претендира и 5,91 лв. - държавна такса и банкова комисионна за образуване на касационното производство (т. е. общо 625,48 лв.), поради което и с оглед изхода на спора следва да му бъдат възстановени на основание чл. 143, ал. 1 АПК от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,