Решение № 810 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2008 г.

Решение № 810 от 11.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" във вр. с чл. 218и ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Е. Т., В. Е. Т. и М. Е. М., всички от с. Д., обл. Монтана, срещу решение от 4.01.2008 г. по гр. д. № 203/2007 г. на окръжен съд Монтана. Касаторите поддържат, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, материална незаконосъобразност и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Развиват съображения относно принадлежността на правото на собственост в полза на наследодателя им Е. И. Т. към релевантния момент - този на кооперирането на имота, както и за идентичността му с имота, възстановени от ОСЗГ - В. в полза на ответниците. Ответникът М. К. Т. от с. Д., област Монтана, оспорва касационната жалба. Ответниците Л. К. В. и С. К. В. от с. Д., област Монтана, не са заявили становища. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания и данните по делото, намира следното: С посоченото решение Монтанският окръжен съд, при повторно разглеждане на делото след отменително решение № 377/14.05.07 г. на Върховния касационен съд, състав на IVа г.о., се е произнесъл по жалбата на М. К. Т., Л. К. В. и С. К. В., която е намерил за основателна. Отменил е изцяло първоинстанционното решение от 28.03.03 г. по гр. д. № 651/01 г. на районен съд - Берковица и вместо него е постановил друго, като е отхвърлил иск на касаторите И. Е. Т., В. Е. Т. и М. Е. М., всички от с. Д., обл. Монтана, с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за признаване за установено по отношение на М. К. Т., Л. К. В. и С. К. В. от с. Д., че наследодателят на ищците Е, б. ж. на с. Д., област Монтана, е бил собственик към момента на кооперирането на земеделски имот - лозе в м. "О", землището на с.с., цялото от 3 дка, което включва 1.772 дка от имот № 0* по картата на възстановената собственост в същата местност, възстановен на ответниците в качеството им на наследници на К. М. Т., б. ж. на с. Д.. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че е налице правен интерес от установяването на спорната собственост към момента на кооперирането, но доказателствените усилия на ищците не са дали резултат и те не са успели да проведат надлежно доказване на твърдяния факт, че наследодателят им е притежавал собствеността върху имот, който частично е възстановен в полза на ответниците. Ищците се легитимират в процеса с решение по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, което обаче не съдържа част от необходимите реквизити, а именно достатъчна индивидуализация на имота. Освен това не е изготвена съответна скица, както и не е извършен въвод във владение. За сметка на това ответниците са претендирали и им е възстановена собствеността върху земеделски имот от 1,772 дка в същата местност, който е напълно индивидуализиран с точно посочени съседи, граници и площ, включително и по картата на възстановената собственост. Издадена е скица на имота. С оглед на това въззивният съд е посочил, че не може да се установи идентичност между претендирания от ищците имот, който е в процедура по възстановяване, и този на ответниците, за който е налице завършено реституционно производство. И след дадените указания, в съответствие с мотивите на касационния съд, ищците не са установили правото на собственост на своя наследодател преди образуването на ТКЗС на базата на давностно владение, както и родствените му връзки с вписаните в решението съседи на имота. Жалбата е неоснователна. Въззивият съд е съобразил задължителните указания на Върховния касационен съд в отменителното решение, както го задължава чл. 218з, ал. 1 ГПК. При новото разглеждане на делото, въпреки дадената възможност, касаторите не са идентифицирали претендирания от тях имот с граници, площ и местност към момента на образуване на ТКЗС, а не с данните от решенията на поземлената комисия за възстановяването му. Не са доказали придобивното основание на наследодателя им Е. Т. към момента на кооперирането - ако това е давностно владение в какъв период е осъществено, дали е било непрекъснато и спокойно, дали е осъществено само от посоченото лице или му е предадено/наследено от неговия баща /с оглед възрастта му/, има ли и други наследници и защо част от имота е възстановена на наследници Г т.н. Пред въззивната инстанция не са направени необходимите уточнения, нито са ангажирани нови доказателства за индивидуализиране на имота към момента на кооперирането. В касационната жалба се настоява на показания на разпитани по-рано свидетели, които не установят този факт, нито началото на давностното владение и от кого е поставено, както и останалите спорни обстоятелства по делото. Тези показания са били обект на разбор и оценка в предходните решения, но са намерени за недостатъчни за уважаване на иска. Ето защо и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на ТРЕТО г.о.