Решение № 6043 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11091/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет срещу Решение 18086 от 26.09.2024г., постановено по адм.д.3261 по описа на Административен съд- София град за 2024 г. С обжалваното решение е отменено Решение 4171 от 11.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на П. Г. А., гражданин на Руска федерация за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - П. Г. А., чрез процесуалния си представител в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгл. разпоредбата на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл.211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, АССГ е отменил по жалба на П. Г. А., гражданин на Руска федерация Решение 4171 от 11.03.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС, с което на осн. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 във връзка с чл.8 и чл.9 от ЗУБ , е отхвърлена молбата му за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут и е постановил изпращане на преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че са налице основания за предоставяне на международна закрила на кандидата по реда на чл.8, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗУБ въз основа на елементите от личната бежанска история на кандидата, обсъдени съобразно актуалната ситуация в страната му на произход. Съдът е обосновал извод, че административният орган необосновано е игнорирал всички доказателства, представени от жалбоподателя и не е изследвал задълбочено ситуацията в страната по произход на търсещия закрила. Във връзка с твърденията за преследване по "политически причини" , съдът е съобразил легалното определение по чл.10, пар.1, б. д от Директива 2011/95/ЕС на понятието "политическо мнение". Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че решението на Председателя на ДАБ при МС е постановено без да е изяснена действителната фактическа обстановка, като не са обсъдени надлежно доказателствата в подкрепа на твърденията на кандидата, каквито са изискванията на чл.75, ал.2 и ал.3 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно чл.8, ал.5 от ЗУБ, действията на преследване могат да бъдат: 1.физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл.12, ал.1, т.1-3 ; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съгласно чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. От съществено значение за предоставяне на статут на бежанец съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история. Задължение на търсещия убежище е да представи необходимите елементи за оценка на истинността на изброените факти и обстоятелства. В случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя във връзка с твърденията му за преследване поради отрицателното му отношение към войната в Украйна и официалния режим в Русия. Настоящата инстанция споделя становището на административния орган, залегнало и в мотивите на решението на Председателя на ДАБ, че представените от търсещия закрила са неубедителни. Действително по делото са представени множество писмени доказателства, в които обаче посочените имена не съвпадат с тези на чуждия гражданин. В профила му в социалната мрежа ВКонтакте А. също видно се представя с друго име. В другите писмени доказателства също имената не съвпадат например в писменото доказателство на стр. 57 от делото пред първоинстанционния съд е посочено женско име П. Т. М., в писменото доказателство на стр. 64 и 65 от делото пред АССГ е посочено лице с подобни имена, но с друга дата на раждане. Доказателството за направен паричен превод в полза на легиона Свободна Русия също е неубедително, доколкото от него не може да се направи извод кой на кого превежда пари от представените документи не може да се установи нито изпращащия, нито получаващия. Доказателството, че е арестуван през 2017 г. е единственото в което А. фигурира с истинските си имена и рождена дата, но то е за събития твърде темпорално отдалечени, за да имат влияние по настоящата конкретика на делото. Призовката за даване на обяснения от 23 септември 2019 г./ стр. 110/ също, дори да се приеме, че се отнася до търсещия закрила, очевидно е отпреди повече от 5 години, като през това време, до 2022 г. А. е живял в Русия и няма доказателства са му били повдигани обвинения, или за заведени срещу него административни или каквито и да било дела или преследване. Той е напусна. Руската федерация легално. Нелогично е, ако официалните власти са искали да го арестуват или задържат, да му отправят предупреждения да напусне страната. По отношение на притесненията, че ще бъде принудително мобилизиран, също няма категорични доказателства, че е издирван от официалните власти в тази връзка. На последно място съдът констатира и това, че са били спазени и всички изисквания на разпоредбите на чл.73 и чл.75 от ЗУБ. При горните обстоятелства неправилен и необоснован е изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките по чл.8, и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. По изложените съображенияобжалваното решение на АССГ следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което жалбата на П. Г. А., против Решение 4171 от 11.03.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. По делото не са претендирани съдебни разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,