Решение № 3713 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2017 г.

Решение № 3713 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4836/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Х., против решение № 153 от 21.03.2017 г. по адм. дело № 653 по описа за 2016 г. на Административен съд - Х., с което е отменено решение № 1012-26-325-1/1.11.2016 г. на Директор на Териториално поделение на НОИ - Х. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 2109-26-26/26.04.2016 г. при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на т. 8 от ПКТП (отм.), чл. 104, ал. 3 от КСО и § 10 от ПЗР на ЗИД КСО, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Й. С. Гъркова от гр. Д., обл. Х., е оспорила касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Хасковския административен съд е решение № 1012-26-325-1 от 1.11.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Х., потвърждаващо разпореждане № 4403208495-2139-26-51 от 24.08.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на Й. С. Г. е отказано изменение на размера на получаваната добавка по чл. 84 от КСО от личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на съпруга й Г. Н. Г., починал на 15.02.2014 г. За да уважи жалбата, Хасковският административен съд е приел, че трудовият стаж на починалия съпруг през периодите от 4.03.1973 г. до 15.01.1996 г. на длъжности "зам. директор по ПТВ", "директор" и "управител" в Мина "З." ЕАД е положен в Аварийна база - Д. и следва да бъде преобразуван от първа към трета категория по реда на чл. 104, ал. 3 от КСО във вр. с § 10 от ПЗР ЗИД КСО. Решението е необосновано и е постановено в нарушение на материалния закон. Длъжностите, изпълнявани от починалия съпруг Г. Н. Г., спадат към административно-управленческия персонал, който е извън хипотезите на чл. 104, ал. 3 от КСО. При пенсионирането придобитият трудов стаж на изброените длъжности е бил зачетен от втора категория по чл. 8 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП - отм.), което е вписано от пенсионния орган в графа десета на подаденото на 21.01.2001 г. заявление. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от КСО, която предвижда зачитане на една година осигурителен стаж от първа категория за три години осигурителен стаж от трета категория, обхваща работниците, инженерно-техническите специалисти и ръководните служители до ръководител на участък включително, заети на работа под земята в подземните рудници, в подземните геологопроучвателни и хидротехнически обекти, в тунелното и подземното минно строителство. Длъжностите "директор", "зам. директор" и "управител" на Мина "З." са над ръководител на минен участък и не са изпълнявани под земята. "Посещаването на работните места, които са под земята", което е било извършвано периодически от ръководителите на предприятието, не води до извод, че те са били пряко ангажирани на работа в подземното производство. Както е констатирал и първоинстанционният административен съд, в заключението на назначената съдебно-техническа експертиза е отразено, че в запазените Вътрешни правила за организация на работната заплата за изпълняваните длъжности няма фиксирано минимално задължение за полагане на труд под земята. Съдебната практика, цитирана в мотивите на първоинстанционното съдебно решение, е формирана по отношение на труда на инженерно-технически работници (маркшайдери и др.), за които е съществувал норматив за работа под земята в продължение поне на половината работно време. Неотносими към спорния предмет са изложените от първоинстанционния съд мотиви във връзка с правната уредба на труда на минните спасители при пенсионирането им. Необосновано е прието, че "дейността осъществявана от Гърков е осъществявана при същите условия и място като тези при които са осъществявали своите задължения минните спасители, доколкото Гърков е изпълнявал дейност по тяхното ръководство в работна среда". Трудът на минните спасители до 31.12.1999 г. също е от втора категория на основание т. 8 от ПКТП (отм.), която визира спасители от минноаварийните бази, включително началниците на базите. Привилегията при превръщането на осигурителния стаж, създадена с § 10 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 68 от 2006 г., попр., бр. 76 от 2006 г.), ползва само лицата, работили като минни спасители до ръководител на минно-спасителна служба (пункт) включително до влизането в сила на този закон. Разпоредбата създава преференция в полза на посочения кръг лица и не може да бъде тълкувана и прилагана разширително. Съпругът на ответницата по касация не е изпълнявал длъжности на минен спасител до ръководител на минно-спасителна служба (пункт), а длъжности като директор, зам. директор и управител в Мина "З." ЕАД, поради което положеният от него труд е извън уредените хипотези с § 10 от ПЗР ЗИД КСО. Към изложеното следва да се добави, че на основание чл. 84, ал. 1 от КСО пенсионерът има право на добавка от пенсията или сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга. Недопустимо е преживелият съпруг да търси не само полагащата му се добавка от получаваната от съпруга пенсия, но и да иска изменение на личната пенсия на починалото лице. Правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е лично, непрехвърлимо и ненаследимо. Наследниците на починалите лица не могат да упражняват вместо тях пенсионните им права. Починалият пенсионер приживе не е оспорил извършеното от пенсионния орган категоризиране на труда му на ръководни длъжности и превръщането му от втора към трета категория по общия ред. Оспорените административни актове са материално законосъобразни и като ги е отменил, Хасковският административен съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на извършената работа се определя в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,