Решение № 94 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 852/2010 г.

Решение № 94 от 17.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 852/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 303 ГПК. Образувано е по молба на И. Г. Й. за отмяна на влязло в сила решение от 25.11.2009 г. по гр. д. № 336/2009 г. на Окръжен съд - Монтана, с което е потвърдено решение на Берковския районен съд от 09.02.2009 г., постановено по гр. д. № 371/08 г., с което е допуснато извършване на съдебна делба между А. С. С. и И. Г. Й. по отношение на поземлен имот с идентификатор 1294.423.173 по кадастралната карта на [населено място] с площ от 1155 кв. м., жилище с идентификатор 12961.423.173.1.1,представляващ самостоятелен обект в сграда № 1, разположена в поземления имот и апартамент - жилище с идентификатор 12961.423.173.1.2. при равни права. Изложените в молбата твърдения се свеждат до оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Представя определение № 954/2.10.1998 г. по гр. д. № 1975/97 г. на ВКС, II г. о. постановено по реда на чл. 225 ГПК (отм.) във вр. § 153 от ЗИДГПК, с което е оставена без разглеждане молбата на Т. Б. Й. и А. С. Й. за преглед и отмяна по реда на надзора на влезлите в сила решения на БРС от 27.03.1996 г. по гр. д. № 547/95 и на М. от 29.07.1997 г. по гр. д. № 657/96 г. Твърди, че диспозитива на решението по гр. д. № 547/95 г. на БРС е ново доказателство, което не е взето в предвид при постановяване на влязлото в сила решение. Ответникът по молбата за отмяна - А. С. С. я оспорва и моли да бъде оставена без разглеждане, тъй като не съдържа никакво изложение на основанията за отмяна и алтернативно да бъде оставена без уважение, като неоснователна, поради липсата на основанията по чл. 303, ал. 1, т. 1-6 ГПК. Върховният касационен съд, състав на I г. о., като разгледа молбата за отмяна, взе предвид изложеното в нея, констатира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, заинтересованата страна може да иска отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите обстоятелства, визирани в нормата, представляват юридически или доказателствени факти, които са съществували към момента на приключване на делото, но не са били включени във фактическия материал поради това, че не са могли да бъдат известни на страната или поради това, че тя не е могла да се снабди с писмени доказателства за тях. Макар молителят да се позовава на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, нито един от наведените доводи не може да се отнесе към тези отменителни основания. От изложението в нея не може да се направи извод кои са новите обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства, които да бъдат преценявани в хипотезата на чл. 303, т. 1 ГПК. Поначало съдебното решение не представлява ново писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба. Релевираните доводи се свеждат до неправилност на влязлото в сила решение, дължаща се на нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила, обосноваващи касационни основания за обжалване, които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство, уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл. 303 ГПК. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение