Решение № 1943 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2013 г.

Решение № 1943 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9071/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "АБС Траспорт " ООД, гр. София, против решение № 2930/30.04.2013 г. по адм. д. № 1530/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 141200150/30.05.2012 г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 2964/14.12.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - София, в частта, с която са установени допълнителни задължения по ЗДДС като последица от доначислен ДДС по реда на чл. 82, вр. чл. 25 ЗДДС за отделните данъчни периоди от м. 11. 2010 г. до м. 11.2011 г. в общ размер на 33 297, 58 лв., както и за определени лихви за късно начисляване на данъка. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се отмени РА и се присъдат направените по делото разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор е представлявано от адв. Гогов и адв. Жечев, които поддържат касационната жалба по изложени подробни съображения в представени писмени бележки. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София, чрез процесуалния представител юрк. Кръстева, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, за което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт с установени задължения на ревизираното дружество от допълнително начислен ДДС и лихви за забава за установени доставки на услуги - отдаване под наем на строителна техника, за които не са издавани данъчни фактури и не е начисляван ДДС, както и за определени лихви за късно начисляване на данъка. За да отхвърли жалбата като неоснователна съдът е анализирал всички договори за отдаване под наем на строителна техника, потвърдил е извода, че като насрещна престация по всеки от договорите за наем е уговорено ежемесечно плащане, анализирал е констатациите на ревизията и е потвърдил настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и чл. 12, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, като всеки период по Договора се смята за отделна доставка, данъчното събитие по която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При безспорно настъпване на данъчното събитие, възниква изискуемостта на ДДС и задължението на доставчика за начисляването му - чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. При липсата на спор относно времето на ползване на наетите средства за превоз и строителна техника, констатациите на приходните органи за ежемесечно възникване на данъчно събитие за обема ползване, надхвърлящо 160 часа месечно и за датите на настъпване на данъчно събитие и дължимостта на документирането му с фактура, са приети за правилни и определените задължения за ДДС и лихви, за законосъобразни. След като за част от доставките с установени получатели не са издадени фактури през данъчните периоди, в които по правилото на чл. 25, ал. 4 ЗДДС е възникнало данъчното събитие, свързано с уговорно дължимото плащане, актът е законосъобразен и в частта на установените лихви за късно начисляване на данъка. Решението е правилно. В хода на извършената ревизия на дружеството ДЗЛ, съобразно основната дейност - отдаване под наем на строителни машини по Договори с наематели "Рекоул"АД и "Сова Секюрити" ЕООД, ревизиращите органи са анализирали клаузите по Договорите, касаещи срока и наемната цена. Предвидено е, съобразно договореностите между страните, че при липса на формално искане от страна на наемателя за удължаване на срока на договора за наем той да бъде подновяван с мълчаливо съгласие всеки път за срок от по 3 месеца, освен при предизвестие от всяка една от страните, дадено най-късно един месец преди изтичането на периода на текущия наем. Наемателят декларира изрично, че наетият инвентар е предназначен за използване максимум 160 часа на месец. Всеки час на ползване над 160-те часа на месец ще бъде фактуриран с добавка, равна на 1/160 - та на месец от договорения наем. Наемателят се ангажира да информира наемодателя всеки месец за реалната продължителност на ползването на инвентара без отказ от правото на проверка от страна на наемодателя. Всеки час ползване, надвишаващ границите, които са предвидени в чл. 2 "Условия за ползване", ще бъде фактуриран с добавка, както е посочено в договора за наем. Наемът е платим всеки месец предварително. Фактурите, относими към допълнителните часове ползване, са платими в срок от 8 дни от датата им. Съобразно клаузите на Договорите и след анализ на съдържанието на представени пътни листи и отчети за разход на гориво във връзка с доставките по Договорите е констатирано, че наемателите са ползвали повече от 160 часа на месец част от наетите строителни машини, като в РА и РД са дадени подробни разчети на времето на експлоатация на машините от наемателите "Рекоул" АД и "Сова Секюрити" ЕООД, по периоди и по вид техника. Така мотивиран, органът по приходите е приел, че са налице предпоставки за допълнително начисляване на ДДС. В ревизионния акт са отразени в детайли ежемесечните разлики между договорена и действителна експлоатация на пътно-строителната техника, като последица от които и съобразно чл. 82, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 25, ал. 1 и 2 от закона е доначислен ДДС в размери и по периоди, подробно описани в РА и РД. Съобразно чл. 25, ал. 2 и ал. 4 ЗДДС въз основа на констатацията, че не са издадени фактури за наем по договорите за възмездно ползване на превозни средства с наемателите, с оглед уговорката за ежемесечна дължимост на плащането и в таблици, съдържаща се в РД, са дадени периодите, часовете на ползване на машините, както и констатации за начисляване на данък с издаване на фактури, в по-късен период, за което респективно са определени лихви за забава от периода, в който е следвало да бъдат издадени фактурите, до периода в който са издадени. В хода на оспорване на РА, жалбоподателят не е оспорил установените часове на превишения на използване на наетата техника от дружествата-наематели през съответните периоди, като е представил единствено Споразумения от м. 05 и м. 06.2012 г. и не е имал каквито и да е доказателствени искания. Производството пред първоинстанционния съд по оспорване на РА е преминало в едно съдебно заседание - на 18.04.13 г., в присъствие на процесуални представители на страните, които са заявили, че няма да сочат други доказателства и нямат доказателствени искания и в това заседание делото е приключило за решаване по същество. Както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция от дружеството-касатор се поддържа тезата, че независимо от уговореното в Договорите, страните нямат взаимни претенции за заплащане на допълнителни часове за ползване на наетата техника, като се позовава на представени споразумения от м. 05 и м. 06.2012 г. към договорите, съгласно които страните се съгласяват и потвърждават постигнатата помежду им устна договорка във връзка с изпълнението на договорите за наем, а именно че разпоредбите относно допълнителното плащане при ползване на наетите вещи, превишаващо 160 часа на месец и съответните разпоредби от договорите, няма да се прилагат. Споразуменията са приложени, както към първоначалната жалба, така и към касационната жалба. Всички са издадени с дати след датата на издаване на РА и са подписани от едни и същи лица и за двете страни, а именно: Филип Уотле и Ерик Брику в качеството им на управители на "АБС Траспорт" ООД, от една страна, и в същото време в качеството им на изпълнителни директори и управители на "Рекоул" АД и на "Сова Секюрити" ЕООД, от друга страна. Правилни са изводите на съда, че така представените споразумения не влияят на крайния извод за настъпило данъчно събитие-доставка на услуга и съответно, на законосъобразността на определените данъчни задължения и лихви. Съдът е направил правилно тълкуване на законовите разпоредби, свързани с доставка на облагаема с ДДС услуга, което се възприема от касационната инстанция. Данъчното законодателство определя като услуга "всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство" - чл. 8 ЗДДС. Доставка на услуга съобразно чл. 9, ал. 1 ЗДДС е всяко извършване на услуга. За целите данъчния закон данъчно събитие е не правоотношението /договорите за наем/ или задължението /да се предоставят превозните средства и строителната техника за ползване/, а изпълнението - извършването на услугата. Данъчното законодателство обвързва облагането с ДДС не със съгласието на страните за възникване на облигацията и поемането на задължението, а изпълнението като резултат - арг. чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Установяването на пораждащия задължението за доставката юридически факт /договорът/ е индиция за реалността на имущественото разместване при изпълнението. Като насрещна престация по всеки от договорите за наем е уговорено ежемесечно плащане, поради което и съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС и чл. 12, ал. 3 вр. с чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС всеки период се смята за отделна доставка, данъчното събитие по която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. При безспорно настъпване на данъчното събитие, настъпва и изискуемостта на ДДС и задължението на доставчика за начисляването му /чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС/. При липсата на спор относно времето на ползване на наетите средства за превоз и строителна техника, констатациите на приходните органи за ежемесечно възникване на данъчно събитие за обема ползване, надхвърлящо 160 часа месечно и за датите на настъпване на данъчно събитие и дължимостта на документирането му с фактура, са правилни. След като за част от доставките с получатели "Рекоул" АД и на "Сова Секюрити" ЕООД не са издадени фактури през данъчните периоди, в които по правилото на чл. 25, ал. 4 ЗДДС е възникнало данъчното събитие, актът е законосъобразен, както в частта за установените данъчни задължения, така и в частта на установени лихви за периода от възникване на задължението, до периода на начисляването му. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответната Дирекция "ОДОП" - София се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но тъй като с обжалваното решение такова е присъдено в размер на 1115 лв., което е за цялото производство до приключване на делото, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, второ такова не се дължи за касационната инстанция. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение