Решение № 4589 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15941/2008 г.

Решение № 4589 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15941/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РПУ гр. Кубрат срещу решение № 95 от 17.11.2008 г. на Административен съд - Разград, постановено по адм. дело № 158 по описа за 2008 година. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Хамза Вели Чакър изразява становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Разград е отменил разпореждане № КТ-8265/03.10.2008 г. на началника на РПУ гр. Кубрат, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 1 (във вр. чл. 12, ал. 1, т. 1) от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ) на Хамза Вели Чакър е отнето издаденото разрешение за носене на ловно огнестрелно оръжие и боеприпаси № РР020240, и разрешителното за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси № РР0198379, поради това, че срещу лицето е образувано предварително производство по чл. 209, чл. 212, ал. 1 и 2, и чл. 256 от НК. Съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Изведен е извод, че срещу жалбоподателя не е започнало наказателно преследване по смисъла на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ за извършено умишлено престъпление от общ характер. По делото е приложено прокурорско постановление за образуване на досъдебно производство срещу Хамза Вели Чакър и са разпоредени конкретни действия по извършване на проверка и събиране на информация, но не му е повдигнато обвинение. Предвид липсата в действащия Наказателно-процесуален кодекс на законово определение на понятието "започнало наказателно преследване" и след като е анализирал нормата на § 1, т. 1 от ДР на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, на основание чл. 46 от Закона за нормативните актове съдът е счел за неприложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. С тези мотиви е отменил оспореното разпореждане за отнемане на притежаваните от лицето разрешения за дейности с огнестрелно оръжие. Недоволен от решението, касационният жалбоподател - издател на отменения административен акт твърди, че то страда от визираните в чл. 209, т. 3 от АПК пороци. Основното оплакване е във връзка с извода на съда, че срещу ответника по касация не е предприето наказателно преследване, което от своя страна е основание за издаване на акта. В тази насока се поддържа, че непривличането на лицето в качеството на обвиняем не препятства приложението на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ. Касационната жалба е основателна. Неправилно и необосновано първоинстанционният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗКВВООБ, посочена като основание за постановяване на процесното разпореждане, предвижда отнемане на издадените разрешения за придобиване, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси в случаите на чл. 12 от същия закон. В чл. 12 от ЗКВВООБ са уредени няколко хипотези за отнемане на издадено разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие, като в т. 1 е визирано - когато против титуляра на разрешението е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер. Новелата не изисква съответното лице да е привлечено към наказателна отговорност, т. е. да му е предявено обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, а е достатъчен фактът на образуване на досъдебно производство и предприемане на съответните процесуални действия срещу лицето, сочено за евентуален извършител - арг. чл. 207 и чл. 212 от НПК. В случая, видно от приложеното прокурорско постановление е, че досъдебното производство е образувано срещу жалбоподателя за извършено престъпно деяние от общ характер и следователно съдът правилно е счел, че е осъществен фактическият състав на приложимата разпоредба, на която се е позовал административният орган, за да издаде оспорения акт. При тълкуване на материалния закон следва да се изхожда и от целта на закона - контролиране на посочените в чл. 1, ал. 1 от ЗКВВООБ рискови дейности. От тази гледна точка е правилно отнемането на разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси да се извършва в момента, в който лицето е станало субект на образувано срещу него наказателно (досъдебно) производство, а не на по-късен етап - след привличането му като обвиняем. Защитата на обществените интереси може да се окаже загубила своя предмет и предназначение, ако действията на разследващия орган по чл. 219 от НПК се приемат за релевантния момент, в който компетентният по ЗКВВООБ орган може да осъществи правомощията си. Аргумент в тази насока е и редакцията на текста на чл. 12, ал. 1, т. 1 от специалния закон, който не употребява израза "привличане като обвиняем", съществуващ като легален термин в НПК за тази фаза на досъдебното производство, а свързва отнемането на разрешенията със започване на наказателното преследване, т. е. с началото на наказателното производство. Позоваването на съда на норма от друг специален закон - ЗОПДИППД, където е дадена легална дефиниция на понятието "започнало наказателно преследване", но предмет на регулиране са съвършено различни обществени отношения, е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Предвид изложеното, решението следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което първоначалната жалба да се отхвърли като неоснователна. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,