Решение № 9323 от 21.10.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалби на Поларис -8 ООД, гр. Варна, на ДДФ инвест АД, гр. Русе и на Техноинженеринг 2000 ЕООД, гр. Бургас против чл. 4 и чл.13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. в ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.), приета с Постановление 383/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България, както и по жалби на Дунавски драгажен флот Видин АД, гр. Видин, Драгажна компания Тимок ООД и ДДФ ЕАД, гр. София против чл. 13, ал. 2 от същата тарифа (определения от 08.02.2021 г. и от 09.02.2021 г.). Жалбоподателите излагат съображения за допуснати нарушения на процедурата по приемане на подзаконовия нормативен акт, изразяващи се в липса на оценка за въздействието, на финансова обосновка, както и на изискванията за разгласяване на проекта. Поддържат също, че оспорените разпоредби противоречат на принципа за съответствие на държавните такси с направените разходи, установен с чл. 2 от Закона за държавните такси (ЗДТ) и в чл. 192, чл. 192а, и чл. 192б от Закона за водите (ЗВ), както и на чл. 7а, ал. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД). Развиват доводи, че с изменението на разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ, възпроизведена в чл. 4, ал. 1 от тарифата, таксите за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав се определят на базата на разрешения обем на изземване, а не на действително иззето количество, както това е регламентирано по отношение на таксата за водовземане от повърхностни и подземни води с нормата на чл. 194, ал. 2 ЗВ. Според оспорващите разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ нарушава принципа за равнопоставеност на правните субекти при осъществяване на стопанската дейност и този за защита на лоялната конкуренция, тъй като поставя търговските дружества, които ползват водни обекти за изземване на наносни отложения от река Дунав, в по- неблагоприятно положение от останалите стопански субекти, които извършват водовземане от повърхностни или подземни води, както и с тези, които добиват инертни материали от вътрешността на страната или са концесионери. Твърдят, че цитираният текст от закона е в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, които гарантира еднакви правни условия за стопанска дейност на гражданите и юридическите лица (протокол от съдебно заседание, проведено на 16.02.2021 г.). Жалбоподателите Поларис -8 ООД, гр. Варна, ДДФ инвест АД, гр. Русе и Техноинженериг 2000 ЕООД, гр. Бургас молят разпоредбите на чл. 4 и чл. 13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. в ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г.), приета с Постановление 383/29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България, да бъдат отменени, като Поларис-8 ООД и Техноинженериг 2000 ЕООД правят искане и за присъждане на направените по делото разноски. Останалите жалбоподатели молят разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от тарифата да бъде отменена. Ответникът Министерски съвет на Република България оспорва жалбите. Твърди, че по отношение на оспорването на чл. 4, ал. 2 от тарифата е налице влязло в сила съдебно решение и жалбите в тази част са недопустими. По същество поддържа, че всички жалби са неоснователни, тъй като при приемане на тарифата не са допуснати нарушения на процесуалните правила и оспорените разпоредби съответстват на предвиденото в чл. 194 ЗВ. Излага аргументи, че таксите по чл. 194 ЗВ са част от икономическото регулиране на дейностите по управление на водите, основаващо се на принципите по чл. 192, ал. 1 от закона и на Директива 2000/60/ЕС, установяваща рамката за действията на Общността в областта на политиката за водите. Моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение от всеки от жалбоподателите и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатените от жалбоподателите Поларис -8 ООД, гр. Варна и от Техноинженериг ЕООД, гр. Бургас, адвокатски възнаграждения. Заинтересуваната страна - Министерство на околната среда и водите също оспорва жалбите по аналогични на изложените от Министерския съвет на Република България съображения. Моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражението за прекомерност на заплатените от жалбоподателите Поларис -8 ООД, гр. Варна и от Техноинженериг ЕООД, гр. Бургас, адвокатски възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбите, доводите на страните и направените искания, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: С доклад министърът на околната страда и водите предлага на Министерския съвет на Република България да разгледа и приеме проект на постановление за приемане на Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване. Докладът обосновава необходимостта от приемане на нова тарифа с влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите, обн. ДВ бр. 58 от 2015 г., и с необходимостта от изпълнение на изискванията на чл. 192, ал. 2 ЗВ в съответствие с принципите, регламентирани в същия текст. С предложението са представени финансова обосновка на проекта и частична предварителна оценка на въздействието. Проектът е изпратен за съгласуване на останалите министри, които депозират писмени становища и заедно с доклада и частичната предварителна оценка за въздействие е публикуван на интернет страницата на Министерство на околната среда и водите на 30.11.2016 г. за обществени консултации. Постъпилите при обществената консултация предложения са разгледани. Изготвена справка с обосновка на неприетите предложения, която е публикувана на интернет страницата на МОСВ. Проектът за тарифа е разгледан на заседание на Министерския съвет, проведено на 21.12.2016 г. в присъствието на 19 членове на кабинета и е приет на същото заседание (протокол 54 от 21.12.2016 г.). Протоколът от заседанието е подписан от министър - председателя и от главния секретар на правителството. На 06.01.2017 г. в ДВ бр. 2 е обнародвано Постановление 383 от 29.12.2016 г. на Министерския съвет на Република България, с което е приета Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, която влиза в сила от 01.01.2017 г. Подзаконовият нормативен акт е приет на основание чл. 194, ал. 6 ЗВ и регламентира начина на определяне, размера и реда за заплащане на таксите за правото на използване на водите за водовземане от повърхностни, подземни и минерални води; за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища и за нарушаване непрекъснатостта на реките от преградни съоръжения и за замърсяване. Разпоредбата на чл. 4, ал.1 от тарифата, предмет на оспорване, предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване. Според чл. 4 ал. 2 и ал. 3 от тарифата таксата за ползване на воден обект за нарушаване на непрекъснатостта на река от съоръженията по чл. 156и, ал. 2 т. 4 ЗВ с определя на базата на височината на преградното съоръжение и се дължи до въвеждане на съоръжение, осигуряващо непрекъснатостта на реката. Нормата на чл. 13, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт регламентира изчисляването на таксата за ползване на воден обект, като според въведената с текста формула, дължимата такса за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища, се определя като единичният размер на таксата от 2,55 лв./куб.м. (чл. 13, ал. 2 ЗВ) се умножи по размера на разрешения обем за изземване в куб. м. При тези данни настоящият състав на Върховния административен съд стигна до следните изводи: В частта, в която се оспорва чл. 4, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, жалбите на Поларис -8 ООД, гр. Варна, на ДДФ инвест АД, гр. Русе и на Техноинженеринг 2000 ЕООД, гр. Бургас са недопустими. Цитираната разпоредба е обжалвана пред съда и с влязло в сила решение 9920 от 19.07.2018 г. по адм. дело 1672/ 2017 г. на Върховния административен съд оспорването е отхвърлено. Наличието на влязло в сила съдебно решение е пречка за последващо оспорване на същият текст на същото основание (чл. 187, ал. 2 АПК) и е основание по чл. 159, т. 7 АПК за оставяне на жалбите на Поларис -8 ООД, гр. Варна, на ДДФ инвест АД, гр. Русе и на Техноинженеринг 2000 ЕООД, гр. Бургас против чл. 4, ал. 2 от тарифата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото в тази част. В останалата част жалбите са допустими. Същите са подадени против отделни разпоредби на подлежащ на оспорване подзаконов нормативен акт и от дружества с правен интерес от оспорването. В този смисъл съдът съобрази предмета на дейност на оспорващите дружества . Разгледани по същество жалбите са неоснователни. Оспорената тарифа е приета от компетентен орган, в рамките на законовата делегация на Министерския съвет по чл. 194, ал. 6 ЗВ и на основание § 62, ал. 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите. При приемане на тарифата са спазени формалните и процедурни изисквания. Подзаконовият нормативен акт е приет по предложение на министъра на околната среда и водите, придружен с доклад, финансова обосновка и частична предварителна оценка на въздействието. Частичната предварителна оценка за въздействието е изготвена в съответствие с чл. 20, ал. 2 ЗНА. Посочени са целите на въвеждането на изменение на таксите за водоползване, за ползване на воден обект и за замърсяване, отчетени са очакваните резултати, свързани със съобразяване с принципите в чл. 192 ЗВ и с чл. 194 ЗВ и са обсъдени потенциалните рискове от предвиденото изменение. Оценката за въздействие е публикувана на интернет страницата на МОСВ съгласно изискванията на чл. 26, ал. 3 ЗНА. Следователно оценката е със съдържанието по чл. 19, ал. 2, изр. 2 ЗНА и е оповестена при спазване на законовите изисквания, а доводите на жалбоподателя ДДФ инвест АД, гр. Русе в обратен смисъл са неоснователни. Преди приемане на подзаконовия нормативен акт са проведени съгласувателни процедури и обществени консултации съгласно чл. 26, ал.2 ЗНА и по реда на чл.26, ал. 3 и ал. 4 ЗНА. Срокът за предложенията и проектите за обществени консултации е определен съгласно чл. 26, ал. 4, изр. 2 ЗНА, като в доклада на министъра на околната среда и водите са изложени мотиви в този смисъл. Подзаконовият нормативен акт е приет на редовно заседание на Министерския съвет, проведено при наличие на необходимия кворум, по общо съгласие на органа и е обнародван в Държавен вестник бр. 2 от 06.01.2017 г. съгласно чл. 38 ЗНА. По този начин изискванията на чл. 26- 28 ЗНА са спазени, а доводите на жалбоподателите Поларис- 8 АД и ДДФ инвест ЕАД в обратен смисъл са неоснователни. Оспорените разпоредби от тарифата не противоречат на нормативни актове от по- висока степен. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗВ предвижда, че таксата по чл. 4, ал. 2 се дължи до въвеждането в експлоатация на съоръжение, осигуряващо непрекъснатостта на реката. Нормата е пряко свързана с предвиденото в чл. 4, ал. 2 ЗВ, за който няма основания за отмяна (с влязло в сила решение оспорването е отхвърлено). Поради това и тъй като съображения за противоречие на текста с разпоредби на нормативни актове от по- висока степен, не са изложени от жалбоподателите, съдът намира, че не са налице основания за отмяна на посочения текст и жалбите в тази част са неоснователни. Останалите разпоредби, предмет на оспорване също не разкриват противоречия с нормативни актове от по- висока степен, които да са основание за тяхната отмяна. Текстът на чл. 4, ал. 1 от тарифата възпроизвежда разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 от Закона за водите, в ред. ДВ бр. 58/ 2015 г., която предвижда, че таксата за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав и водохранилища се определя на базата на разрешения обем за изземване. Тази законова регламентация е отразена и при определяне на таксата с формулата по чл. 13, ал. 1 от тарифата, в която като основен параметър е включен размерът на разрешения обем за изземване на наносни отложения. Следователно предвидените с тарифата в чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 такси са съобразени изцяло с разпоредбата на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ, която определя таксата в съответствие с принципите, установени в чл. 192, ал. 1 ЗВ за възстановяване на разходите за водни услуги, за околна среда и ресурс и за заплащане при замърсяване, при отчитане значението на таксите при възстановяването на ресурсните разходи и на разходите за околна среда и осигуряващи приноса на различните водоползватели към възстановяването на разходите за водни услуги, както и на икономическия ефект на същите ( чл. 192, ал. 2, т. 3 и чл. 192а ЗВ). Единичният размер на таксата за ползване на воден обект, установена с чл. 13, ал. 2 от тарифата, е определен след икономически анализ, разработен съгласно изискванията на чл. 192а ЗВ при отчитане приноса към възстановяване на разходите за водни услуги, съобразяване със спецификата и характеристиките на наносните отложения и преценка на съотношението разходи ползи . Поради това настоящият съдебен състав приема, че не е налице противоречие между чл. 4, ал. 1 и чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от тарифата с чл. 194, ал. 4 т. 1 ЗВ и принципите, установени с чл. 192, ал. 1 от закона, а доводите на жалбоподателите в обратен смисъл са неосноватени. Останалите доводи на оспорващите за противоречие на чл. 4, ал. 1 и на чл. 13 от тарифата с чл. 2 от Закона за държавните такси и чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България, предвиждащ еднакви условия за стопанска дейност , също са неоснователни. В този смисъл са мотивите на решение 5 от 14.06.2022 г. по к.дело 13/ 2021 г. на Конституционния съд на Република България, които подробно изследват съответствието на чл. 194, ал. 4, т. 1 ЗВ с конституционните основи на правния режим на таксите и с чл. 19, ал. 2 от Конституцията. Поради всичко изложено Върховният административен съд намира, че не са налице основания за отмяна на чл. 4, ал. 1 и ал. 3 и на чл. 13 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн. в ДВ бр.2 от 06.01.2017г.) Жалбите са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора, направеното искане, обстоятелството, че ответникът Министерски съвет на Република България е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят по равно на Министерския съвет сумата 240.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. В случая е налице субективно съединяване на жалбите, поради което на ответната страна се дължи юрисконсултско възнаграждение в размера, определен по наредбата общо от всички жалбоподатели. Разноски на Министерството на околната среда и водите не следва да бъдат присъдени. Този орган е конституиран като страна по делото след изрично искане за встъпване в процеса, за да помага на ответника, но същият не попада в хипотезата на чл. 143, ал. 4 АПК (лице, за което оспореният акт е благоприятен). Поради това същият няма право на разноски. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,