Решение № 8282 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2011 г.

Решение № 8282 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7604/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Интерцитрус" ООД против решение № 437 от 08.04.2011 г., постановено по адм. д. № 447/2010 г. от Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата срещу решение № 6600-1578-Г/15.12.2009 г. на началника на Митница Бургас за определено задължение по чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС в размер на 207 930,09 лв. по 5 бр. митнически декларации.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са следните:

• съдът неправилно е отхвърлил възражението на жалбоподателя, че решението на началника на Митница Бургас е нищожно, поради липса на компетентност на същия да го издаде, след като вносът е оформен в МП "Запад Рибно Пристанище" - Бургас и компетентен да издаде митническия акт е началникът на този МП;

• по същество, неправилно е приложен материалният закон - разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, с който се прилага на национално ниво разпоредбата на чл. 143, буква "г" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на ДДС.

Иска се отмяна на решението и прогласяване за нищожен или за отмяна като незаконосъобразен на оспорения административен акт. Претендира се заплащане на разноски.

Ответникът в касационното производство - началникът на Митница Бургас, не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за обезсилване на решението като недопустимо, поради това, че не е налице изрично произнасяне от страна на горестоящия административен орган.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред първоинстанционния съд е било Решение № 6600-1578-Г/15.12.2009 г. на Началника на Митница Бургас, с което на основание чл. 29 и чл. 201, § 1, буква "а" от Регламент (ЕИО) 2913/92, и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС е определен размерът на възникналото митническо задължение и дължими държавни вземания по 5 бр. ЕАД, с които "Интерцитрус" ООД, гр. София, за периода 07.07.2008 г. - 10.12.2008 г. е поставил под режим "4200" - едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба стоки, представляващи различни видове плодове: портокали, лимони, грейпфрути и банани, които са предмет на освободена ДДС-доставка за друга държава членка. Съгласно Заповед № ЗАМ-559/15.10.2009 г. екип от дирекция "Последващ контрол" при ЦМУ е извършил в Териториално митническо управление - Бургас проверка относно изпълнението на изискванията на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, в редакцията на текста към момента на учредяване на режима. В хода на тази проверка е установено, че при въвеждането на стоката на митническата територия на Общността, същата се съпровожда от транспортни документи - коносаменти, които не съдържат указание, че стоката е предназначена за друга държава - членка. В приложените към ЕАД поименни коносаменти е вписано: в графа "изпращач" - "Доле" ООД; в графа "Получател на стоки" - "Интерцитрус" ООД, гр. София, България; в графа "Пристанище на разтоварване" - Бургас.

В поименните коносаменти липсва информация за това, че стоката е предназначена за друга държава - членка.

При реализираната проверка митническите органи са приели, че след като изначално не са налице условията за реализиране на режим 4200 поради непосочване на крайното местоназначение в друга държава членка, режимът въобще не е следвало да бъде разрешаван и следователно за дружеството-жалбоподател възниква задължение да заплати общо по посочените митнически декларации ДДС в размер на 207 930,09 лева, заедно с дължимата лихва. Определените митнически задължения и дължими държавни вземания са взети под отчет незабавно по реда на чл. 217 от Регламент (ЕИО) 2913/92 и чл. 205 от ЗМ, във връзка с чл. 832 от ППЗМ.

В жалбата се твърди, че с писмо вх. № 2584/09.12.2009 г. на Митница - Бургас, жалбоподателят е представил коносаменти, които съдържат необходимото посочване, че стоката е предназначена за друга държава членка, но това не е било взето предвид от административния орган.

Навеждат се доводи за неправилно приложение на материалния закон, което е последица от неизяснена фактическа обстановка.

Позовава се на факта, че административният орган въобще не е обсъдил представянето на транспортните документи (коносаменти), които съдържат необходимата информация за друга държава членка, поради което в решението се стига до погрешния извод за дължимостта на вземането.

При извършената служебна проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалвания акт, съдът е констатирал, че той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, а при издаването му са спазени процесуалните и материалноправни разпоредби на приложимия закон.

Относно релевираните доводи за нищожност на оспорения акт, с твърдение за липса на компетентност на административния орган, поради това, че решението е следвало да бъде издадено от началника на митнически пункт "Запад-рибно пристанище", гр. Бургас, съдът е изложил обосновани мотиви за валидност на акта. Митническият пункт има статут на самостоятелно учреждение, съгласно класификатора на митническите учреждения, представляващ приложение № 18 от Наредба № Н-17/13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на приложение № 37 и приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез единния административен документ. Митническите декларации са подадени и режимът е оформен в това митническо учреждение. Това обаче не означава, че само началникът на митническия пункт е компетентен да издаде посоченото решение. Компетентността на началника на митницата произтича от разпоредбата на чл. 30 ППЗМ, тъй като стоките са доставени на територията на Митница Бургас, част от която е посоченото митническо учреждение - митнически пункт "Запад - Рибно пристанище", гр. Бургас. Между началника на митническия пункт и началника на митницата не съществува такава йерархична зависимост, каквато е между началника на митницата и директора на регионалната митническа дирекция. В случая липсва, както конкуренция на компетентност, така и изземване на такава, тъй като липсва правна норма, която да обуславя пряката йерархична зависимост между посочените началници. В този смисъл, ирелевантни са всички доводи на дружеството - жалбоподател в тази насока, поради което липсват предпоставки да се обяви нищожността на оспорения акт, поради липса на компетентност на органа, който го е издал, а именно - началника на Митница Бургас.

Относно релевираните доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на материалния закон, не се установява в хода на оспорване на административния акт твърдяното от жалбоподателя неправилно прилагане на материалния закон и в частност на нормата на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, регламентиращ освобождаването от данък на стоки, поставени под режим 4200.

На първо място, следва да се отбележи, че визираното от жалбоподателя изменение на чл. 143 буква "г" във връзка с чл. 138 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) е въведено в законодателството на държавите-членки, съгласно чл. 2, т. 1 от Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г. за изменение на Директива 2006/112/ЕО и същото е в сила от 01.01.2011 г., поради което не може и не следва да бъде приложено към процесния казус, който регулира взаимоотношения, възникнали преди изменението на текста.

Директива 2009/69/ЕО на Съвета от 25 юни 2009 г., като част от законодателството на Общността, не е била в сила към момента на оформяне на режима по посочените 5 бр. ЕАД и в нея не е предвидено обратно действие. В тази връзка, е неоснователно искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския Съюз във връзка с твърдение за противоречие между национална и общностна правна норма.

Приложима е разпоредба от националното законодателство, а именно - чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС.

Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (в редакцията на нормата към момента на митническото оформяне на стоките), освободен от данък е вносът на стоки, когато са налице едновременно следните условия:

1. вносителят е регистрирано по ЗДДС лице;

1. в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка;

1. вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка.

Към момента на оформяне на съответния режим има представена писмена декларация от вносителя, че е регистриран по ЗДДС към момента на вноса, съгласно изричното изискване на чл. 51, ал. 2 от ППЗДДС, но с оглед обстоятелството, че по този въпрос между страните не се спори, а и по делото е установено, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС лице - което притежава валидна регистрация и идентификационен номер по ДДС, е изпълнено условието на чл. 58, ал. 1, т. 6, буква "а" от ЗДДС, в редакцията към момента на вноса.

Спорът се свежда до това дали е изпълнено условието на чл. 58, ал. 1, т. 6, буква "б" от ЗДДС, т. е. в съпровождащите стоката транспортни документи да е указано, че стоката е предназначена за друга държава-членка.

Като констатация от проверката в коносаментите е установено, че коносаментите, придружаващи стоките в процесните 5 бр. ЕАД, липсва такова указание. В този смисъл е и твърдението на жалбоподателя, че действително, при първоначалното поставяне под "режим 4200", представляващ едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава-членка, към всяка от митнически декларации са представени коносаменти, в които не са описани точно коя част от стоките е предназначена за крайно потребление в Република България и коя ще бъде предмет на последваща вътреобщностна доставка до друга държава членка, която допълнително се уточнява, че е Република Румъния.

След като това условие не е изпълнено при въвеждане на стоките на територията на Общността, режим 42 00 не може да бъде разрешен като такъв, предвид изричното изискване същото да е реализирано именно в този момент.

Без значение е обстоятелството кога впоследствие същото е изпълнено и в кой момент след това от транспортните документи става ясно, че стоката е предназначена за друга държава - членка.

На следващо място, от представеното от жалбоподателя писмо изх. № 009/25.02.2011 г. с автор корабния агент "Христранс Кънвеншънъл Сървисис", издал коносаментите, същият изрично посочва в т. 1, че "указанията за промени бяха получени след пристигане на корабите в пристанище Бургас."

При тези данни съдът е стигнал до извода, че изначално нито изпращачът, нито получателят на стоката са имали намерение стоката да достигне до друга държава-членка.

"Допълнените" с необходимото съдържание коносаменти са представени едва в хода на оспорване на административния акт и са ирелевантни, тъй като те не могат да компенсират изначалната липса на задължителен реквизит в коносаментите, какъвто е посочването в тях на другата държава членка, за която е предназначена стоката по съответния ЕАД, към който са приложени коносаментите.

Ирелевантно за конкретния спор остава твърдението на жалбоподателя относно извършените впоследствие ВОД и оценката на представените от него в хода на оспорване на митническия акт, международните товарителници СМR, тъй като още в първоначално представените пред митническите органи коносаменти към ЕАД е следвало да има отбелязване, че стоката е предназначена за друга държава членка.

При така установените данни, не е налице основание доставката на посочените стоки по цитираните 5 бр. ЕАД да бъде освободена от ДДС.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в случая са се осъществили две сделки:

• първата, при която процесната стока е придобита от жалбоподателя и е с режим 40 00 - допускане за свободно обращение с крайна употреба, по която се дължи ДДС на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС;

• втората, с която се осъществява вътреобщностна доставка между жалбоподателя и румънския търговец.

При първата сделка, задължението за контрол относно начисляване, съответно събирането на ДДС е възложено на митническите органи, съобразно разпоредбата на чл. 58, вр. чл. 56 от ЗДДС.

При втората сделка по отношение на осъществена вътреобщностна доставка между жалбоподателя и румънския търговец, контролът е възложен на органите по приходите, които изследват дали са налице условията за освободена от ДДС доставка.

Изискването на чл. 58, ал. 1, т. 6 ЗДДС е едновременно изпълнение на трите условия, за да бъдат процесните стоки третирани като предмет на освободени от ДДС доставки.

Твърденията, че органите по приходите са изследвали начисляването на ДДС по осъществени ВОД към Румъния със стока, която е била преди това предмет по посочените 5 бр. ЕАД, е въпрос неотносим към настоящия спор, поради това, че органите по приходите са проверили само извършването на вътреобщностните доставки, но те нямат компетентност да проверяват изискването на чл. 58, ал. 1, т. 6, буква "б" от ЗДДС относно съдържанието на съпровождащите стоката транспортни документи - в настоящия случай процесните коносаменти, съпровождащи процесните 5 бр. ЕАД.

Отделно, по делото не са представени каквито и да е актове на органа по приходите за извършени ревизии на дружеството.

Относно релевираните доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на процесуалния закон съдът е съобразил, че конкретни нарушения не се сочат нито в жалбата, нито в съдебно заседание, но е осъществил служебна проверка на оспорения административен акт, при която нарушения на процесуалния закон не са констатирани.

Административният съд е преценил обжалваното решение на началника на Митница Бургас за валиден и законосъобразен акт.

Мотивите, обосновали този резултат се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява решението на първоинстанционния административен съд като правилно, за което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,