Решение № 1026 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2007 г.

Решение № 1026 от 16.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3934/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "Р" Е. и С. С. С., действаща като ЕТ "Г", срещу решението от 21.03.2007 г. по гр. д. № 5/2007 г. на Апелативен съд - Б., с която след като е отменено решение от 20.11.2006 г. по гр. д. № 615/2004 г. на Я. окръжен съд, са отхвърлени предявените от "Р" Е., гр. Я. и ЕТ "Г", гр. Я., срещу О. у. на област с административен център Я., искове за заплащане на сумата 11000 лв., като частичен иск от сумата 166 000 лв., представляваща стойността на извършени от тях подобрения в имот частна държавна собственост, находящ се в гр. Я., представляващ фоайе, портиерна и санитарни помещения, със застроена площ от 194 кв. м., ведно със законната лихва върху посочената сума, както и искането им за учредяване право на задържане върху посочения имот. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски. Ответникът по жалбата О. у. на област Я. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. За да отхвърли предявените от "Р" Е. и ЕТ "Г", гр. Я., срещу О. у. на област Я., искове за заплащане на сумата 11000 лв., като частичен иск от сумата 166 000 лв., представляваща стойността на извършени от тях подобрения в имот частна държавна собственост, находящ се в гр. Я., представляващ фоайе, портиерна и санитарни помещения, със застроена площ от 194 кв. м., ведно със законната лихва върху посочената сума, както и искането им за признаване право на задържане върху посочения имот, въззивният съд е приел, че липсва изискуемост на вземането за извършени подобрения в чужд имот, които се владеят от ищците несмущавани от собственика-държавата. Въззивният съд е приел, че е установено извършването на подобренията от ищците след сключването на договора за доброволна делба и че владението, основаващо се на нищожно придобивно основание е недобросъвестно (т. 10 ППВС № 6/74 г.); че подобренията са извършени със знанието на областния у., за което са дължими съгласно чл. 74, ал. 2 във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗС; че владението на извършените от ищците подобрения в чужд имот и понастоящем не е смутено от държавата. Приел е, че изискуемостта на вземането за извършени в чужд имот подобрения предполага липсата на владение или прекъсване на владението върху извършеното подобрение, или смущаване на същото с ревандикационен иск от страна на собственика на имота, каквото не е налице. Поради липсата на изискуемост на вземането е отхвърлен иска. Решението е неправилно. Установено е, че от административната сграда на Профсъюзния дом в гр. Я., "Р" Е. е собственик чрез покупко-продажба на киносалон, находящ се в партера на ниското тяло на сградата, обособено понастоящем като бинго-зала, а ЕТ "Г" е собственик чрез покупко-продажба на кафе в партерната част на сградата и на ресторант в сутерена на сградата. Достъпът до тези търговски обекти и до останалата част на сградата се осъществява през част от партера, в който се намират фоайе, портиерна и санитарни помещения. С договор от 14.07.2000 г., сключен между О у. на О. Я. и ищците-търговци, като собственици на обособени части от сградата, е разпределено ползването на фоайето, като обща част от сградата, като е уговорено, съобразно с това разпределение да бъдат изградени отделни входове за всеки от собствениците. За това преустройство е изготвен проект, който е съгласуван от собствениците и е одобрен. Издадено е строително разрешение. Преустройството е извършено от ищците и с това преустройство частите, отредени за тях с разпределението, са приобщени към техните търговски обекти. На 31.05.2001 г. страните са сключили договор за доброволна делба на "общите съсобствени складови и обслужващи помещения в сутерена, партера и фоайето на партера на сградата", обявен с решение по гр. д. № 118/2002 г. на ОС - Я. за нищожен. С АДС № 1720/8.04.2004 г. са актувани като частна държавна собственост процесните фоайе, с портиерна и тоалетна. Със заповед №ДС 04/0182/5.10.2004 г. на Областния у. е наредено провеждането на търг за продажба на така актувания имот. След извършване на подобренията ищците владеят същите, като приобщени към търговските им обекти. С продажбата на обект от сградата е възникнала етажна собственост като комплекс от правоотношения на индивидуална собственост върху отделните обекти, принадлежащи на различни собственици, и от съсобственост върху общите части от сградата. В нарушение на процесуалните си задължения по чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) при данните по делото, че достъпът до обектите на ищците-търговци и до останалата част от сградата, в която се намират обекти на държавна собственост, е осъществяван през процесното фоайе, въззивният съд не е изяснил чрез съдебно-техническа експертиза дали процесното фоайе, портиерна и санитарни помещения не са създадени и предназначени, за да обслужват всички обекти в сградата. Изясняването дали функционалното предназначение на процесните помещения е да обслужват всички отделно притежавани етажи или части от етажи от сградата, е от значение за преценката на съда кой е материалният закон, който регулира процесното правоотношение. За да отговори кой е приложимият закон съдът следва да отговори дали процесните помещения са индивидуална собственост на някой от етажните собственици или са обща част на сградата. Следва да съобрази, че възможността да бъде променено предназначението на обща част по предназначение по общо съгласие на всички етажни собственици, не се отразява на качеството на помещенията на обща част. За да изгуби качеството си на обща част по предназначение обектът с променено предназначение следва да бъде прехвърлен в индивидуално притежание на отделен етажен собственик или на трето лице. Извършеното преустройство по съгласие на етажните собственици, при което са присъединени части от обща част на сградата към самостоятелни обекти в сградата, също не води се отразява на качеството на общи части на присъединените части, ако не е прехвърлена собствеността с договор с останалите съсобственици в етажната собственост (арг. чл. 185, ал. 3 от ЗУТ). Когато са извършени подобрения върху общи части на сградата, за заплащане на подобренията намира приложение не режимът за подобрения на чужд имот, а режимът на разноските за заплащане на подобрения при етажна собственост. При етажната собственост тези разноски поначало се посрещат с постъпления по бюджет, гласуван от общото събрания на етажната собственост, а ако такъв не е гласуван, изразходваното за извършване на подобрения на общи части от участник в етажната собственост може да се претендира съобразно разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 85/1968 г. по гр. д. № 149/1968 г. на ОСГК на ВКС, като в случай на осъществяването им със съгласие на участниците в етажната собственост - по правилото на чл. 30, ал. 3 от ЗС. По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) то трябва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане въззивният съд ще следва да изясни чрез заключение на съдебно-техническа експертиза дали спорните помещения имат качеството на общи части на сградата. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на I гр. отделение