Решение № 4676 от 7.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2425/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Гьок ООД, гр. Елин Пелин, чрез адв. В. Андова срещу решение 741/10.06.2024 г., постановено по адм. дело 522/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) 3142-1/02.11.2022 г. ( АУЗД-520/03.11.2022 г.), потвърден с решение 520-(6)/23.03.2023 г. на началник отдел Местни данъци и такси (МДТ), Община Елин Пелин, с който на дружеството са установени задължения за заплащане на данък върху недвижими имоти /ДНИ/ за периода 2019 г. 2022 г. в размер на 1 757,16 лв. главница и лихви в размер на 298,76 лв., за такса за битови отпадъци /ТБО/ за периода 2018 г. 2022 г в размер на 3 825,10 лв. главница и лихви в размер на 785,22 лв. и за данък върху превозните средства за 2022 г. в размер на 410,63 лв. и лихви в размер на 7,34 лв. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно касационният жалбоподател е изложил оплакванията си и фактите по делото, като посочва, че съдът е тълкувал неправилно съответните законови норми, което е довело до формиране на неправилен извод за липса на основания за прогласяване на нищожност на процесния АУЗД. На следващо място счита за неправилни и достигнатите от първоинстанционния съд изводи относно материалната законосъобразност на акта. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се обяви за нищожен, евентуално - да се отмени АУЗД, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Ответникът по касационната жалба началник отдел МДТ при Община Елин Пелин, представляван от ст. юрк. Л. Венков оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. От Община Елин Пелин, представлявана от кмета И. С., чрез процесуален представител И. Бързаков е постъпила и частна жалба срещу определение 958/22.07.2024 г., постановено по същото дело, с което по искане на Гьок ООД административният съд е изменил решението в частта на разноските по реда на чл. 248 ГПК. Поддържа се, че определението е неправилно с искане за отмяната му, по съображенията че съдът не съобразил липсата на своевременно направено възражение за прекомерност. Претендира присъждането на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и недопустимост на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С атакуваното пред настоящата инстанция решение административния съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта съдът е приел, че задължението за ТБО е установено по реда на чл. 105 и сл. от ДОПК, според която разпоредба задълженията по декларация, по която задълженото лице самo изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски, се внасят в сроковете, определени в съответния закон. В тази връзка е отхвърлил възраженията на дружеството досежно неустановяване в акта на задължението за ТБО по всеки един от трите компонента на услугата. Приел е, че дружеството е задължено лице по отношение на процесния имот и за процесните периоди, като задължението му възлиза на стойността, посочена в оспорения акт. По отношение на установените задължения за данък върху превозните средства, по аргумент от чл. 52 и чл. 53 ЗМДТ и предвид липсата на прекратяване на регистрация по смисъла на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ е обосновал извод за дължимост на установения с АУЗД данък. С тези мотиви първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Гьок ООД като неоснователна. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които обуславят необходимост от връщане на делото на друг състав на административния съд за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че в нарушение на служебното начало, закрепено в чл. 171 АПК, съдът не е указал и задължил ответника в първоинстанционното производство да представи административната преписка в цялост. Видно от материалите по делото, по същото не е налице заповед, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ, с която са определени служителите на общинската администрация, в т.ч. и лицето издало оспорения акт, които да упражняват правомощията на органи по приходите. Същата е относима към правния спор, свързан с компетентността на органа, издал акта. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като съгласно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите имат правата и задълженията на органи по приходите, като се определят със заповед на кмета на общината (чл. 4, ал. 4 ЗМДТ). Съответно чл. 9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове. При оспорване на актовете за установяване на местни данъци и такси са приложими разпоредбите на ДОПК, както оправилно посочва и първоинстационния съд. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. На следващо място, в кориците на делото не е представена жалбата на Гьок ООД от 21.11.2022 г., подадена по административен ред, въз основа на която е издадено решение 520-(6)/23.03.2023 г. на началник отдел МДТ, Община Елин Пелин, с което оспорения АУЗД е потвърден като законосъобразен. Не са представени и цитираните в решението на началник отдел МДТ при Община Елин Пелин декларации по чл. 17 и чл. 14 ЗМДТ, както и тези по чл. 54 ЗМДТ, описани в оспорения акт. На следващо място, видно от съдържанието на цитираното решение, същото е издадено въз основа на влязло в сила определение 222/01.03.2023 г., постановено по адм. дело 110/2023 г. по описа на Административен съд София област, с което преписката е върната за ново произнасяне. В кориците на делото не са налице доказателства за отмяна на първоначално издаденото в хода на административното обжалване решение, като не е представено и цитираното определение. На следващо място, основателно е възражението на касатора, че по делото от страна на административния орган не са представени и доказателства за реално предоставяне на услугите, за които се събира ТБО. Относно установените задълженията за ТБО, следва да бъде посочено, че за да е дължима таксата за битови отпадъци за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимите имоти и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, на първо място, да е налице заповед по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в която да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят. По делото не са налични заповеди за извършване на процесните услуги. Първоинстанционният съд не е дал изрични указания за представяне на гореописаните доказателства, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 171, ал. 4 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В случая съдът с разпореждане от 06.06.2023 г. (л. 16 от делото) е дал общи указания за доказателствената тежест на страните, като не е указал на ответната страна, че не сочи доказателства за обстоятелства, които са от значение за делото. Нарушението на съдопроизводствените правила е съществено, тъй като при недопускането му съдът може да стигне до различни правни изводи. Следва да бъде посочено, че решението в частта на отхвърляне на жалбата срещу АУЗД относно задълженията за ДНИ за съответните години е необосновано и немотивирано. Съдът въобще не е формирал мотиви какви са задълженията за ДНИ за всеки отделен период и не е обсъждал доказателствата по делото в тази връзка и приложимата материалноправна уредба. Предвид изложеното и тъй като съдът не е извършил проверка на законосъобразността на административния акт, съдебното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. По гореизложените мотиви при новото разглеждане съдът следва да задължи ответника да комплектова цялата административна преписка, да отдели спорното от безспорното, доколкото по силата на чл. 153 ГПК, приложим на основание § 2 ДОПК, на доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. На оспорващия следва да бъде указана възможността да поиска назначаването на експертиза за изясняване на въпроса относно начина на формиране на размера на установените с акта задължения за процесните периоди. След събиране на всички доказателства по делото Административен съд София - област дължи произнасяне по спорния предмет, като формира мотиви относно законосъобразното или не определяне на размера на задълженията за ДНИ, ТБО /за отделните услуги/ и данък върху превозните средства с процесния АУЗД. При постановяване на акта си по съществото на спора първоинстанционният съд следва да се произнесе и по исканията за всички направени деловодни разноски в хода на съдебното производство, включително и направените пред настоящата инстанция. По отношение на подадената от Община Елин Пелин, представлявана от кмета И. С., частна жалба срещу определение 958/22.07.2024 г., постановено по адм. дело 522/2023 г. по описа на Административен съд София област, настоящият състав на Върховният административен съд, първо отделение счита същата за процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Съгласно ал. 3 от цитираната разпоредба определението за разноските се постановява в закрито заседание и се връчва на страните, като то може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. От изложеното следва, че само страните по делото могат да направят искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, като производството не може да се инициира от лице, което не е участвало в първоинстанционното производство. В случая частния жалбоподател не е бил страна в първоинстанционното производство, поради което не разполага с процесуалното право да оспорва постановения съдебен акт в частта за разноските. В действителност, в закона по императивен начин е регламентирано, че разноските се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган - § 1, т. 6 от ДР на АПК и в този смисъл с оглед изхода на спора, по аргумент от противното, разноските са присъдени в полза на Община Елин Пелин, част от структурата, на която е издателят на оспорения акт - началник отдел МДТ при Община Елин Пелин. Горното обаче не прави нито Община Елин Пелин, нито кмета на Община Елин Пелин страни в производството, с произтичащите от това процесуални права. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение