Решение № 13508 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 841/2016 г.

Решение № 13508 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 841/2016 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 7579 от 4.12.2015 г., постановено по административно дело № 9054/2015 г., Административен съд - С.-град е отхвърлил жалбата на Р. Х. Й. от гр. С. против заповед № 1585/7.08.2015 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година на основание чл. 8в от ЗСПД (Закона за семейни помощи за деца). Така постановеното съдебно решение е атакувано с касационна жалба от Р. Х. Й., действаща чрез пълномощника адвокат Н.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да се отмени и оспореният административен акт. Ответникът по касация - директорът на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, представляван от пълномощника юрисконсулт М., в писмено становище оспорва касационната жалба и моли тя да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение на първоинстанционния съд да се потвърди като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С.-град е заповед № 1585/7.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която на Р. Х. Й. от гр. С. е отказано отпускане на еднократна помощ за детето й М. И. В. на основание чл. 8в от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Отказът е обоснован от административния орган с това, че лицето не отговаря на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, защото майката е осигурена и получава обезщетение за раждане и отглеждане на дете. За да не уважи жалбата, с която е бил сезиран, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с материалния закон, при спазване на установената форма. По същество съдът е възприел, че с оспорената заповед законосъобразно е отказано на Р. Х. Й. отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в от ЗСПД, тъй като същата не е отговаряла на всички изисквания по посочената разпоредба, която е била в сила към момента на постановяване на административния акт, съгласно измененията с ДВ, бр. 57/2015 г. в сила от 28.07.2015 г., и в частност не е отговаряла на изискванията по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД - молителката е осигурена и получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО. Оспореното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Изводът на съда за законосъобразност на атакувания пред него индивидуален административен акт е в нарушение на материалния закон, което има за последица постановяване на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. По делото е установено, че Р. Х. Й. е подала молба-декларация с вх. № ПД 502-1585/6.07.2015 г. до директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете като майка-студентка в редовна форма на обучение. От приложеното към молбата удостоверение за раждане се установява, че Р. Й. е родила дете на 23.06.2015 г., а с приложеното писмо изх. № П-РЕ-И-617/24.07.2015 г. на Н. Б. У. и вх. № 6703-0138/28.07.2015 г. на Дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, от университета е потвърден статута на Р. Й. като редовен студент към датата на поискването на помощта. По подадената молба-декларация е постановена заповед № 1585/07.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - Красно село, с която е отказано отпускане на исканата еднократна помощ, като е посочено, че не е изпълнено изискването по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД. Изложени са съображения, че с измененията на ЗСПД, обн., ДВ, бр. 57/2015 г., които са в сила от 28.07.2015 г., в чл. 8в, ал. 1 са конкретизирани изискванията за отпускане на еднократната семейна помощ на майка-студентка, като в т. 4 е предвидено изискването майката (осиновителката) да не е осигурена и да не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. В случая е установено, че към датата на раждане на детето молителката получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на КСО, поради което същата не отговаря на всички изисквания за отпускане на помощта. При обжалването по административен ред заповедта е потвърдена с решение № РД 01-396/2.09.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - С.-град. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, в редакцията съгласно ДВ, бр. 23/2009 г., в сила от 1.01.2009 г., е предвидено, че майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. С изменения на закона, обн. в ДВ, бр. 57/2015 г., в сила от 28.07.2015 г., нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е изменена, като е предвидено, че майка (осиновителка) студентка има право на еднократна помощ за отглеждане на дете независимо от доходите на семейството, при условие че: 1. детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 2. майката (осиновителката) живее постоянно в страната и е студентка в редовна форма на обучение във висше училище, получило акредитация и създадено при условията и по реда на Закона за висшето образование; 3. майката (осиновителката) е записана като студентка в редовна форма на обучение към датата на раждане на детето; 4. майката (осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност, раждане и отглеждане на дете по реда на Кодекса за социално осигуряване. С нормата на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е предоставено право на еднократна семейна помощ на майка-студентка, при положение, че същата отговаря на предвидените в тази норма изисквания. За възникването на признато от закон субективно право, каквото е това по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД, следва да са изпълнени предвидените в съответната правна норма материалноправни предпоставки. Правните норми, с които се регламентират предпоставки (отрицателни и/или положителни) за възникване на определено субективно право, са материалноправни, и затова по общото правило за действие на материалноправните норми във времето, се прилагат тези норми, които са действали към момента на възникване на съответния фактически състав. В конкретния случай всички елементи от фактическия състав за възникване на правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД са осъществени преди изменението на същата разпоредба с ДВ, бр. 57/2015 г., поради което при преценката дали е възникнало претендираното субективно право следва да бъдат взети предвид изискванията съгласно действащата към този момент редакция - обн. ДВ, бр. 23/2009 г. Освен това, правото да се поиска отпускане на помощта също е упражнено преди измененията на нормата, с подаването на молба-декларация от Р. Й. на 6.07.2015 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В случая не е придадена обратна сила на измененията на чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД и в частност на т. 4, поради което неправилно административният орган е приел, че новата редакция на нормата следва да бъде приложена за случаите, при които субективното право е възникнало и е упражнено преди влизане в сила на измененията. Административният акт, който следва да бъде издаден за отпускане на помощта, няма конститутивно действие, а декларативно такова, поради което при произнасянето по подаденото заявление административният орган е следвало да съобрази правилата за действие във времето на материалноправните норми и на това основание да приложи тази норма, която е действала към момента на възникване на фактическия състав. Следва да се допълни, че в случая се касае до материалноправна, а не до процесуална норма. Въвеждането на ново допълнително изискване като условие за възникване на правото на еднократна помощ на майка-студентка, представлява изменение на материалноправните предпоставки, а не въвеждане на процесуално правило. Поради това, виждането на административния орган, възприето и от първоинстанционния съд, че правната норма има незабавно действие и се прилага и за вече осъществените състави, не е съобразено с характера на правната норма и не може да бъде споделено. Предвид изложеното настоящият тричленен състав не споделя отразените в мотивите на проверяваното решение съображения относно материалната законосъобразност на процесната заповед. С оглед на това, при наличието на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, неправилното съдебно решение следва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение трябва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба да се уважи, като се отмени оспорената с нея заповед, и преписката се изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне съобразно установеното по-горе. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,