Решение № 814 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2008 г.

Решение № 814 от 19.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2008 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Маргаритка Петкова Николова, Пламен Стоянов Николов и Нели Стоянова Николова-Цветанска, всичките от гр. Варна, срещу решение № 752 от 27.05.2008 г., постановено по адм. д. № 1200 по описа за 2007 г. на Административен съд-Варна в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед № РД-06-7706-321 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Ваялар", землище Варна, област Варна, в нейната графична част за ПИ № 78 и ПИ № 77, както и за реална част от ПИ № 77, повдигната в син цвят на скицата на лист 62 от делото, подписана от съда и представляваща неразделна част от решението, както и относно вписаната в регистъра към плана на новообразуваните имоти площ на ПИ № 78. В останалата част, решението като необжалвано е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. . В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на обжалваната част от решението. Релевират се доводи сочещи и на трите отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени в обжалваната му част. Ответната страна по касационната жалба - областният управител на Варненска област не е взел становище. Заинтересованата страна Петър Николов Петров е изпратил писмено възражение срещу подадената касационна жалба по реда на чл. 163, ал. 2 АПК. В него се твърди, че касационната жалба е неоснователна. Излагат се твърдения, че оспорваната част от решението на съда е правилна и законосъобразна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда в обжалваната му част е правилно и законосъобразно, съответно на събраните писмени доказателства и заключение на тройната експертиза. Съдът е установил, че относно ПИ № 77 и 78 със заповедта не са допуснати нарушения на нормите на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от страни, за които решението в обжалваната му част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Варна е бил сезиран с жалба срещу заповед № РД-06-7706-321 от 29.11.2006 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Ваялар", землище Варна, в частта му за ПИ № 78. Жалбоподателите, като наследници на Стоян Николов са твърдели, че площта на ПИ № 78 е неправилно определена и записана от 1150 кв. м, вместо притежаваните от наследодателя им 1200 кв. м, според н. а. № 199, том ХI, н. д. № 5002 от 24.07.1991 г., след като от същия имот към съседен са придадени 300 кв. м. Своето твърдение те са обосновали с обстоятелството, че към съседния ПИ № 77 неправилно, по протежение на цялата граница са включени 50 кв. м, което графично са обозначили със син цвят на скица - приложена към лист 62 от делото. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил активната легитимация на страните, включително и обема на притежаваните от тях материални права, според приложените н. а. № 71, том III, н. д. № 958 от 1965 г., който легитимира Никола Петров Николов за собственик по съдебно решение и делба на недвижим имот, представляващ лозе от 2, 5 дка, при описаните в него граници и н. а. № 152, том IV, н. д. № 1311 от 1965 г., с който Петър Николов Петров - син на Никола Петров Николов, се легитимира за собственик, чрез дарение на лозе от 1 дка, при описаните в него граници. От приетата без оспорване тройна експертиза, съдът е приел за установено, че бившите имоти № 1489, № 1490 и 1491 по кадастралния план на местността "Траката" от 1986 г. в помощния план и в плана на новообразуваните имоти за селищно образувание местността "Ваялар" са отразени графично с еднакви граници с имоти № 77, № 78 и 79. Площта на поземлен имот № 77 е от 1050 кв. м, който е собственост на Петър Николов Петров, според н. а. № 152 от 1965 г. Площта на поземлен имот № 78 е 1144 кв. м, собственост на Никола Петров Николов, според н. а. № 71 от 1965 г. и площта на поземлен имот № 79 е 873 кв. м, собственост на Никола Ст. Атанасов. Според заключението при изработване ПНИ са запазени старите граници, съществували при изработването на предходния кадастрален план, като те не са нови. Освен това границата между ПИ № 77 и ПИ № 78 е материализирана, по описания в заключението начин. Процесните имоти отговарят на нормативните изисквания при изработването на ПНИ. Така установените факти, съдът е съпоставил с правните норми на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ, като по аргумент от противното е направил правен извод, че жалбоподателите са от категорията на собствениците, които не са нито ползватели или бивши собственици, а са такива, които притежават право на собственост, вследствие на транслативни сделки. Правото им на собственост върху имотите, които попадат в селищното образувание, според чл. 18г, ал. 1, т. 1 ППЗСПЗЗ не би следвало да се променят с плана на новообразуваните имоти, с който правото на собственост придобито от ползвателите и признато на предишните собственици по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, се материализира, като те придобиват граници, площ и идентификационен номер. Поради това, че заключението на тройната експертиза е установило, че предходните граници на съседните поземлени имоти № 77 и 78 не са променени с плана на новообразуваните имоти, съдът е приел, че оспорването на заповедта на областния управител в тази й част - графична и цифрова - е неоснователно, поради което го е отхвърлил. Така постановеното решение в обжалваната му част е правилно и законосъобразно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Неоснователен е наведеният довод в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съществени съдопроизводствени правила, като не е кредитирал устното обяснение на вещото лице Петрова, дадено в съдебното заседание на 8.05.2008 г., според което в предходния кадастрален план от 1977 г. границата между поземлени имоти № 77 и 78 е само линия, което означавало, че не е имало ограда между двата имота. Видно от съдържанието на съдебния протокол от същата дата и двете адвокатки - пълномощници на жалбоподателите, са приели изцяло заключението на тройната експертиза, така както е било депозирано, ведно с устните им обяснения, без оспорване. Неоснователно се твърди от реда, по който е прието заключението, един устен отговор, като от него се прави извод за допуснато от съда нарушение на съдопроизводствени правила. Това твърдение не кореспондира и с писмените доказателства по делото. Собственикът на ПИ № 77 е станал такъв чрез дарение, извършено през 1965 г., докато наследодателят на жалбоподателите е станал собственик на поземлен имот № 78, също чрез дарение но през 1991 г., видно от представените нотариални актове. Кадастралният план е изработен през 1989 г., и в него са отразени границите на имотите, както и съществуващият парник в ПИ № 77, който е част от североизточната му граница с ПИ № 78 е заснет в кадастралния план. Това означава, че парникът е съществувал към момента на изготвянето на кадастралния план и е бил част от границата между двата имота. Освен това жалбоподателите не са доказали съществуването на друга граница, различна от отразената в плана на новообразуваните имоти. Те не са доказали и твърдението си за изместване на границата между поземлен имот № 77 и 78 по начина, графично отразен в лист 62 от делото, и това изместване да е станало с плана на новообразуваните имоти. Неоснователни са и доводите за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Те не са обосновани с конкретни твърдения, поради което не следва и да се обсъждат. По изложените съображения съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения в обжалваната част от решението, поради което тя ще следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение