Решение № 12031 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2020 г.

Решение № 12031 от 29.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5636/2020 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юрк. И. Минкова срещу решение № 1293 от 24.02.2020 г., постановено по адм. дело № 12788/2018 г. от Административен съд – София град/АССГ/, с което е отменено решение № 3603 от 09.11.2018 г. на председателя на ДАБ за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на А. М. и С. М. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по искането за предоставяне на международна закрила на децата. С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че е спазена разпоредбата на чл. 15 от Закона за закрила на детето, поради което иска отмяна на обжалваното решение. Ответниците – А. М. и С. М. [гражданство], представлявани от С. Ахмади - майка и законен представител на малолетните си деца, не са взели становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София град е било образувано по жалба на С. Ахмади като законен представител на А. М. и С. М. против решение № 3603 от 09.11.2018 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В частта, с която е отхвърлена жалбата на С. Ахмади в лично качество, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Първоинстанционният съд е отменил решението на административния орган в частта, с която е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на малолетните деца, като е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане на молбата им съобразно указанията, дадени в решението. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, но е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, защото не е бил преценен висшият интерес на децата, както и поради липса на мотиви в административния акт относно бежанската история на всяко едно от малолетните лица. Обжалваното решение е неправилно. Видно от данните по делото се установява, че със заповед от 07.08.2018 г. на кмета на Община Харманли, майката С. Ахмади била назначена за законен представител на малолетните си деца в производството по ЗУБ. Със заповед от 03.08.2018 г. на Дирекция "Социално подпомагане" – гр. Харманли на децата е бил назначен социален работник, който изготвил отделни социални доклади: № СЛ/Д-Х-Х/520-001 и СЛ/Д-Х-Х/521-001 от 13.08.2018 г. По делото е представена заповед № 3 Д/Д-Х-Х-126/03.08.2018 г. на Агенцията за социално подпомагане, с която на основание чл. 15, ал. 4 от ЗЗДет е определен социален работник, който да присъства при провеждане на интервю на 09.08.2018 г. Представен е протокол от проведеното интервю под рег. №УП 9911/09.08.2018 г., на който са присъствали социалният работник и адвокат на чужденката. По делото е приложена декларация с рег. №УП 9911/31.07.2018 г. от С. Ахмади в която заявява, че е запозната с правото на своите малолетни деца за достъп до безплатна правна помощ и че се отказва от същата, тъй като има свой личен адвокат, съгласно чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. При тези данни се явява неправилен изводът на съда за нарушение на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, по съображения, че административният орган не е обсъдил най- добрия интерес на децата. С разпоредбата на чл. 6а от ЗУБ е въведен принципът за най-добрия интерес на детето, която се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДП на ЗЗДет., към които препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Нормата на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет., задължава при всяко дело съда или административния орган да уведомят Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В случая са налице данни, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратено уведомление до дирекцията за провеждане на производство по отношение на децата. Административният орган е спазил нормата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДет, като е назначил социален работник от Дирекция "Социално подпомагане", който е предоставил отделни социални доклади, че са спазени всички права на децата. В конкретния случай тези интереси са охранени. Неоснователно съдът е приел, че при постановяване на административния акт е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДет. Видно от приложена декларация с рег. №УП 9911/31.07.2018 г. от С. Ахмади е заявила, че е запозната с правото на своите малолетни деца за достъп до безплатна правна помощ и отказва същата, тъй като има свой личен адвокат. В качеството си на законен представител на децата си, С. Ахмади е упълномощила адв. Шивикова да я представлява по време на административното производство, а в съдебното производство се представлява от адв. Радославова. Следователно административният орган е спазил административната процедура по горепосочената норма, като гаранция за защита на правата и интересите на малолетните деца. Неправилно съдът е приел, че административният орган не е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на чужденката и децата й в държавата им на произход. В административния акт са обсъдени всички относими факти, изложени в бежанската история на чужденката, като и бежанската история на малолетните й деца, с оглед тяхната възраст при напускането от страната им на произход. Видно от административния акт децата са напуснали страната си на произход в края на 2015 г. като А. М. е бил на [възраст], а С. М. е бил на [възраст] С оглед възрастта им правилно административният орган е приел, че бежанската им история следва да бъде разгледана във връзка с тези на техните родители. Видно от протокол- рег. №УП 9911/09.08.2018 г., децата не са били разпитвани от интервюиращия орган, тъй като към момента на провеждане на интервюто не са навършили 10- годишна възраст, съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗДет. Критериите, които отличават лицата от уязвимата група обаче, не представляват основание за предоставяне на статут, както незаконосъобразно е счел административния съд. Правилно административният орган е установил, че в бежанската история на чужденката не се навеждат факти, свързани с преследване или основателен страх от преследване спрямо нея и децата й поради тяхната раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическото й мнение и/или убеждение, поради което липсват законови основания по чл. 8 ЗУБ. Не са правени и твърдения, напротив, в интервюто чужденката отрича да е била подложена на преследване от страна на партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; недържавни субекти, включително международни организации, когато същите не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. В интервюто чужденката заявява, че самата тя не е имала проблеми с официалните власти, не е била арестувана, съдена или осъждана, заплашвана, спрямо нея не е упражнявано насилие, не е била политически ангажирана, не е имала проблеми поради етническа или религиозна принадлежност. При тези данни правилно е прието от председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на чужденката и децата й статут на бежанец. Правилно административният орган е приел също, че по отношение на чужденката и малолетните й деца не са налице и материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват доказателства същите да са били изложени на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Афганистан е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Административният орган убедително е мотивирал становището си, че не съществува обосновано предположение, че ако молителката и непълнолетните й деца се завърнат там, ще бъдат нарушени правата им по смисъла на чл. 3 КЗПЧОС. Настоящият състав намира, че в Афганистан действително е налице несигурност, има и интензивност на насилието в някои части на страната, но видно от приложената справка вх. № МД-423 от 07.08.2020 г. от дирекция "Международна дейност" при ДАБ не може да се приеме, че цивилен върнат в страната би бил изправен пред реален риск. Цялостната оценка на ситуацията в страната въз основа на общоприетите критерии и дефиниции не позволява тя да бъде определена като достигаща границите на въоръжен конфликт. Според нормите на международното право Афганистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 г. Установената липса на ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Афганистан сочи на неприложимост на разрешенията, дадени в решение С-465/2007 г. на СЕС по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. При това положение административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната на произход на чужденката, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulment- забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По горните съображения съдебното решение се явява неправилно в обжалваната част, с която е отменил решение № 3603 от 09.11.2018 г. на председателя на ДАБ за отказа за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на децата А. М. и С. М., [гражданство] и е върнал преписката на административния орган. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,