Решение № 1829 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14627/2015 г.

Решение № 1829 от 14.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14627/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби /КЖ/, подадени от дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП и от М. И. И. от гр. С. чрез адв. И. И. против Решение № 390 от 26.10.2015 г., постановено по адм. д. № 251/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Дирекция "ОДОП" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-07-1401247-091-01/18.12.2014 г., издаден на М. И. И., потвърден с Решение № 121/16.03.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т. относно погасените по давност задължения за авансови вноски и лихви за авансови осигурителни вноски за периода м. 01 - м. 11.2008 г. включително в размер на: ДОО в размер на 448.80 лв. и лихва - 521.86 лв.; ДЗПО - 132.00 лв. и лихва - 153.50 лв.; 30- 158.40 лв. и лихва 112.28 лв., както и в частта, с която дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - В. Т. е осъдена да заплати на М. И. разноски по делото в размер 158.34 лв. Според касатора са нарушени разпоредбите на чл. 170 от ДОПК, респективно при спор за законосъобразност на РА актът, с който е установено погасеното по давност задължение не следвало да бъде отменен на това основание. Касаторът моли за уважаване на тази КЖ, за отхвърляне КЖ на ревизираното лице и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. М. И. И. обжалва първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата му срещу РА № Р-07-1401247-091-01/18.12.2014 г., потвърден с Решение № 121/16.03.2015 г. на директора на Дирекция ОДОП В. Т., в останалата част. В КЖ се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост. Представителят на ВАП дава заключение за допустимост на двете КЖ, които са неоснователни. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, правилността на съдебното решение на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок и от страни по делото, поради което са допустими. По същество са неоснователни. Административният съд е установил, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Спазени са сроковете за извършване на ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1 и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК. Първоинстанционният съд е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно - икономическа експертиза относно установяване недостиг на парични средства, респективно определяне на облагаемата данъчна основа за 2008 г. и съответно размера на задълженията на ревизираното лица във втори вариант на заключението. Счел е за правилно и законосъобразно, че органите по приходите не са включили в паричния поток за 2008 г. на сумата 15000 лв., предоставена на М. И. от М. Г. по силата на договор за заем от 01.06.2008 г. Първоинстанционният съд е взел предвид направеното възражение от ревизираното лице за изтекла давност спрямо задълженията за авансови вноски и лихви за авансови осигурителни вноски, съобразно нормата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, като е отменил РА в тази му част. По КЖ на Д "ОДОП" при ЦУ на НАП - В. Т.: Неоснователни са оплакванията в касационната жалба. Нееднократно ВАС е приемал и първоинстанционният съд е приложил тази непротиворечива съдебна практика, съгласно която след като ревизираният субект е направил волеизявление (в случая при обжалването на ревизионния акт по административен ред), че няма да заплати определените му с ревизионния акт публични задължения поради погасяването им по давност, задължение на решаващия орган е било да ги отпише, но това не е сторено. Няма законна пречка възражението за изтекла погасителна давност да се направи и пред съда, вкл. и пред касационния. С него длъжникът изрично е заявил, че няма да заплати определените му с ревизионния акт публични задължения, а за кредитора в такъв случай се погасява правото за провеждане на принудително изпълнение. Следва да се посочи, че неоснователно касаторът твърди, че изтеклата погасителна давност има отношение само към изпълнителния процес, а не към ревизионното производство за установяване на публични задължения с ревизионния акт, поради което и не може да послужи като основание за отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен. Ако е изтекъл давностният срок, то следва да се приеме, че се е погасило самото публично задължение, какъвто ясен смисъл имат разпоредбите на чл. 140, ал. 1 от ДПК (отм.) и чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В този случай съдът не е длъжен да изследва дали установените с ревизионния акт задължения са законосъобразни или не, тъй като и в двата случая ревизионния акт трябва да бъде отменен поради изтекла давност. По КЖ на М. И. И.: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция споделя, защо отхвърля възражението на ревизираното лице за лаконичност на описаното основание за начисляване на допълнителни данъци и осигуровки. Правилно е посочено, че в конкретния случай, приходната администрация, противно на твърдяното от жалбоподателя, е изложила подробни и ясни мотиви относно това какво е мотивирало административния орган да издаде административен акт точно с такова съдържание. Неоснователни са и оплакванията в касационната жалба относно начина на определяне на началната сума към 01.01.2008 г. При определяне на началното салдо към 01.01.2008 г. са взети предвид дадените парични средства от бащата на ревизираното лице, приходи, представляващи получени трудови възнаграждения и съответно в разходната част са взети предвид направените разходи за покупка на МПС и съответно разходите за живот на едно лице, съобразно данните от НСИ, като по отношение направените разходи за използвани от ревизираното лице телефонни услуги са взети предвид реално извършените такива, съобразно събраните документи. В резултат на анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите правилно са приели за начално салдо към 01.01.2008 г. в размер на 6584,51 лв., каквото е и заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. По отношение оспорената в съдебното производство истинност на договора за заем и приемо-предавателен протокол от 01.06.2008 г. първоинстанционният съд е предоставил възможност на жалбоподателя да заяви ще се ползва ли от тези документи, но поради пасивно му процесуално поведение законосъобразно съдът е изключил тези документи от доказателствения материал по делото. Водим от гореизложеното и в този смисъл, състав на Осмо отделение