Решение № 5782 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2018 г.

Решение № 5782 от 17.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9498/2018 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Велико Търново срещу решение № 28 от 19.06.2018 г. по адм. д. № 36/2018 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от общината жалба срещу решение № РД-02-36-1367/22.12.2017 г. на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройство и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014 - 2020 г., с което се отказва верификация и извършване на плащане на разходи в размер на 191 330, 36 лв. по искане за междинно плащане под № 2/23.10.2017 г. по договор № 2 BG16 RFOPOO1 -1. 009-0004-С01, представляващи остойностено евентуално финансово влияние на твърдения за нарушения, описани в регистриран сигнал № 193, в размер на 10% от съотносимите разходи, включени в искането за плащане. Заявява касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмен отговор, претендира разноски по делото. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 5.07.2018 г., в предвидения от закона срок, при връчено съобщение за решението на 21.06.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № РД-02-36-1367/22.12.2017 г. е отказана верификация и извършване на плащане на разходи в размер на 191 330, 36 лв. по искане за междинно плащане под № 2/23.10.2017 г. по договор № BG16 RFOPOO1 -1. 009-0004-С01, представляващи БФП, отчетени с искането за междинно плащане и представляващи остойностеното евентуално финансово влияние на регистриран сигнал № 193 за съотносимите разходи, включени в искането, на основание чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В решението административният орган се е позовал на стартирана процедура по сигнал за нередност № 193 и определения евентуален размер на финансова корекция в размер на 10 % от съотносимите разходи. На основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ са отказани за верификация и плащане разходи, чийто размер представлява остойностеното евентуално финансово влияние на съмненията за нередност. Посочени са неверифицираните разходи поради съмнение за нередност. В решението е указано, че след приключване на процедурата по администриране на сигнала за нередност и в случай на промяна размера на финансова корекция, неверифицираната в тази връзка сума, следва да бъде включена в пълнота в следващо искане за плащане. Впоследствие, е издадено решение № РД-02-36-153/19.02.2018 г. на ръководителя на УО на ОП "РР" 2014-2020 г. с което на бенефициера Община Велико Търново е определена финансова корекция, изчислена по пропорционален подход, представляваща 5 % от разходите върху договори в размер на 381 322, 23 лв. Актът за финансова корекция е предмет на съдебно оспорване по адм. д. № 171/2018 г. по описа на Административен съд -Русе. Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗУСЕСИФ, изм. с ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., в сила от 28.10.2017 г., в редакцията действаща към датата на издаване на оспорения акт, в случай че бенефициер не представи в срок документ или разяснения по чл. 63 или е започната процедура по администриране на нередност, съответният разход не се верифицира, като може да бъде включен в следващо искане за плащане. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че законосъобразността на отказа на органа да верифицира разхода в хипотезата на ал. 1 на чл. 64 от ЗУСЕСИФ, не се обуславя от последствие издадения акт, с който финансовата корекция се определя по основание и размер. Достатъчно е наличието на започнато производство, като в случай на липса на нередност или определена финансова корекция в по-нисък процент от процента на неверифицираните разходи, в нормата е предвидена възможността, разходът да бъде включен в следващо искане за плащане. Актът е мотивиран, административният орган се е позовал на приложимото правно основание – чл. 64, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е обосновал приложението му от фактическа страна. За неоснователни са приети доводите за съществено процедурно нарушение, с оглед на това, че в писмо изх. № 99 - 00 - 6 - 1556/12.12.2017 г. до Община Велико Търново, получено на 14.12.2017 г., с което Общината е уведомен за регистрирания сигнал за нередност № 193 и стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ, й е указана възможността да представи бележки и възражения по констатациите и предвидената финансова корекция за тях в 2-седмичен срок, а отказът за верификация е издаден преди този срок и без да са обсъдени възраженията на бенефициера, депозирани пред административния орган на 28.12.2017 г., тъй като се касае за различни производства и изискването да се осигури възможност да представи в разумен срок писмени възражения се отнася за производството за налагане на финансова корекция. Решението е правилно. Изводите на административния съд се възприемат от настоящата инстанция. След като към момента на издаване на акта за отказ за верификация на сумата 191 330, 36 лв. поради започнала процедура за администриране на нередност това фактическо основание е било на лице, отказът за верификация на сумата на това основание е законосъобразен. Независимо, че последствие е издаден акт, с който е определена финансова корекция в размер на 381 322, 23 лв. /за по- голяма сума/, отказът за верификация на сума в размер на 191 330, 36 лв. е законосъобразен. В тази нормативно предвидена хипотеза отказът за верификация на сума обезпечава вземането за финансова корекция. Сумата за която е открито производство за определяне на финансова корекция и за която е издадено решение за налагане на финансова корекция покрива сумата на обезпечението, поради което отказът е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател, че след като актът за финансова корекция не е влязъл в сила, отказът за верификация е незаконосъобразен, тъй като както се посочи, с изменението на чл. 64, ал. 2 ЗУСЕСИФ е предвидено при започната процедура по администриране на нередност, съответният разход да не се верифицира, т. е. да се откаже верификация преди издаване на акт за налагане на финансова корекция. Правилно съдът е установил, е административният акт е мотивиран с посоченото в него фактическо и правно основание, които са налице. В мотивната част на акта изрично е посочено, че това са разходите, за които е стартирала процедура по чл. 73 ЗУСЕСИФ по сигнал за нередност № 193, с писмо изх. № 99-00-6-1556/12.12.2017 г. и че отказът за верификация е във връзка със стартирал сигнал за нередност. Неправилно жалбоподателят счита, че основанието за отказа за верификация е, че бенефициентът не е представил становище, както и че съдът пропуснал за установи, че общината в срок е представила становище. Както е посочил съдът, изисканото становище от бенефициента е относно производството за определяне на финансова корекция, в което липсата на възможност за предоставянето му е предвидено изрично като като съществено процедурно нарушение. Съдът е установил, че в Община В. Търново на 14.12.2017 г. е постъпило писмо от 12.12.2017 г., с което е уведомена за сигнал за нередност 193, правилно съдът е приел, че регистрирането на нередност е основание за отказ за верификация на сумата. Даденият от управляващият орган срок за отговор, който изтича на 28.12.2017 г. е относно предстоящото определяне на финансова корекция, не относно заявените суми за верификация. Като е посочил, че разходите не се верифицират поради съмнение за нередност, административният орган има предвид регистрацията на нередност, която се извършва при съмнение за нередност. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че съдът е мотивирал административния акт, в който са изложени фактическите и правни основания. Обстоятелството, че с акта за налагане на финансова корекция административният орган е определил, че сумата ще се прихваща в бъдеще от следващите плащания, не означава, че управляващият орган неправилно е отказал верификация на заявени преди това суми, на предвиденото в закона основание. Прихващането от следващи плащания се извършва доколкото и до размера до който не е прихваната сумата, т. е. липсва твърдяното от жалбоподателя натрупване на сумата на финансова корекция. Неоснователи са доводите на касационния жалбоподател, че твърдението на процесуалния представител на управляващия орган е, че актът за финансова корекция не включва вече отказаните за възстановяване и извършени разходи. Неоснователни са доводите, че след като последствие управляващият орган е определил финансова корекция не в размер на 10 %, а 5 % по същия сигнал, отказът за верификация на суми е незаконосъобразен, след като сумата на отказа се покрива от сумата, за която е определена финансова корекция. Неоснователни са доводите, че издаденият пред съда акт е издаден в нарушение на чл. 35 АПК. В случая дори да е било изискано становище преди отказа за верификация, това не променя безспорното към този момент обстоятелство, че е била започвала процедура по администриране на нередност, което е основание за отказ от верификация. Неотносимо е обстоятелството сочено от касационния жалбоподател, че при откриване и провеждане на процедурата по възлагане на обществена поръчка не е била открита нередност. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5331, 96 лв., за изплащането на което са представени доказателства. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение