Решение № 11901 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация(КЗД), чрез процесуален представител, срещу решение 298/11.01.2024год. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 6191/2022г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът вр.и.д. председател на Държавна агенция Държавен резерв и военновременни запаси ( ДА ДРВВЗ ), чрез пълномощника си, в писмен отговор и в съдебно заседание излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение АССГ отменя изцяло решение 286 от 01.06.2022 г. по преписка 43/2020 г. по описа на КЗД, с което е установено, че с действията си, ответната страна - председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", е извършил нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. по отношение на жалбоподателката Ф. М. Ч., като му е наложена, на основание чл.80,ал.1 ЗЗДискр., глоба в размер на 1 000 лева. За да постанови този резултат АССГ е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при неправилно прилагане на материалния закон. Установено е, че преписка 43/2020 г. по описа на КЗД е образувана с Разпореждане 149/27.02.2020 г. на председателя на КЗД по жалба 44-00-349/31.01.2020 г. и допълнение към нея с вх. 44-00-552/18.02.2020 г., подадена от Ф. Ч., която заявява, че от 12.01.2012 г. е назначена със Заповед ЧР-12- 1-3/10.01.2012 г. на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" по служебно правоотношение на длъжност "младши юрисконсулт", с месторабота Териториална дирекция (ТД) "Държавен резерв" гр.Бургас. Съгласно Закона за държавния служител(ЗДСл) й било определено основно месечно възнаграждение в размер на 426 лв. Със Заповед ЧР12-1-13/05.03.2014 г. на председателя е повишена в длъжност "старши юрисконсулт" в същата структура. Със Споразумение от 18.09.2017 г., на основание ЗДСл, считано от 20.09.2017 г. тя се премества на работа в Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) на по-ниска длъжност "юрисконсулт" за срок от четири години, с определено основно месечно възнаграждение в размер на 1000,00 лв. Предсрочно, по искане на ИАРА, със Заповед от ЧР-12-1-69/23.12.2019г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", считано от 06.01.2020 г. е прекратено предсрочно преместването и Ч. е заела предишната си длъжност старши юрисконсулт . Със Заповед ЧР-16-1/28.01.2020г. на гл.секретар на ДА "ДРВВЗ , считано от 06.01.2020г. й е определена основна месечна заплата в размер на 622 лв., ниво 21, степен 1. Във връзка с Постановление 381/30.12.2019 г. за изпълнение на държавния бюджет на Република България за 2020 г. със Заповед ЧР-16-1/2 от 07.02.2020г. е актуализирана основната заплата и определен нов размер - 628 лв. Служебното правоотношение е прекратено по нейно писмено заявление от 10.02.2020г. със заповед 5/14.02.2020г. Съдът в решението си е приел, че спор между страните по фактите няма, изложил е техните становища, мотивите на оспореното решение на КЗД. Приел е, че същото е издадено при спазване на административно производствените правила, от компетентен орган, в съответствие с материалните норми, но същевременно е посочил, че не е приложен правилно материалния закон. Цитирани са правните норми на чл.4, 5, 14, § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., като с оглед на фактите по делото, съдебният състав е приел, че липсва осъществена пряка или непряка дискриминация по отношение на Ч., тъй като не е установено неравно третиране по отношение на заплащането й в сравнение с лица, заемащи същата длъжност "старши юрисконсулт" в ДА "ДРВВЗ, както и че не е приложимо правилото на чл. 9 от ЗЗД за разместената доказателствена тежест. Приел е, че възнаграждението на Ч. е определено със заповед Заповед ЧР-12-1-69/23.12.2019 г., издадена от председателя на ДА "ДРВВЗ", като тази заповед представлява стабилен индивидуален административен акт и не била обжалвана от жалбоподателката, поради което се счита за правилна и законосъобразна. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено в противоречие с материалния закон отменително основание по чл.209, т.3 АПК. Законът за защита от дискриминация съдържа специални правила, имащи за цел предоставяне на антидискриминационна защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд. Тези правила, обективирани в разпоредбите на чл. 12 - чл. 28 от ЗЗдискр. създават задължения за работодателите да осигуряват равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд; осигуряване равни възможности за професионално обучение и повишаване на професионалната квалификация и преквалификация, както и за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг; осигуряване еднакви критерии при оценка на дейността на работниците и служителите; Правилото за получаване на равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд е въведено от законодателя като задължение на работодателя в разпоредбата чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр., според която работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. Еднакъв е трудът, който се полага от различни лица, притежаващи работна сила еднаква по качествени показатели, каквито са: умения, сръчности, квалификация, способности(умствени и физически), вкл. сила, и др. Равностоен е трудът, който се полага от различни лица, чиято работна сила е с различен квалификационен профил, т.е. при различна професия и специалност, те изпълняват различна по характер работа, като положения от тях различен по характер труд обаче притежава равна ценност и полезност, определима от условията, при които се полага съответния вид труд, изразходвана работна сила за единица време, еквивалентност в квалификацията и др. Дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи. В жалбата си до КЗД Ч. заявява, че за длъжността й в държавната администрация според таблицата приложение към Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация(НЗСДА) по ниво на класификатора на длъжностите, определеното ниво на заплата й е в рамките от 622 лв. до 1700 лв. Счита, че така определената й заплата от председателя на ДА ДРВВЗ в минималния размер на 622 лв. сочи по несъмнен начин наличието на дискриминационно поведение към нея от страна на органа по назначаването, поради неравностойното третиране правото й на труд, изразяващо се в неосигуряването на еднакво възнаграждение за еднаквия или неравностоен труд, положен от нея в сравнение с колегите й, заемащи същата длъжност, а също и длъжността главен юрисконсулт в териториалната дирекция, в която работи тя. Твърденията са за неравно третиране при определяне на основното месечно възнаграждение на Ч. след завръщането й в ДА ДРВВЗ . В конкретния случай, в хода на административното производство е установено, че е налице неравенство в трудовото възнаграждение, получавано от Ч. и другите три лица, заемащи същата длъжност старши юрисконсулт С. А., Е. И. и М.Х., изпълнявали еднакви по обем и сложност задължения, видно от длъжностните им характеристики. Техните възнаграждения са значително по-високи( съответно- 940 лв., 829 лв., 860 лв.) от възнаграждението на Ч., определено в минималния размер( в диапазона от 610 лв. до 1 950 лв.). Дори след актуализиране на заплатата на Ч., същата е в минимален размер. Установено е съществено различие и с основната работна заплата на главния юрисконсулт в териториалната дирекция(1100 лв.) при сходни длъжностни характеристики. Не е задължително при определението за еднакъв труд да е налице пълно съвпадение на извършваната дейност, умения и други характеристики, достатъчно е работниците да полагат сравним труд, не непременно идентичен, за да се приеме, че е еднакъв труд, за който се дължи равно заплащане. Съгласно правилото на чл.9 от ЗЗДискр. дискриминираната страна дължи само едно непълно доказване - да докаже вероятност, предположение за дискриминация. Става въпрос за въведена презумпция за осъществена дискриминация, при която правоприлагащият орган трябва да приеме дискриминацията за осъществена, ако засегнатото лице докаже факти, които на пръв прочит дават основание за предполагаемо дискриминационно отношение. Ч. е изложила такива факти и твърдения, впоследствие уточнени в производството пред КЗДискр., сочещи на неравно третиране при определяне на основното й месечно възнаграждение спрямо други служители, поради което правилно в административното производство е приложена нормата на чл.9 от ЗЗДискр.(разпределяща тежестта на доказване в производството за защита от дискриминация). За ДА "ДРВВЗ е възникнало задължението да обори твърденията за неравно третиране, като работодателят не е доказал извършена индивидуална оценка на работата на всички служители, полагали сравним труд, от която да следва, че трудът им не е равен или равностоен, и съответно не им се полага равно възнаграждение. Не е достатъчно само позоваването на атестационната оценка на Ч., при условие че не са представени атестационните оценки на другите служители, за да се извърши съпоставка. Доказателства, опровергаващи извода на административния орган, не са представени и в съдебното производство. Неизпълнението на задължението по чл.14, ал.1 от ЗЗДискр. е самостоятелно нарушение на този закон и не е необходимо да се основава на някой от признаците по чл.4, ал.1 от същия закон. Неотносимо към спора в настоящето производство е неоспорването на Заповед от ЧР-12-1-69/23.12.2019г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", с която считано от 06.01.2020 г., е прекратено предсрочно преместването на Ч., още повече, че с тази заповед не се определя възнаграждението на Ч., както неправилно е приел първоинстанционният съд. Ето защо като е достигнал до извод, че в случая не е нарушен принципът за осигуряване на равно възнаграждение при еднакъв или равностоен труд, регламентиран в чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр. и е отменил обжалвания административен акт, АССГ е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон. Постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено като неправилно, а вместо него постановено друго - по съществото на спора, с което бъде отхвърлена жалбата на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", срещу решение 286 от 01.06.2022 г. по преписка 43/2020 г. по описа на Комисията за защита от дискриминация. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 200 лв.( по 100 лв. за всяка инстанция), предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. Ще следва да се присъдят и разноските за държавна такса за касационното оспорване в размер на 70 лв. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение