Решение № 12851 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2018 г.

Решение № 12851 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5204/2018 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на С. Б. от [населено място] срещу решение № 1648 от 13.03.2018 г., постановено по адм. д. № 6ЗЗ7/2017 г. по описа на Административен съд София – град, ЗЗ състав, с което е отхвърлена жалбата на Н. Д., Д. И., Б. П., С. Б. и И. П. срещу Заповед № РД – 09 – 50 – 725 от 12.09.2014 г. на Главния архитект на Столична община, с която е отказано да се изработи проект за изменение на план за регулация (ИПР) на с. Кубратово, прокарване на улица от о. т. 120 до о. т. 129 и изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132 между кв. 2, кв. 29 и кв. 30, район "Нови Искър" по внесеното заявление вх. № ГР-94-00-110/08.06.2012 г. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподателят твърди, че с отварянето на исканата за проектиране улица, съществувала по стар регулационен план от 2001 г., а впоследствие отпаднала, ще се осигури възможност за свързване на имотите им към техническата комуникация – водопровод и електрозахранване, съществуващи по ул. "Иван Вазов", с която се иска свързване с исканата за проектиране улица. Ответникът Главният архитект на Столична община изразява становище за недопустимост на касационната жалба, поради липса на посочени касационни основания, а алтернативно твърди неоснователност на същата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответниците Н. Д., Д. И., И. П., Ц. Й., П. П. и З. Б., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е частично недопустимо досежно частта за отказано изменение за уличната регулация в частта от о. т. 129 до о. т. 132, тъй като в тази част уличната регулация не е била изменяна. В останалата част дама заключение за правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на С. П., Н. Д., Д. И., К. П., Б. П., С. Б. и И. П. срещу заповед № РД-09-50-725/12.09.2014 г. на главния архитект на Столична община (СО), с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на план за регулация (ИПР) на с. Кубратово, прокарване на улица от о. т. 120 до о. т. 129 и изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132 между кв. 2, кв. 29 и кв. 30, район "Нови Искър" по внесеното заявление вх. № ГР-94-00-110/08.06.2012 г. В заповедта е посочено, че не са налице основанията по чл. 134, ал. 2 ЗУТ, а основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 не може да обосновава изменение на уличната регулация, освен в случаите на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, като обаче това основание не е налице, тъй като сроковете по чл. 208 ЗУТ не са изтекли. При първото разглеждане на делото съдът е отхвърлил жалбата поради това, че не е изтекъл предвиденият законов срок за отчуждаване. Съдът е приел, че по отношение на С. П. и К. П. жалбата е просрочена и на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил същата без разглеждане в тази част. По отношение на останалите жалбоподатели съдът е приел, че при издаването на оспорената пред него заповед не е извършено нарушение на административно производствените правила и на материалноправни разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата, с която е сезиран и е възложил в тежест на жалбоподателите разноските по делото. Това решение № 5507 от 07.08.2015 г. по адм. д. № 12406/2014 г. на АССГ, 29 състав е отменено с решение № 6995 от 05.06.2017 г. на ВАС, Второ отделение, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Оспореното в това производство решение № 1648 от 13.03.2018 г. на АССГ, ЗЗ състав е постановено въз основа на посоченото по – горе отменително решение на ВАС. За да постанови оспореното в това производство решение съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ за разрешаване на изработването на проект за ИПР за откриване на улица от о. т. 120 до о. т. 129, тъй като липсва съгласие на собствениците на УПИ XII – общински, към който имот е била придадена площта на съществуващата до 2003 г. улица по посочените отправни точки. Приел е и че към момента на издаване на оспорената заповед не е било налице и основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, тъй като не е бил изтекъл срока по чл. 208 от ЗУТ във връзка със специалната норма на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУЗСО, която е предвидила възможност за промяна на уличната регулация, поради незапочнали процедури за отчуждаване на части от имоти за улици с изтичането на 10 години от приемането на ЗУЗСО. Приел е, че срокът по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗУЗСО би изтекъл на 28.01.2017 г. по отношение на поисканото изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132, а към момента на издаване на заповедта не е бил изтекъл. Приел е и че по отношение на исканото изменение в тази част административният орган е приел, че исканото изменение е нецелесъобразно, която пък преценка не подлежи на съдебен контрол. Решението е неправилно. Както съдът, така и административният орган са приели, че по действащия план за регулация /ПР/ част от имоти с идентификатори 40436.5396.321 и 40436.5396.327 са предвидени за отчуждаване за изграждане на улица. Прието е, че действащият ПУП – план за регулация и план за улична регулация по отношение на спорната улица от о. т. 120 до о. т. 129 и от о. т. 129 до о. т. 132 е този по решение № 21 от протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС, изменено с решение № 80 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. на СОС. Най – напред по делото не е представено решение № 21 по протокол № 32 от 10.12.2001 г., както и постановено съдебни решение по него, посочени в писмо от административния орган, за да бъде установено дали по това решение действително е одобрен и влезнал в сила по отношение на двата спорни квартала – кв. 2 и кв. 30 и улицата между тях от о. т. 120 през о. т. 129 до о. т. 132. На второ място, административният орган, съдът и вещото лице по приетата по делото СТЕ са приели, че с решение № 80 по протокол № 56 от 06.08.2003 г. (което вече е приложено по делото) е одобрено изменение на регулационния план, с което е закрита улицата от о. т. 120 до о. т. 129 и площта й е придадена към УПИ XII – общински. Видно обаче от посоченото решение № 80 по протокол № 56 от 06.08.2003 г., с него е започнало само производството по промяна на регулацията със закриване на улица от о. т. 120 до о. т. 129, но същото не е приключило. С посоченото решение № 80 е взето решение от СОС за изменение на решение № 21 по протокол № 32 от 10.12.2001 г. на СОС за закриване на улицата от о. т. 120 до о. т. 129, като обаче с това е стартирала процедурата по изменение, тъй като в т. 2 от посоченото решение № 80 е възложено на главния архитект на София на основание чл. 135, ал. 4 от ЗУТ да нареди служебно с мотивирано предписание изработване на проект за изменение на действащия ПУП в частта на кв. 2 и кв. 30 на с. Кубратово съобразно решението взето по т. 1, а именно за закриване на улицата в частта от о. т. 120 до о. т. 129. Не са представени доказателства това производство да е приключило с надлежен акт за одобряване на това изменение от компетентния орган. От доказателствата по делото не се установява коя е действащата регулация и има ли такава относно спорната улица – дали е налице влязъл в сила акт, с който е открита улица от о. т. 120 пред о. т. 129 до о. т. 132 и съответно дали е налице приключило производство по изменение на регулацията с влязъл в сила акт относно закриването на улицата в частта от о. т. 120 до о. т. 129. Именно и в тази насока са били дадени указания с отменителното решение № 6995 от 05.06.2017 г. на ВАС. Тези въпроси не са били изяснени, като и вещото лице е възпроизвело посоченото в оспорената заповед, относно изменение на регулацията с решение № 80 от протокол № 56 от 06.08.2003 г., което е възприето и от съда при повторното разглеждане на делото, което обаче по изложените по – горе аргументи не отговаря на действителността. Във връзка с гореизложеното, настоящият състав намира, че оспорената пред първата инстанция заповед № РД – 09 – 50 – 725 от 12.09.2014 г., с която е отказано да се разреши изработването на проект за изменение на план за регулация (ИПР) на с. Кубратово, прокарване на улица от о. т. 120 до о. т. 129 и изменение на улица от о. т. 129 до о. т. 132 между кв. 2, кв. 29 и кв. 30, район "Нови Искър" е постановено при липса на мотиви и при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, както и без да са събрани от административния орган служебно доказателства от значение за спора, още повече, че същите се съхраняват при него. По този начин при издаването на заповедта са допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, като са нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Това е така, тъй като без да е установено безспорно коя е действащата регулация относно спорната улица – налице ли е акт, с който същата се открива и налице ли е приключило производство и влязъл в сила акт, с който се закрива в частта от о. т. 120 до о. т. 129, съответно акт, с който е била открита от о. т. 120 през о. т. 129 и съответно до о. т. 132, не може да се установи наличието на предпоставките за постановения отказ. Посочените факти са от основно значение за произнасяне на административния орган. По изложените съображения оспорената заповед е била постановена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, съответно липса на установяване на посочените факти, както и недоказаност на наличието на основания за постановяване на отказ, и като такава е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Като е постановил решение, с което е приел, че заповедта е законосъобразна АССГ е постановил същото в противоречие със закона. Поради и което решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, а административната преписка, като инициирана по заявление на граждани, следва да бъде върната на административния орган за установяване на посочените по – горе факти и обстоятелства и след това за произнасяне по наличието на основания за разрешаване или не на процедирането на исканото изменение на ПУП. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по касация Главния архитект на София за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,