Решение № 3552 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2011 г.

Решение № 3552 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14086/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). Образувано е по жалба на Никола Георгиев Арабаджиев от гр. Пловдив срещу заповед № ЧР-03-37/09.09.2011 г. на министъра на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС във връзка с чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е прекратено служебното правоотношение с МП в качеството му на държавен служител, началник на сектор затворническо общежитие "Хеброс" към затвора в гр. Пловдив. В жалбата са релевирани доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Иска се същата да се уважи и заповедта да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноските по делото. Ответникът - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. В съдебно заседание излага аргументи за неоснователността й. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, намира същата за допустима. След като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши в съответствие с изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: На 25.06.2011 г. (събота), около 15.10 часа, в гр. Пловдив жалбоподателят Арабаджиев е управлявал личния си лек автомобил марка "Фолксваген Голф" след употреба на алкохол, с концентрация 2.61 промила в кръвта (установено с химически анализ на взета кръвна проба), при което е допуснал пътно-транспортно произшествие, при което са настъпили телесни увреждания на него и на друг водач, както и значителни имуществени вреди. С оглед степента на концентрация на алкохол е образувано и досъдебно наказателно производство за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК. На основание чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, при наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, видно от постъпило в МП на 08.07.2011 г. предложение на директора на ГД "Изпълнение на наказанията" в МП, министърът на правосъдието при условията на заместване от зам. министър, е издал заповед № ЧР-03-21/12.07.2011 г. за образуване на дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. Съгласно чл. 230, ал. 2 от ЗМВР с цитираната министерска заповед е определен и дисциплинарно разследващ орган - комисия с председател, зам. председател и двама члена. Изпълнени са изискванията на чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР относно реквизитите на акта, както и тези по чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Служителят е запознат при отказ (удостоверен с подписите на двама свидетели) със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, както и с възможността да дава обяснения, да представя доказателства и да бъде подпомаган в защитата си от друг служител. Причината за отказа на Арабаджиев е недоброто му здравословно състояние след претърпяното ПТП. Видно е от доказателствата, че към този момент същият ползва отпуск за временна нетрудоспособност в размер на 35 дни (от 25.06. до 30.07.2011 г.), продължен с още 15 дни до 14.08.2011 г. В хода на дисциплинарното производство са дадени писмени обяснения от служителя на 31.08.2011 г., а в резултат на установеното, дисциплинарно разследващият орган е изготвил обобщена справка рег. № 7321/29.08.2011 г., с която съгласно чл. 243, ал. 3 от ППЗМВР Арабаджиев е запознат на 30.08.2011 г., както и с предложеното от дисциплинарно разследващия орган наказание "уволнение". В този смисъл и на основание чл. 244, ал. 1 от ППЗМВР, същият е изготвил становище рег. № 7442/01.09.2011 г. до министъра на правосъдието, а последният е поканил служителя да се яви на изслушване на 09.09.2011 г. в МП. В становището са обсъдени събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства по случая, както и депозираните от дисциплинарно отговорното лице писмени обяснения във връзка с изложеното в справката. Заповедта на министъра на правосъдието е издадена на 09.09.2011 г. в 17.19 часа, като преди това Арабаджиев е подписал декларации, че се е запознал с всички събрани материали по дисциплинарната преписка, не се намира в законоустановен отпуск и здравословното му състояние позволява да бъде изслушан от министъра на правосъдието. Самото изслушване на 09.09.2011 г. от 14.00 до 14.45 часа е удостоверено с протокол, подписан от министъра, служителя и присъстващите лица. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 15.09.2011 г. Обжалваната уволнителна заповед на министъра на правосъдието е издадена при наличие на материална и персонална компетентност, в законоустановената писмена форма и при спазена процедура, не се констатира и нарушение на материалноправните разпоредби на закона. От така изложената фактическа обстановка и от материалите по административната преписка е видно, че жалбоподателят е извършил тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, за което следва да му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и да му бъде прекратено служебното правоотношение. Безспорно е установено, че Арабаджиев е управлявал автомобила си след употреба на алкохол в извънработно време, с което е нарушил цитираните в заповедта правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГД "Изпълнение на наказанията" и ГД "Охрана", утвърдени със заповед от 2006 г. на министъра на правосъдието, с чието съдържание служителят е бил запознат С действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 13 (служителят пази доброто име на институцията, която представлява) и чл. 31 (при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на службата) във връзка с чл. 30, предл. първо (служителят не трябва да управлява МПС в нетрезво състояние). Съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР нарушаването на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР ( в случая и в ГДИН, тъй като нормативната уредба по ЗМВР и ППЗМВР е приложима субсидиарно по силата на препратката на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС) представлява тежко дисциплинарно нарушение, с което се уронва престижа на службата. В конкретния случай жалбоподателят Арабаджиев пряко е нарушил това правило за поведение. Всеки държавен служител със своите действия допринася за формиране на моралния облик на министерството, а поведението на жалбоподателя е недопустимо за служител на ГДИН и в случая влияе отрицателно на авторитета на пенитенциарната система пред обществото. В жалбата като основание за отмяна на оспорената заповед се поддържа, че не е безспорно доказано управлението на МПС от страна на уволнения служител в състояние на алкохолно повлияване. В хода на съдебното производство се застъпва тезата, че до разрешаване на въпроса за наказателната отговорност служителят би следвало да бъде отстранен от работа, а не дисциплинарно уволнен, тъй като е налице презумпция на невиновност до доказване на противното. Освен това настоящото производство следва да бъде спряно до приключване на наказателното. Съгласно чл. 224, ал. 3 от ЗМВР дисциплинарната отговорност обаче се носи отделно от наказателната отговорност, а и събраните по преписката доказателства са в състояние да формират както в органа, така и в съда убеждението, че дисциплинарното нарушение е действително извършено и е надлежно установено. Неоснователно е и възражението за неспазване на сроковете, визирани в чл. 225 от ЗМВР. Твърди се, че на 08.07.2011 г. министърът на правосъдието е бил надлежно запознат с извършеното дисциплинарно нарушение, а заповедта е издадена един ден след изтичане на 2 месечния срок от откриване на това нарушение - на 09.09.2011 г. В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно ал. 4 на чл. 225 от ЗМВР сроковете по ал. 1 и ал. 2 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск или му е наложена мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Издадената заповед съответства и на целта на закона, тъй като е съобразена с личната и генералната превенция, целена от законодателя с налагането на установените дисциплинарни наказания за служители от системата на МВР, респективно на ГДИН в МП. Забраната за шофиране на МПС след употреба на алкохол с концентрация над 0.5 на хиляда, освен че нарушава обществените отношения, регулирани с нормите на Закона за движението по пътищата, представлява обществено опасно деяние, обявено е от закона за наказуемо и в зависимост от концентрацията на алкохола се квалифицира или като престъпление, или като административно нарушение. Спазването на Конституцията и законите съгласно чл. 4, т. 1 от ЗМВР е основно задължение на държавните служители в МВР (и в останалите правоохранителни структури), а нормата на чл. 176, ал. 2, предл. първо от ЗМВР повелява те да изпълняват и в извън установеното работно време задълженията си. По силата на тази норма, шофирането след употреба на алкохол с концентрация по-висока от допустимата по закон, като нарушение на Етичния кодекс за поведение, представлява дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. С оглед нарушението на чл. 176, ал. 2 от ЗМВР, норма, съдържаща засилено изискване към начина на изпълнение функциите на държавната служба, следва да се приеме, че извършените от жалбоподателя действия уронват престижа на службата. Следователно Арабаджиев е извършил тежко по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР дисциплинарно нарушение, за което по силата на чл. 230, ал. 2 от ППЗМВР задължително се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", чиято единствена законова последица е прекратяване на служебното правоотношение. Затова с издаването на заповедта, предмет на съдебната проверка, административният орган правилно е приложил материалния закон. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция намира жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли. Разноски от страна на ответника по делото не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,