Решение № 9683 от 9.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7698/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба нa А. Ю., гражданин на Иран, роден на [дата]., против Решение 4315 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело 2836 по описа на Административния съд София-град за 2023 г. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата на Юсефи против Решение 4830 от 09.03.2023 г. на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет на Република България, с което на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, навеждайки всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на оспореното в първоинстанционното производство решение на зам.председателя на ДАБ. Ответникът Заместник-председател на ДАБ не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, като неоснователна, а по същество иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура, участващ по делото, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. По съществото на касационната жалба приема следното: Административният съд София-град е установил, от фактическа страна, че А. Ю. е подал до председателя на ДАБ молба за международна закрила, вх. РД09-ВР-4880/18.11.2022 г. по описа на Регистрационно-приемателен център София, рег. УП-10 232/18.11.2022 г. по описа на ДАБ (л. 55 от първоинстанционното дело) Чужденецът е регистриран на 18.11.2022 г. с регистрационен лист (л. 53, пак там), съдържащ отразяване, че се касае за гражданин на Иран, роден на [дата]. в Техеран, с етническа принадлежност - персиец, религия - мюсюлманин шиит, женен, със средно образование. Жалбоподателят подписал декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Със Заповед, рег. 4379 ПАМ-744/06.11.2022 г. (л. 37, пак там) на Началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) Калотина, на Юсефи е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) за Връщане в страна на произход Иран. В изпълнение на разпоредбата на чл. 58, ал. 10 ЗУБ, на 24.11.2022 г. от ДАБ до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) е изпратено писмо, рег. УП-10232/24.11.2022 г. (л. 34, пак там) с молба за становище. В отговор (писмо, изх. рег. М-812/09.01.2023 г. л. 33, пак там), компетентната дирекция в ДАНС уведомила, че Агенцията не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на Юсефи, в случай че лицето отговаря на условията по ЗУБ. На 26.01.2023 г. с иранския гражданин е проведено интервю, за което е съставен протокол ( л. 29-31, пак там). С Решение 4830/09.03.2023г. на заместник председателя на ДАБ, на Юсефи, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. В решението на административния орган са изложени аргументи за недостоверност на бежанската история на кандидата. Съгласно прието, като доказателство по делото, ксерокопие от електронно уведомление 140168100063631752 (л. 65-67 от първоинстанционното дело), с дата на съставяне 11.01.2023 г. от Втори наказателен съд Техеран, иранският гражданин трябва да се яви на посочен адрес, дата и час, заради разследване по подадена срещу него от М. А. жалба във връзка с отправена обида. С цел изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е изслушал жалбоподателя в съдебно заседание, проведено на 09.05.2023 г. (л. 75-77, пак там). В същото съдебно заседание са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Е. С. П., приятелка на Юсефи. При така установената фактическа обстановка, решаващият състав на Административния съд София-град е приел, от правна страна, че подадената от А. Ю. жалба против Решение 4830 от 09.03.2023 г. на заместник председателя на ДАБ е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Преценил е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1, във вр. с чл. 52 ЗУБ орган, в изискуемата от закона писмена форма, съответства на материалния закон и неговата цел и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че в хода на административното производство по издаването на акта са събрани относмите доказателства, изяснени са заявените от кандидата обстоятелства за индивидуалното му положение и е взета предвид актуалната обща информация за сигурността на държавата на произхода му. Счел е, че оспореният акт е мотивиран. Обосновал се е, че спрямо чужденеца не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Посочил е, че бежанската история на Юсефи не свидетелства, че той е бил преследван или че съществува заплаха той да бъде преследван, ако се завърне в държавата си на произход, по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Съобразил е посоченото от иранския гражданин в проведеното интервю, че е бил в затвора в периода 1999 г. 2002 г., заради студентски протести, твърдението му, че е прибран в ареста през 2019 г. заради същите тези протести, както и изложеното, че е останал да живее в страната си по произход над 20 години след въпросния престой в затвора. Преценил е, че жалбоподателят няма причини да се страхува от някакво преследване четвърт век след престоя му в затвора. На следващо място съдът е разгледал предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Приел е, че такива в конкретния случай не са налице. Обсъдил е практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Счел е, че административният орган е извършил правилна преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето. Като взел предвид данните от предоставената от дирекция Международна дейност при ДАБ справка за актуалната обстановка, вкл. тази по сигурността в Иран, е преценил, че в тази страна няма въоръжен конфликт, налице са отделни частни случаи на преследване и насилието там не се определя, като безогледно. Допълнил е, че Юсефи не е изложен в Иран на риск от смъртно наказание или екзекуция поради лични причини, както и на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Подчертал е, че, съгласно справка, вх. ЦУ-559 от 05.05.2023 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ (от л. 89 до л. 91, пак там), иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Приел е, че за чуждия гражданин не са налице основания за предоставяне на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 ЗУБ, както и по причина на здравословното му състояние. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното Решение 4830/09.03.2023 г. на заместник председателя на ДАБ. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Касационната инстанция преценява обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно. При постановяването му, административният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Изводите на съда са обосновани и съответни на установеното по делото. Въз основа на тези изводи, съдът е приложил правилно материалния закон. Съдът обосновано и правилно е преценил като законосъобразен отказа на зам. председателя на ДАБ за предоставяне на бежански статут на кандидата за международна закрила. В бежанската история на чужденеца не се откриват обстоятелства, които да осъществяват хипотезата на чл.8 ЗУБ, поради наличието на някой/някои от признаците, визирани в нея. От споделените факти и обстоятелства от чужденеца по време на интервюто му в ДАБ и в съдебното производство, не може да се направи категоричен извод, че той е бил преследван в Иран поради неговата религия, раса, национална принадлежност или политически убеждения. Логичен е изводът на административния съд в смисъл, че човек който се страхува от преследване, не би останал да живее в страната си на произход 20 години след задържанията му от властите, за които съобщава. Касационната инстанция констатира непоследователност и противоречия в изявленията на жалбоподателя. В производството пред ДАБ, по време на интервюто, кандидатът за международна закрила заявява, че жена му е починала преди 18 години, каквото обстоятелство не е съобщил при попълване на регистрационния му картон, в който е отразено, че съпругата му е с местонахождение в Иран, както и че има две деца. Също така, кандидатът заявява по време на интервюто " В момента проблема ми в Иран е случката с жената на улицата, заради която те искаха да ме екзекутират." В съдебно заседание, проведено на 09.05.2023г. пред АССГ, жалбоподателя, който се е явил лично и заедно с адв. Илиев, е заявил пред съда, че е участвал много активно в протестите, насочени срещу настоящия режим в Иран, като една вечер след поредния протест той, заедно с други протестиращи е влязъл в сблъсък с представители на реда, тогава е видяно лицето му и вече бил разпознаваем за властите. Посочил е, че поради предишните му задържания и съдебното му минало, е преценил, че най-доброто решение за него е да напусне страната. Посочените разминавания в изявленията на чужденеца, сами по себе си водят до неубедителност на бежанската му история, а и до извод, че чужденецът дори да се е страхувал от задържане и преследване в страната си на произход, то не е обусловено от причините, посочени в чл.8 ЗУБ. Обосновано и правилно е решението на административния съд и в частта, в която е отхвърлена жалбата на А. Ю. срещу решението на зам.председателя на ДАБ, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут. По този въпрос административният съдът е извършил подробен анализ на видовете "тежки посегателства" по чл.9, ал.1 ЗУБ, съобразявайки и решение на Съда на Европейския съюз по тълкуването на разпоредби от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти относно условията за предоставяне на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Съответен на информацията, установено по делото е изводът на административния съд, че в Иран няма въоръжен конфликт, налице са отделни "частни" случаи на преследване, но без да е налице безогледно насилие. Въз основа на установената по делото бежанска история, основателно е преценено от съда, че жалбоподателя не е изложен поради някакви лични причини на риск от смъртно наказание или екзекуция, или на риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Съдът е посочил, че в справката за страната на произход на жалбоподателя, представена от ДАБ е отразено, че иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Съдът е посочил също така, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарна закрила и по причина на здравословното състояние на жалбоподателя. От Справка вх. ЦУ-1878/05.12.2023г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, представена пред касационната инстанция / с 7 месеца по-актуална от тази, която е кредитирал административният съд/ не се разкриват обстоятелства, които да водят до различен извод от направения от административния съд, относно общото положение и обществено-икономическата обстановка в Иран. В тази справка е посочено, че по данни от от доклад на австралийското Министерство на външните работи "държавата е мирна и безопасна според регионалните стандарти.". По тези съображения, настоящият касационен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като правилно, поради което то следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на осн. чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд