Решение № 13413 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2013 г.
ВАСII отделение16.10.2013 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2718 от 27.11.2012 г. на Административен съд-Пловдив, постановено по адм. дело № 2991/2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 13413 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2985/2013 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Пловдив против решение № 2718 от 27.11.2012 г. по адм. дело № 2991/2011 г. на Административен съд-Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответните страни Евгения Славчева Петрова, Иван Христов Стоянов, Стефан Христов Стоянов, Славчо Христов Стоянов и кметът на община Пловдив оспорват жалбата. Останалите ответници не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно (адм. орган, издал отменената заповед) и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отменил заповед № КД-14-16-1289/30.09.2011 г. на началника на СГКК-Пловдив, издадена на основание чл. 54, ал. 1 ЗКИР, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, състоящо се в нанасяне на нов обект: сграда с идентификатор 56784.533.137.4 и промяна в границите на съществуващи обекти в КККР и заличаване на обекти. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд приема заповедта за незаконосъобразна - издадена при съществени нарушения на административно производствените правила по чл. 53 и сл. ЗКИР и в противоречие с материалноправни разпоредби. Решението е валидно, допустимо и правилно. За изменението в КК и КР на гр. Пловдив, одобрено със заповед № РД-18-48/03.06.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК е задължително спазването на процедурата по чл. 53, ал. 3 ЗКИР и чл. 62, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР, изискваща съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки, подписан от всички пряко заинтересувани лица. По делото липсват данни за съставяне на такъв акт след подаване на заявлението вх. № 94-11178/03.05.2011 г. на Желязка Михова Коджаниколова, във връзка с което е издадена оспорената заповед. Това налага извод за наличие на нарушение на административната процедура от категорията на съществените, което е достатъчно основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Недопустимо е в производството за попълване на непълноти и грешки, както пред административния орган, така и пред съда при обжалване на издадената в това производство заповед да се правят възражения и да се решават спорове за материално право, тъй като това производство е административно и предполага отразяването на правно установеното, а не спорно правно положение на имотите и техните граници. Необходимо е решение по специалния иск за собственост с правно основание чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което със СПН разрешава спора за материално право между заинтересуваните лица. В случая влязлото в сила съдебно решение по адм. дело № 2103/2009 г. по описа на Административен съд-Пловдив не касае съсобствения имот на жалбоподателката с идентификатор № 56784.533.135, засегнат от оспореното изменение и за този имот КККР са влезли в сила като необжалвани, поради което изменението им е възможно само на основание чл. 53, ал. 1, т. 1ЗКИР и при спазване на специалната процедура на чл. 53, ал. 3 ЗКИР. Одобреното с оспорената заповед изменение в КК и КР от 2009 г. е незаконосъобразно поради съществено нарушение на специалните административно производствени правила и правилно е отменено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила, водим от което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,