Решение № 5695 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2011 г.

Решение № 5695 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1406/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Раев, процесуален представител на "Краш 2000" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, против решение № 1344/19.11.10 г. по адм. д. № 1548/10 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Началник Сектор Бургас, РДНСК Югоизточен район чрез надлежно упълномощен процесуален представител, юрк. Белегова, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима и след като по повод нея провери служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, оспореното решение констатира: Предмет на оспорване в първата инстанция е Заповед № ДК-02-БС-53/21.06.10 г. на началника на РДНСК Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строеж "Хотелска сграда във вилно селище Златна перла-2" находящ се в ПИ II-2014, м. "Дълбоки дол", землище с. Варвара, общ. Царево, извършен от "Краш 2000" ООД. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт, както и всички заинтересувани лица. С императивната разпоредба на чл. 154, ал. 1 АПК конституирането на страните е вмененото в задължение на съда. В нарушение на цитираните съдопроизводствени правила първоинстанционният съд не е постановил определение по чл. 154 АПК и произволно, без да вземе предвид издателя на обжалвания административен акт, е призовал като ответник по оспорването началника на Сектор Бургас при РДНСК Югоизточен район. Съгласно чл. 7, ал. 1 вр. с чл. 8 от Устройствения правилник на ДНСК, ДВ бр. 7/10 г. в сила от 26.01.2010 г., ДНСК е структурирана в обща и специализирана администрация и има 6 регионални дирекции за национален строителен контрол с териториален обхват на действие на територията на съответните райони от ниво 2 съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие /ЗРР/ с 28 сектора към тях - по един във всяка административна област, попадаща в съответния район от ниво 2 по ЗРР с обхват на действие на секторите - територията на целия район от ниво 2. Разпоредбата на чл. 19 от цитирания правилник сочи като органи на ДНСК служителите в РДНСК и служителите в административните сектори към РДНСК, от което следва, че началниците на РДНСК и началните на административните сектори към тях са различни административни органи с различни правомощия и компетентност. В тази връзка следва да се акцентира на факта, че със Заповед РД-13-268/14.05.10 г. началникът на ДНСК-София и предоставил правомощията си по чл. 222, ал. 1, т. 10 и чл. 225, ал. 1 ЗУТ на началника на РДНСК Югоизточен район и с оглед текста на т. 3 от заповедта компетентността на този орган е била оспорена в първоинстанционното производство. Първоинстанционното производство е проведено без участието на надлежния административен орган, издал обжалваната заповед, пред вид което силата на пресъдено нещо на постановеното в това производство решение няма да е обвързваща издателя на акта, т. е, съдебноадминистративното производство, учредено по оспорването на адресата на процесната заповед не постига законовата цел - разрешаване на административния спор между надлежните по него страни. От тук следва недопустимост на постановеното в това производство решение и налага обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с указание за конституиране като ответник на административния орган, издател на оспорения индивидуален административен акт, а именно, началника на РДНСК Югоизточен район. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение