Решение № 6343 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2018 г.

Решение № 6343 от 24.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7273/2018 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на А. Николова и на Т. Тодоров против решение № 92 от 30.03.2018 г. по адм. дело № 50/2018 г. на Административен съд- Стара Загора, с което са отхвърлени жалбите им против отказ № 17-431 от 4.10.2016 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Стара Загора за изменение на кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Стара Загора. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът на началника на СГКК – Стара Загора да бъде отменен и преписката да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Стара Загора не изразява становище. Ответницата Т. Петкова оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като й се присъдят направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е и заключението на съдебния състав, за съответствие на оспорения административен акт с относимите материалноправни разпоредби. По делото е установено, че административното производство е образувано по искане на касационните жалбоподатели, подадено на 22.08.2016 г., за изменение на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) на гр. Стара Загора с нанасяне на нов поземлен имот, възстановен на наследници на Т. Тодоров, които са двамата жалбоподатели, с решение № 51932/31.01.1994 г. на поземлена комисия Стара Загора. Имотът попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за който е одобрен ПНИ през 2004 г., и е нанесен като ПИ 260. 22 с площ от 1126 кв. м. Със заповед № РД-25-1053/26.05.2010 г. ПНИ е изменен, като имотът е разделен на два ПИ 260. 22, на който като собственик е записан наследодателя на жалбоподателите и ПИ 260. 71 с площ от 600 кв. м., собственост на наследници на Д. Динев съгласно заповед № 2525/26.09.2008 г. на кмета на община Стара Загора. Цитираните заповеди са оспорени от настоящите жалбоподатели и отменени с решение № 167/15.02.2016 г. по гр. дело № 5368/2015 г. на Старозагорския район съд, влязло в сила на 9.03.2016 г. Преди образуване на производството по оспорване ПИ 260. 071 е продаден на Т. Петкова (нот. акт № 93, т. I, рег. № 2215, дело № 53/2010 г.). През 2015 г. ПНИ е интегриран в КККР на гр. Стара Загора, като са отразени ПИ с идентификатор 68850.260.22, собственост на наследодателя на жалбоподателите и ПИ с идентификатор 68850.260.71, собственост на Д. Динев. По заявление на Т. Петкова регистъра на недвижимите имоти е изменен и като собственик на последния имот е записана заявителката съгласно цитирания по-горе нот. акт. Заявеното от жалбоподателите изменение се изразява в обединяване на ПИ с идентификатор 68850.260.22 и ПИ с идентификатор 68850.260.71 в ПИ с проектен идентификатор 68850.260.72, на който като собственици да бъдат вписани наследниците на Т. Тодоров. При тези данни началникът на СГКК – Стара Загора приема, че между заявителите и заинтересованото лице Т. Петкова е налице спор за материално право и постановява отказ да одобри исканото изменение на КККР на гр. Стара Загора. При тези факти изводите на административния съд за съответствие на оспорената заповед с материалния закон, се споделят от настоящата инстанция. В случая ПНИ е интегриран в КККР на гр. Стара Загора през 2015 г., поради което искането изменение следва да се приеме за искане за изменение на КККР и да се разгледа по реда на чл. 51 и сл. от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителите Николова и Тодоров и заинтересованото лице Т. Петкова е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имота не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В разглежданата хипотеза исканото от Николова и Тодоров изменение предвижда заличаване ПИ с идентификатор 68850.260.71, който според представените писмени доказателства е собственост на Т. Петкова, сега ответник и обединяването му с ПИ с идентификатор 68850.260.22, като новият имот с проектен идентификатор да бъде записан като собственост само на заявителите съгласно решението на поземлена комисия Стара Загора, а Петкова да бъде заличена от КРНИ. Това обективира спор за материалния право, до чието разрешаване искането за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до изводи в този смисъл и приема, че издаденият от началника на СГКК – Стара Загора отказ е постановен в съответствие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения отхвърля жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което съответства на материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Възражението на касаторите, че спорът за собствеността е разрешен с влязло в сила съдебно решение на Старозагорския районен съд, е неоснователно. Посоченият съдебен акт има за предмет законосъобразността на оспорените административни актове и не разрешава материалноправен спор за собственост. Освен това в проведеното пред районния съд съдебно производство вписаната в КККР като собственик на ПИ с идентификатор 68850.260.71 Т. Петкова не участва, поради което съдебният акт не я обвързва и не може да й бъде противопоставен. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен, още повече, че конкретни съображения в този смисъл не са изложени. За пълнота следва да се отбележи, че съдебното производство е проведено в съответствие с процесуалните изисквания. При спазване на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на постановения административен акт на посочените в чл. 146 от АПК основания. Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът изгражда изводите си за това, че не са налице основания за отмяна на оспорения административният акт. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателите и са изложени съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от събраните доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответницата Петкова сумата 300. 00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,