Решение № 694 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2008 г.

Решение № 694 от 7.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 218а ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от Й. В. К. и З. Й. К. срещу решение от 28.12.2007 г. по гр. д. № 290/2007 г. на Сливенски окръжен съд, с което е допусната делба на съсобствен имот. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството и за недопустимост на решението. Ответниците М. М. К. и С. Т. К.не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна С въззивното решение съдът, като е оставил в сила решение от 7.03.2007 г. по гр. д. № 1328/2006 г. на Сливенски РС е допуснал делба на дворно място в с. М., съставляващо УПИ * кв. в кв.3, между страните по делото, при дялове: 2/6 идеални части за В. С. и по 1/6 идеална част за останалите съделители. За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено, че страните са наследници на С. К. починал 21.09.1987 г., като В. С. е негов син, Т. С. - негов син, починал на 13.01. 2004 г. и оставил за наследници - син и М. М. - съпруга, Й. С. - син на общия праводател, починал на 23.04.2005 г. и оставил за наследници Й дъщеря.Установено е също така, че приживе праводателят С. К. е дарил с н.акт № 90/09.07.1975 г. на нотариус при Сливенски РС синовете си Т., Й. и В. С. дворното място. Съдът не е приел за основателно възражението на съделителките Й. В. и З. Й., че те и праводателя им Й. С. са придобили имота по давност, тъй като са го владели от 1997 г. само за себе си. Съдът е приел, че тези съделители не са отблъснали владението на останалите и е допуснал делба между всички страни по делото, като е определил дяловете им съобразно разпоредбите на чл. 5 и чл. 9 ЗН. С оглед на така изложените съображения и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК Върховният касационен съд намира, че решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и следва да се остави в сила. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален -за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите. С обжалваното решение съдът, като е констатирал, че между страните по делото съществува общност, тъй като имотите, чиято делба се иска са съсобствени, правилно е постанови решение, с което е уважил иска за делба. Съдът сее произнесъл по всички въпроси, които са свързани с качествата на страните като съделители и с обема (количеството) на правата им, т.е. относно имотите, допуснати до делба, и относно лицата, между които тя е допусната, а също така и за размера на дяловете на съделителите. Предвид изложените съображения ВКС, състав на четвърто г. о.