Решение № 14142 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2014 г.

ВАСVI отделение26.11.2014 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 2765/25.04.2014 г. постановено по административно дело № 11100 от 2013 г. по описа на Административния съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № 56 от 16.10.2013 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 4709106439, изх. № 94С-17146-1 от 14.08.2013 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 2, т. 1 от КСО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 14142 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8687/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венета Спасова Ангелова Ленорманд, ЕГН **********, против решение № 2765/25.04.2014 г. постановено по административно дело № 11100 от 2013 г. по описа на Административния съд София-град, първо отделение, 46-ти състав. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата на Венета Ленорманд подадена против Решение № 56 от 16.10.2013 г. на управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено Разпореждане № 4709106439, изх. № 94С-17146-1 от 14.08.2013 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа, че с оглед данните от трудовата книжка осигурителният й стаж възлиза на 11 години 6 месеца и 25 дни, а не както е приел съда-9 години 7 месеца и два дни. Ответникът- Управителят на НОИ-не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд София-град, по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Венета Ленорманд Решение № 56 от 16.10.2013 г. на управителя на НОИ, с което е отхвърлена жалбата и е потвърдено Разпореждане № 4709106439, изх. № 94С-17146-1 от 14.08.2013 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. С атакувания административен акт управителят на НОИ е отхвърлил жалбата срещу посоченото разпореждане, като е приел, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Венета Ленорманд е признат осигурителен стаж от III категория труд в Република България 9 години 7 месеца и 2 дни. Със същото разпореждане на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 10.05.2013 г. -датата на навършване на 65 г. и 08 м. Управителят на НОИ е приел, че съгласно чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО (в сила до 2012 г.) правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60 годишна възраст от жените и осигурителен стаж 34 години. В случай, че лицата не отговарят на условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО, до 31.12.2011 г. те придобиват пенсионна възраст при навършване на 65 годишна възраст и не по-малко от 15 г. действителен осигурителен стаж. От 31.12.2011 г. възрастта се увеличава с 4 месеца от първия ден на всяка следваща календарна година до достигане на 67 г. възраст. През 2013 г. право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО се придобива при навършена възраст 65 г. и 8 м. и 15 г. действителен осигурителен стаж. Първоинстанционният съд е възприел извода на управителя на НОИ, че съгласно представените документи на лицето е зачетен български осигурителен стаж 09 г., 07 м. и 02 дни. Потвърдения френски осигурителен стаж е 21 г., 03 м. и 00 дни. Предвид това е констатирано, че българския осигурителен стаж не е достатъчен за придобиване на право на пенсия и е приложена разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004, като за правото на пенсия е сумиран българският и френският осигурителен стаж. В разпоредбата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е уреден принципът на сумиране на осигурителни периоди, а именно, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава -членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че за лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно българското законодателство и законодателството на други държави членки, ако българският осигурителен стаж не е достатъчен, за да възникне право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 6 от Регламент № 883/2004 г. се взема предвид и осигурителния стаж придобит съгласно законодателството на други държави-членки. Размерът се определя въз основа на осигурителен стаж и доход, придобити съгласно българското законодателство. В настоящия случай размерът на пенсията е определен въз основа на средномесечния доход за страната за една година, предхождаща началната дата на пенсията, индивидуалния коефициент и осигурителния стаж на лицето. След уведомяване на Венета Ленорманд относно необходимостта от представяне на УП-2 с три годишен период с брутно трудово възнаграждение, същата изрично е посочила период 1.01.1974 г. -31.12.1976 г. и е декларирала, че желае да се вземе предвид минималната работна заплата за този период. Въз основа на посоченото е изчислен индивидуален коефициент-0,550.Предвид изложеното и изчислен действителен размер на пенсията за общия български и френски стаж в размер на 127,50 лв., като българската част е изчислена на 39,63 лв. Първоинстанционният съд изцяло е споделил така изложените мотиви от административния орган. Настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение, счита този извод за незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение е необосновано и неправилно. Административният съд София-град неправилно е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателката възлиза на 9 годи 7 месеца и 2 дни, изхождайки от отразените данни в приложената трудова книжка № 5. От същата е видно, че Венета Ленорманд има трудов стаж както следва: в СТЗ "Васил Коларов"-1 г. 7 м. 20 д., в КИПП "Електропроект"-3 г. 10 м. 24 д. и в Научно-изследователски институт по електропромишленост-6 г. 0 м., 18 д., или общ трудов стаж в размер на 11 г. 7 м. 2 д.. Както административният орган, така и първоинстанционният съд е допуснал грешка при сборуването на осигурителния стаж на жалбоподателката в Научно-изследователски институт по електропромишленост. От приложената трудова книжка е видно, че Венета Ленорманд е започнала работа в института на 13.12.1967 г. и трудовият й договор е прекратен на 1.01.1974 г., т. е осигурителният й стаж в института възлиза на 6 г. 0 м. и 18 дни. Грешката е допусната в отразяването на осигурителния стаж- удостовереното в правоъгълните печати сборуване, където вместо 13.12.1967 г. е посочено 13.12.1969 г. Размерът на осигурителният стаж безспорно ще повлияе върху размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст, която следва да бъде отпусната на жалбоподателката. Това налага обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Венета Ленорманд Решение № 56 от 16.10.2013 г. на управителя на НОИ и потвърденото с него Разпореждане № 4709106439, изх. № 94С-17146-1 от 14.08.2013 г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО. Личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Венета Ленорманд следва да бъде преизчислена. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2