Решение № 64 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2014 г.

Решение № 64 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14542/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството по делото е образувано по касационната жалба на Саладо Абубакер Мохамед, лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните й деца Абдула Ахмед Хосеин от мъжки пол, род през 2004 г. и Салман Мохамед Абди от мъжки пол, род. През 2012 г. против решение № 5743 от 25.09.2014 г., постановено по адм. д. № 7495 по описа за 2014 г. на Административен съд - София град. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - заместник председател на Държавната агенция за бежанците изразява становище за неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на касационната жалбоподателка в лично качество и като законен представител на малолетните си деца против решение № 3859/02.06.2014 г. на Зам. Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което им е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че не са налице условията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне на закрила под формата на бежански статут и хуманитарен статут. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдпроизводствените правила и необоснованост. Съдът е изложил мотиви, в които е приел, че производството пред административния орган е започнало с подаването на молба за закрила от Саладо Мохамед лично и в качеството на майка и законен представител на малолетните си деца. Личните данни първоначално са установени въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ. В хода на образуваното ново административното производство е поискано и е получено становище от ДАНС, в което е заявено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България, в случай, че чужденката отговаря на условията по ЗУБ. По делото е предоставена докладна записка от 10.02.2014 г. относно преминаване от ускорено производство в производство по общия ред. Предоставена е и справка на Дирекция "Международна дейност" при с № 01-6439/20.05.2014 г. относно актуалната информация за обществено - политическата и икономическата обстановка в Сомалия. В настоящото второ административно производство с кандидата са проведени две интервюта - на 7.02.2014 г. и на 21.02.2014 г., в рамките, на които са изследвани причините за нежеланието му да се завърне в родината си. В тях чужденката излага, че напуснала Сомалия преди 15 години, тъй като неин роднина искал да се омъжи за нея. Избягала в Саудитска Арабия. Там се омъжила за мъж, от когото имала син. Скарала се със съпруга си и избягала в Египет през 2005 г. От Египет избягала в Турция през 2010 г. Там се омъжила, като този й съпруг бил баща на най-малкото й дете. Преместила се в България, защото живота в Турция бил по - труден. Не желае да се върне в Сомалия, защото там имало война и се страхува за децата си. Въз основа на събраните в преписката доказателства Административен съд - София град е направил извод, че обжалваният административен акт съдържащ отказ за предоставяне на закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставената му законова компетентност, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Този извод на съда е обоснован е правилен. Правилно съдът е посочил, че не са налице основания за предоставяне на бежански статут. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. По смисъла на чл. 8, ал. 4 "преследване" е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Не се установява по отношение на кандидата да е налице "преследване" по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ поради неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Изводът на съда се базира обсъждане на посочените от кандидата лични причини за търсене на закрила и лична бежанска история. Правилни са и изводите за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут. разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ предвижда, че хуманитарен статут се предоставя чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. В тези случаи не са налице основанията за предоставяне на временната закрила по чл. 9 ЗУБ с оглед бежанската история на чужденката. С оглед изложеното, решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд