Решение № 1490 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13574/2008 г.

Решение № 1490 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13574/2008 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана против решение от 11.09.2008 г. по адм. д. № 304/2008 г. на Административен съд - Монтана. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната по жалбата страна, "Панов икономикс" ЕООД, гр. Монтана счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред първоинстанционния съд е решение № К-39 от 7.05.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с което е потвърдено разпореждане № 126/31.03.2008 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ досежно частичен ревизионен акт № 1/20.03.2008 г. за сумата от 3005, 92 лева, представляваща главница и лихва по неправилно изтеглени обезщетения за бременност и раждане от ТД "Панов икономикс" ЕООД, гр. Монтана за лицето Радослава Емилова Асенова-Крумова досежно периода 16.11.2006 г. - 31.01.2008 г. За да уважи оспорването административният съд е приел, че органите на НОИ са издали атакуваните актове в нарушение на материалноправни разпоредби. Съдебното решение е неправилно като постановено при неточно издирване и прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. По делото е установено, че Радослава Емилова Асенова-Крумова е била в трудови правоотношения с ЕТ "Малина-5- Пламен Замфиров", гр. Бойчиновци. На 25.08.2006 г. е започнала да ползва отпуск поради бременност и раждане, а от 16.11.2006 г. трудовото и правоотношение с едноличния търговец е прекратено. На 16.11.2006 г. е назначена на работа в "Панов икономикс" ЕООД, гр. Монтана с трудов договор № 10 от 16.11.2006 г., считано от 16.11.2006 г. На същата дата Емилова е представила болничен лист за разликата до 135 календарни дни от определените по чл. 50 от КСО за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане. Съгласно ведомостта на работодателя за месец ноември осигуреното лице не е отработило нито един ден. Такива са и данните от персоналния регистър на НОИ. ТД "Панов икономикс" ЕООД, гр. Монтана не е внасяло осигурителни вноски за ДОО. Здравноосигурителните вноски са преведени. През следващите месеци са изплатени парични обезщетения за срок до 315 календарни дни, а за периода 7.07.2007 г.-31.01.2008 г. от ДОО са изтеглени суми за обезщетение за гледане на дете до 2-годишна възраст, съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО. Общият размер на изтеглените обезщетения е 2620.00 лева, а начислената лихва 385.92 лева. Административният съд необосновано е приел, че са изпълнени изискванията на чл. 10 от КСО за реално упражняване на трудова дейност при изложените по-горе фактически обстоятелства. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване правото на парични обезщетения от фондовете на Държавното обществено осигуряване възниква за осигурените за всички осигурени социални рискове лица. По силата на чл. 10, ал. 1 от КСО основанието за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО възниква от деня, в който те започват да упражняват трудовата дейност и продължава до прекратяването й. В конкретния случай Емилова е сключила трудов договор, но не е осъществявала трудова дейност и не е получила възнаграждения, върху които са били начислени и внесени осигурителни вноски. Поради това тя не е осигурено лице за всички осигурени социални случаи по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Развитите от търговското дружество доводи за преценка качеството на осигурено лице съгласно критериите, заложени в чл. 94 от КСО са ирелевантни в настоящия случай. Налице е различна правна хипотеза, съдържаща се в чл. 10, ал. 1, чл. 40, ал. 1 и ал. 2 редакции - ДВ, бр. 110 от 1999 г.). и чл. 4 ал. 1, т. 1 от КСО. За да може едно лице да се ползва от разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1-3 от КСО, т. е. да ползва отпуск временна неработоспособност и отпуск за гледане на дете, то трябва да е осигурено лице - наето по трудов договор и да има възникнало осигуряване по чл. 4, ал. 1 КСО. Не е възможно безработно лице да ползва отпуск и да има правата по чл. 9, ал. 2, т. 2 от КСО, поради което тази разпоредба не е специална закрила за лицето, което не е осигурявано за всички рискове, а се отнася само за осигурените лица. Прекратяването на осигуряването през време на получаване на парично обезщетение за бременност и раждане не води до отпадане на правата по чл. 50 от КСО. Изплащането му обаче не е следвало да се осъществява чрез "Панов икономикс" ЕООД, гр. Монтана. Атакуваните административни актове, с които е разпоредено възстановяване на неправомерно изтеглените от ДОО суми за осигурителни плащания, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като ги е отменил, Монтанският административен съд е постановил неправилно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което жалбата против решение № К-39 от 7.05.2008 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана и потвърденото с него разпореждане № 126/31.03.2008 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ бъде отхвърлена като неоснователна. Неоснователно е искането на касатора за разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. За да е налично заявеното право е необходимо установяването на извършени разходи. Касае се за обективна и невиновна отговорност, която обхваща само направените разноски, чието присъждане законодателят е предвидил. Правилата на ГПК се прилагат в административното правосъдие само по неуредените в дял III на АПК въпроси - чл. 144 от АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК е наименована "Отговорност за разноски" и урежда изчерпателно хипотезите за тяхната дължимост. В съдържанието и не е включено юрисконсултско възнаграждение и това не е пропуск. Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или по служебно правоотношение, или по трудово правоотношение и за положения от него труд получава заплата или трудово възнаграждение. Адвокатът не получава заплата или трудово възнаграждение и затова за своя труд той получава уговорен с договора за правни услуги хонорар, вкл. и когато поема защитата на държавен орган. В бюджета на държавния орган е предвидена заплатата или трудовото възнаграждение на юрисконсулта, но хонорарът на адвоката не е предвиден. Затова според чл. 143, ал. 4 АПК при отхвърляне на оспорването от съда той присъжда и минималното възнаграждение за един адвокат, ако другата страна (административния орган) е ползвала такъв, но не присъжда юрисконсултско възнаграждение. Искането е неоснователно и при субсидиарно приложение на ГПК. Според чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Директорът на Районното управление "Социално осигуряване" не е юридическо лице или едноличен търговец, поради което заявеното по тази разпоредба искане е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение