Решение № 3145 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2017 г.

Решение № 3145 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6434/2017 г., VII о., докладчик председателят Иван Раденков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), чрез процесуалният му представител юрк. Е. А., срещу решение № 42 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 187/2016 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на "Винпром -Т."АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Т. ул. "А. А. Б." №... е отменена негова заповед № 407 от 04.05.2016 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради необоснованост, противоречие с приложимия материален закон и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът - "Винпром - Т."АД, чрез процесуалния си представител адв. Д. оспорва жалбата, като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение АССГ е отменил заповед № 407 от 04.05.2016 г. издадена от председателя на КЗП с която на основание чл. 68л, ал. 1, във вр. с чл. 68в, във вр. с чл. 68г, ал. 4, във вр. чл. 68е, ал. 2, предл. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на КЗП към министъра на икономиката и на нейната администрация и решение на КЗП по протокол № 7/28.03.2016 г. е забранено търговецът при упражняване на своята дейност да използва нелоялна търговска практика, като извършва действия, които противоречат на изискването на добросъвестност и професионална компетентност и променят или възможно да променят същественото икономическо поведение на средния потребител когото засягат или към когото са насочени, с което се нарушава разпоредбите на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 ЗЗП, изразяващо се в представяне по неясен, неразбираем или двусмислен начин на наименованието на спиртната напитка, означена на челния етикет на бутилката, като "METELKA: Likery zalozeno 1935 VITEJTE NA MORAVE Milky coconut- 14.40% ", а на етикета на "задната част" на бутилката "MILKY КOКOS алк. 14.4% 500мл. "Друга алкохолна напитка с вкус на кокос". За да постанови този правен резултат първоинстанционният съд е приел, че производството пред административния орган е образувано във връзка с извършена проверка от длъжностни лица на КЗП в хипермаркет "Кауфланд", находящ се в гр. П. ж. к. "Т.". В хода на проверката е било установено, че в търговската част на обекта "Кауфланд" били налични и изложени за продажба 2бр. бутилки млечен ликьор, като на челната страна на бутилката бил поставен етикет съдържащ следната информация "METELKA: Likery zalozeno 1935 VITEJTE NA MORAVE Milky coconut- 14.40%". На същото място били изложени за продажба и 5бр. бутилки млечен ликьор с кокос "METELKA" с изписан алк. 15%, а на обратната страна на бутилката е бил поставен етикет с информация на български език "MILKY КOКOS алк. 14.4% Друга алкохолна напитка с вкус на кокос". Установено е, че при маркиране на двата вида напитка, същите са заведени като един артикул с една партида, както и че напитките не са облепени с акцизен бандерол. При извършено изпитване от "Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки", с цел установяване състава на напитката и съответствието й с изискванията за безопасност е установено, че напитката отговаря на изискванията на спиртна напитка ликьор по посочените в заключението показатели, но не отговаря на изискванията за категорията напитка към показател алкохолно съдържание При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, но не се спазени изискванията за форма съгласно чл. 146, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Съдът е посочил, че в заповедта е налице непълнота в разпоредителната част, като на дружеството е забранено да използва нелоялна търговска практика, без да е конкретизирана каква. От друга страна в заповедта са посочени няколко фактически състава, които според съда няма как да бъдат осъществени едновременно. На следващо място съдът е установил, че в мотивите на заповедта дружеството "Винпром - Т."АД е посочено, като "производител", но това обстоятелство не е установено нито от представената административна преписка, нито от материалите по делото. От представените по делото доказателства, съдът е направил извод, че предлаганата от жалбоподателя напитка е обозначена и представяна от дружеството, като "друга алкохолна напитка с вкус на кокос", но не и като "ликьор". Обозначаването на напитката от категорията "ликьор"е било извършено единствено в хипермаркет "Кауфланд", където същата е била изложена за продажба с поставен пред нея етикет, че се предлага млечен ликьор. При така установеното и след анализ на относимата материално правна уредба съдът е приел, че при упражняване на своята дейност свързана с предлагане за продажба на съответната напитка дружеството не е осъществило нелоялна търговска практика, попадаща в хипотезата на чл. 68г, ал. 4, вр. с чл. 68е, ал. 2 ЗЗП. С оглед изложеното е отменил процесната заповед, като издадена при липса на материалноправните предпоставки за постановяването й. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Защитата на потребителите от нелоялни търговски практики е уредена в Г. четвърта, раздел IV на ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68г, ал. 1 с. з. търговска практика, свързана с предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Нормата на чл. 68г, ал. 4 изрично предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к ЗЗП. На следващо място, с оглед защита на потребителите от нелоялни търговски практики и от техните вредни последици, разпоредбата на чл. 68в ЗЗП забранява императивно използването на такава, а нормата на чл. 68л, ал. 1 задължава председателя на КЗП да забрани с нарочна заповед прилагането й, когато Комисията установи, че търговската практика е нелоялна. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68г, ал. 1 от разглеждания специален закон. Съгласно чл. 68е, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща и когато от целия й фактически контекст и като се вземат предвид всички нейни характеристики и обстоятелства, както и ограниченията на използваното средство за комуникация следва, че тя не предоставя съществена информация, необходима на средния потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение, след като се е запознал с тях, което води или може да доведе до вземането на търговско решение, което средният потребител не би взел без използването на тази търговска практика. А съгласно ал. 2 от същата разпоредба - заблуждаваща е и всяка търговска практика, при която чрез премълчаване, имайки предвид елементите по ал. 1, търговецът прикрива съществена информация по смисъла на ал. 1 или я предоставя по неясен, неразбираем или двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която търговецът не посочва своята истинска търговска цел, ако тя не се разбира от контекста и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Преценката дали пазарното поведение на търговеца осъществява състава на заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършвана за всеки отделен случай при съвкупна и обективна оценка на доказателствата. В настоящия случай, видно от материалите по делото, не може да се направи извод, че е налице заблуждаваща търговска практика. Както правилно е приел първоинстанционния съд предлаганата от дружеството напитка е била обозначена, като "друга алкохолна напитка с вкус на кокос", но не и като ликьор. Доколкото напитката е обозначена като "друга алкохолна напитка с вкус на кокос", с обявено алкохолно съдържание 14,40 об. %., но не и като ликьор, а такова обозначаване на напитката като "ликьор" е било извършено в хипермаркет "Кауфланд" - П., където е била изложена за продажба с поставен пред нея търговски етикет с информация, че се предлага млечен ликьор, т. е. означението "ликьор" е направено от служители на друго дружество, а не от "Винпром -Т."АД поради не което не може да бъде прието, че дружеството е осъществило състава на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП. Правилно и обосновано съдът е отбелязал,, че след като в мотивите на обжалваната заповед е посочено, че нито на челния етикет, нито на етикета на гърба на спиртната напитка е имало изписан надпис на български език с думата "ликьор", съгласно § 1, т. 80 от ДР на ЗВСН "търговско наименование" е наименованието, под което спиртната напитка се предлага на пазара и в случая "Винпром - Т." АД е обозначило предлаганата напитка като "друга алкохолна напитка с вкус на кокос" с алкохолно съдържание 14,40 об. %, при което е спазено изискването на . Съдът е отчел и обстоятелството, че надписът "METELKA Likery" е комбинирана търговска марка, регистрирана в Р. Ч. № 326559 на чешкото Патентно ведомство, с която производителят предлага своите продукти, включително и процесната спиртна напитка, т. е. с тази търговска марка същият има право да произвежда и разпространява различни видове алкохол. Поради това е обоснован и изводът на съда, че след като наименованието на спиртната напитка е съответствало напълно на конкретните изисквания за съответната категория и не би могло да доведе до увреждане интересите на средния потребител, то при упражняване на своята дейност - предлагане за продажба на процесната спиртна напитка "Винпром - Т." АД не е осъществило нелоялна търговска практика, попадаща в хипотезата на чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП. За наличието на такава е необходимо не само предлагането на невярна информация, респ. прикриването на съществена такава чрез премълчаване, но това трябва да заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и да има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което в противен случай потребителят не би взел, респ. тази търговска практика да променя или да е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител. При липсата на който и да е от трите кумулативно предвидени обективни елемента на фактическия състав на нарушението, не е налице възможността за квалифициране на търговската практика като заблуждаваща по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл. 2-во ЗЗП. В контекста на изложеното крайният извод на съда, че не са били налице материалноправните предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ е правилен и обоснован. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника "Винпром - Т."АД за присъждане на съдебни разноски е основателна, като своевременно направена и доказана. Пред настоящата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие ( л. 29) от който е видно, че договорената и заплатена сума е в размер на 1300 лева. Предвид направеното възражение за прекомерност на така претендираните разноски, и с оглед обстоятелството, че делото не е с голяма фактическа или правна сложност настоящата инстанция счита, че претендираните от "Винпром -Т."АД разноските следва да бъдат редуцирани до размера определен в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При тези данни и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на "Винпром -Т."АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 (петстотин) лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,