Решение № 2636 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2008 г.

Решение № 2636 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2008 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от Данчо Петков Вушков против решение № 358 от 26.06.2008 г. по адм. дело № 243/2008 г. на Административен съд София-област. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му срещу бездействие на общинска администрация - Правец да изпълни заповед № 39 от 5.02.2004 г. на кмета на същата община за нанасяне на имот пл. № 14 от помощния кадастрален план на местността "Дальовица" в землището на град Правец. Релевира доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че не е налице бездействие от страна на общинската администрация. В действителност е постановен отказ за нанасяне на имота в кадастралния план, който е оставен в сила по друго съдебно производство. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по частна жалба от Данчо Петков Вушков против бездействие на общинската администрация да изпълни заповед № 39 от 5.02.2004 г. на кмета на община Правец за нанасяне в кадастралния план на имот пл. № 14 от помощния кадастрален план на местността "Дальовица". Възразил е, че по реда на земеделската реституция и на основание извършена делба е собственик на два земеделски имота - нива от 1.509 декара и ливада от 2.000 декара, находящи се в строителните граници на града, имот II, кв. 117, парцел 001 СП по кадастралния план от 1987 година. Позовал се е на заповед № 39 от 5.02.2004 г. на кмета на общината, с която според него било разпоредено на техническата служба да нанесе имот пл. № 14 от помощния кадастрален план в кадастралния план. От писмените доказателства в административната преписка и представените такива от жалбоподателя е установено, че с решение № 91/2002 г. от 3.12.2001 г. на районния съд в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ на наследниците на Петко Вушков Говедарски е възстановено право на собственост в стари реални граници върху описаните два земеделски имота, находящи се в строителните граници на града. В изпълнение на решението, поземлена комисия - Правец е издала решение № 3472 от 29.07.2002 г. за възстановяване правото на собственост върху осем земеделски имота, между които и двата, признати с решението на съда. Постановила е още, че реалното възстановяване на собствеността ще стане при спазване разпоредбата на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ след попълване на кадастъра. През месец октомври на същата година между наследниците е извършена доброволна делба, при която двата процесни имота са получени в дял от жалбоподателя. Със заповед № 39 от 5.02.2004 г. кметът на общината, позовавайки се на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е определил бившите земеделски земи в кв. 117 за застроени и заети от мероприятия, непозволяващи възстановяване на собствеността. В пункт втори от заповедта е приел дължимостта на обезщетение по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ в съответствие с плана по чл. 13а за местността "Дальовица". В пункт 3 е постановил, че те не подлежат на нанасяне в одобрения през 2002 година кадастрален план с изключение на имота № 14 от помощния кадастрален план на наследниците на Петко Вушков Говедарски. Разпоредено е връчване на заповедта на длъжностните лица за изпълнение и на наследниците за сведение. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 23.02.2004 г. при отказ да бъде получена, оформен с подписа на двама свидетели. На 15.07.2004 г. жалбоподателят е поискал от техническата служба при общината попълване на имота в кадастралния план. На 23.07.2004 г. е съставен акт за непълноти в одобрения кадастрален план, в който е констатирано, че заснетите бивши имотни граници на имот пл. № 14 не са материализирани на място. На 13.09.2006 г. жалбоподателят отново е поискал попълване на имота в окончателния кадастрален план на града. Към молбата е приложил скица на имот пл. № 001 СП от 16.03.2001 г. По повод на молбата е поканен да се яви в общинската администрация, за което няма данни да е направил. Същото писмо е изпратено и на изпълнителния директор на "Езтур" АД. В указания срок той е възразил срещу попълването на кадастралния план с имот на жалбоподателя, като е приложил акт за държавна собственост и нотариален акт за собственост. Това е дало основание на кмета да приеме наличен спор за собственост и с писмо изх. № 94-00-1479/2 от 12.03.2007 г. е отказал попълване на кадастъра с имота. Писмото е връчено на жалбоподателя на 30.05.2007 г. Аналогична молба е подадена за трети път от жалбоподателя на 17.12.2007 г. Същият отговор от компетентния административен орган е обективиран в писмо № 94-000-3222/1 от 3.01.208 г., получено от него на 16.01.2008 г. При тези данни по делото, съдът е приел, че не е обвързан от правното основание, посочено от жалбоподателя. Без въобще да се съобрази с предмета на оспорване и искането, формулирано в петитума на жалбата е приел оспорване на индивидуален административен акт, което подлежи на разглеждане и разрешаване по същество. На базата на установената фактическа обстановка е счел, че в заповед № 39/2004 г. не се съдържа разпореждане на кмета за нанасяне на имот пл. № 14 в кадастралния план, поради което не е налице и твърдяното бездействие на общинската администрация да нанесе процесния имот. По тези съображения жалбата е отхвърлена, като неоснователна. Съдебното решение е процесуално недопустимо, тъй като е постановено в недопустимо съдебно производство. Частната жалба, с която е инициирано съдебното производство е подадена по реда на чл. 296 АПК, находящ се в раздел IV от дял V от АПК - "Изпълнение на административни актове и съдебни решения". Поради това и в касационната жалба отново се развиват, като основни доводите, че производството следва да се проведе единствено по реда на чл. 294 и следващите от АПК. Това са все правоотношения във връзка с изпълнение на влезли в сила административни актове, респективно обжалване на действията на органа по изпълнението. Заповед № 39 от 5.02.2004 г., по отношение на която се твърди че е неизпълненият административен акт не съдържа категорично и недвусмислено разпореждане за нанасяне на имот № 14 в кадастралния план. Това не би могло да се извърши без приключване в цялост на процедурата по чл. 13а ППЗСПЗЗ, в това число съобщаването й на заинтересовани лица, каквото е "Езтур" АД и спазване изискванията в алинеи 6 - 9 на чл. 13а от правилника. Заповедта има междинен характер за това производство по отношение собствениците на заснетия имот пл. № 14. Едва след приключване на реституционната процедура с решение по чл. 11, ал. 1 ППЗСПЗЗ, реално възстановеният имот се нанася в кадастралния план. По отношение на техническата служба същата заповед има вътрешноведомствен характер. В никакъв случай обаче действията, респ. бездействието й не попадат сред изпълнителните действия (бездействия по смисъла на Глава пета от АПК, за да подлежат на обжалване по реда, избран от жалбоподателя. А изложените фактически основания в обстоятелствената част на жалбата и най-вече формулираното искане в нейния петитум, включващо и присъждане на изпълнителни глоби за неизпълнение сочат на жалба по реда на Глава V от АПК. Правоотношението не попада в нейния обхват, поради което предявената жалбата се явява процесуално недопустима. Съдът я е разглеждал, като жалба срещу индивидуален административен акт по реда на чл. 145 и следващите от АПК при положение, че липсва административен акт, който да е оспорен с жалбата, инициирала първоинстанционното производство. Поради това и самото съдебно производство, по начина, по който се е развило е недопустимо. В действителност видно от данните по делото административното производство за нанасяне на заснетия в помощния план имот в кадастралния план на града е приключило с индивидуален административен акт, какъвто е изричният отказ на кмета от 12.03.2007 г. Налице е и втори отказ от 3.01.2008 г. Той е обжалван пред административния съд. Образуваното адм. дело № 58/2008 г. е приключило с прекратително определение, поради недопустимост на подадената жалба - липса на административен акт, годен да бъде обект на съдебен контрол. Актът е оставен в сила с определение № 12792 от 26.11.2008 г. по адм. дело № 8242/2008 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. В мотивите към него е прието, че отказът, като втори по ред има само уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт, поради което подадената жалба е процесуално недопустима. Такъв е съставлявал отказът от 12.03.2007 г. Според изложените в мотивите към прекратителното определение доводи на съда, жалбата срещу него е била просрочена, поради което този отказ е влязъл в сила и е придобил стабилността на индивидуален административен акт. Така приключилите правоотношения във връзка с искането за нанасяне на имота в кадастралната карта отделно показват, че заповед № 39 от 5.02.2004 г. няма самостоятелно значение и не може да се претендира принудителното й изпълнение. А отделно от това е невъзможно това да се извърши по реда на чл. 294 и следващите от АПК. Видно от съдържанието на чл. 294 на обжалване подлежат постановления, действия и бездействия на органите по изпълнението. Има се предвид действия във връзка с принудително изпълнение на административния акт. А в конкретния случай не е образувано изпълнително производство, за да се коментира каквото и да било неизпълнение от органи по изпълнението по смисъла на чл. 271 АПК. Като не е съобразил тези обстоятелства, а е разгледал жалбата, като оспорване на индивидуален административен акт, съдът е постановил недопустимо решение. Макар в тази връзка да няма наведени доводи, разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК задължава касационната инстанция да извършва по този въпрос служебна проверка. При констатираното недопустимо първоинстанционно съдебно производство, решението на основание чл. 221, ал. 3 АПК ще следва да се обезсили, а производството се прекрати. С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощника на ответната страна касаторът ще следва да й заплати направените разноски в касационното производство - адвокатско възнаграждение, заплатено на адвокат Трендафил Данаилов в размер на 400 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение