Решение № 2938 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2017 г.

Решение № 2938 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10203/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "С. Б." ООД, гр. С., срещу решение № 4745/14.07.2017 г., постановено по адм. дело № 6297/2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 0324210/6.06.2017 г. запечатване на търговски обект - ресторант "Спагети" в МОЛ "България", гр. С., и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС и е присъдено юрисконсултско възнаграждение на ответната дирекция в размер на 500 лв. Изложени са доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на заповедта за ПАМ. В съдебно заседание адв. Апостолов поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директора на ТД на НАП - С., чрез юрк. Тафров в представен писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата, искане за оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: При извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено при спазване на материалния закон. За да отхвърли жалбата срещу заповед за наложена ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че е установено извършването на административно нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС - неиздаване на фискална касова бележка в ресторант, находящ се в МОЛ "България"- ресторант, стопанисван от "С. Б." ООД, като се е позовал на констатациите при извършената проверка на на 5.06.2017 г. При извършена контролна покупка на стойност 37, 40 лв., не е издадена касова бележка - фискален бон от регистрирано в обекта фискално устройство. Извършена е проверка на фискалното устройство с отпечатан дневен фискален отчет и контролна лента от ФУ, при което е установено, че няма регистрирана продажба на стойност 37, 40 лв. Констатирано е, че ФУ е в изправност по време на проверката. При тези данни съдът е приел, че са налице предпоставските по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. а от ЗДДС за налагане на принудителната административна мярка - запечатване на обект, както и основанията по чл. 187, ал. 1 ЗДДС за забрана достъпа до обекта и отстраняване стоките от него, при което е направил извод за законосъобразност на акта. Решението е правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. При установените, неопровергани в хода на оспорването факти, правилно първоинстанционния съд е осъществил преценка за законосъобразност на оспорения административен акт. Дружеството не е оспорило описаната в акта фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства. Поддържаният довод за незаконосъобразност на акта и в касационната жалба е, че от страна на сервитьора, обслужвал съответните клиенти, които са се легитимирали след консумацията на поръчката, е издадена "информационна бележка" от "нефискален принтер", която предхожда фискалния бон, който се издава не от сервитьора, а от салонния управител, който за момента не е бил в заведението, и поради бързане от страна на клиентите, не е бил издаден фискален бон. Така поддържаните доводи не опровергават констатираното нарушение на изискванията по специалния закон. В случая са налице предвидените от закона предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност. Останалите доводи в касационната жалба касаят законосъобразността на административния акт, а не конкретни пороци на първоинстанционния акт, съставляващи касационни основания по чл. 209 АПК. Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената защита от юрисконсулт в размер на 300 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,