Решение № 5308 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 621/2013 г.

Решение № 5308 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 621/2013 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Валентин Христов Нейчев, от гр. Търговище, чрез адв. Скочев, против Решение № 198 от 01.11.2012 г., постановено по адм. д. № 228/2012 г. по описа на Административен съд Добрич. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Валентин Христов Нейчев срещу заповед № ДК-02-СИР-220/28.10.2011 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено премахване на незаконен стоеж "Дървена барака № 2", находяща се в ПИ 000035 в землището на с. Бистра, общ. Търговище. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови решението си, е приел, че при издаването на процесния административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и на материалноправни разпоредби и заповедта е законосъобразна. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Безспорно е установено, че е налице строеж, изпълнен без строителни книжа и без разрешение за строеж. Процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Досежно неговата търпимост по § 16, ал. 1 от ДР на ЗУТ, предвид годината на изграждане - 1982-1983 г., т. е. преди 1987 г.: за формиране на извода, че процесният строеж не отговаря на нормативните условия за признаване на търпим статут, съдът подробно е обсъдил събраните доказателства, в т. ч. и заключението на приетата СТЕ, както и наличието на всяка една от хипотезите на ал. 1 на § 16. Установено е, че имотът се намира в неурбанизирана (земеделска) територия, като за строежа няма одобрен подробен строителен план или застроително решение съгласно ал. 2 на чл. 108 ППЗТСУ, действал към момента на извършване на строителството, т. е. строежът не е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Следователно, отсъства първата предпоставка от хипотезата на § 16 от ДР на ЗУТ строежът да е търпим. Не е налице и второто изискване на разпоредбата на § 16 от ДР на ЗУТ - строежът да е допустим по сега действащите разпоредби на ЗУТ. Както в хода на административното производство, така и пред решаващия съд констатациите за незаконност на строежа не са оборени с други доказателства от касатора. Представеното пред касационната инстанция писмено доказателство - решение № КЗ-9/31.05.1974 г. за отчуждаване и предоставяне на земи за държавни и обществени нужди, няма отношение към твърдените касационни основания, поради което на основание чл. 219, ал. 2 АПК е недопустимо. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав