Решение № 12699 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахач 329 ЕООД, чрез процесуален представител, срещу решение 469 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 48/2024 г. на Административен съд (АС) Перник. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ахач 329 ЕООД против Уведомително писмо с изх. 02-140-2600/727+7 от 04.01.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта му, с която са намалени заявените суми за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за компания 2021 г., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ с 16 815,38 лева; по Схема за преразпределително плащане /СПП/ с 68,55 лева; по Подмярка 13.1/ НР-1 с 10 399,01 лева; по Схеми за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/ с 665,00 лева и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ с 17 942,52 лева и дружеството е осъдено да плати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не се е произнесъл по направеното възражение, че уведомителното писмо е издадено извън посочения едномесечен срок в решение 72 от 25.04.2023 г. по адм. д. 41/2023 г. на АС-Перник. Излага съображения, че съдът е нарушил правото му на ефективен и справедлив процес като не е допуснал доказателствените му искания за представяне на доказателства относно факти, съдържащи се в доклада за извършената проверка на място, както и за изслушване като свидетел на изготвилия доклада експерт. Счита, че съдът неправилно и необосновано е приел, че в административният акт са изложени изчерпателно фактическите и правни основания за издаването му. Твърди, че съдът в нарушение на материалноправните разпоредби е приел първичната съдебно-техническа експертиза, която не дава собствен анализ, а преповтаря изложеното в доклада от проверката на място. Иска решението да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът по касация - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на касатора. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. 02-140-2600/727+7 от 04.01.2024 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта му, с която са намалени заявените суми за финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за компания 2021 г., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ с 16 815,38 лева; по Схема за преразпределително плащане /СПП/ с 68,55 лева; по Подмярка 13.1/ НР-1 с 10 399,01 лева; по Схеми за обвързано подпомагане за протеинови култури /СПК/ с 665,00 лева и по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/ с 17 942,52 лева. Оспореното уведомително писмо е издадено във връзка с влязло в сила решение 72 от 25.04.2023 г. по адм. д. 41/2023 г. на АС-Перник, с което е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. 02-140-2600/727 от 13.01.2023 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на извършените намаления на субсидията по схеми и мерки, както следва: по Подмярка 13.1/НР 1 с 10399, 01 лв.; по СЕПП с 16815,38 лв.; по СПП с 68,55 лв.; по СПК - с 665,00 лв. и по ЗДП със 17942,52 лв и е върната преписката за ново произнасяне от административния орган. Въз основа на доказателствата, приложени с административната преписка и събрани в съдебното производство, съдът е приел за безспорно установено от фактическа страна, че Ахач 329 ЕООД е подало заявление за подпомагане от 07.05.2021 г. с УИН 14/180521/59078 за кампания 2021 по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК, ПНДП и Подмярка 13.1/НР 1, като към заявлението е приложена в табличен вид информация за използваните парцели за 2021 г. и заявените площи по схеми и мерки. Установено е, че със Заповед 448079 от 02.11.2021 г. е възложено извършване на проверка на място, като е определено същата да започне на 02.11.2021 година и да приключи на 12.11.2021 година. За резултатите от тази проверка е изготвен доклад, в който подробно са описани констатациите за всеки един от процесните парцели и са направени обобщени резултати, а именно: по отношение на Подмярка 13.1/НР 1 от декларираната площ в размер на 215,52 ха е установена 181,55 ха; по отношение на СЕПП от декларирана площ в размер на 215,52ха е установена 181,55 ха; по отношение на СПК от декларирана площ в размер на 2,79 ха е установена 2,18 ха; по отношение на ЗДП от декларирана площ в размер на 215,52 ха е установена 181,55 ха. Съдът е анализирал писмените доказателства към административната преписка и ангажираните в хода на съдебното производство доказателства, включително свидетелски показания и две изслушани съдебно-технически експертизи. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, при наличие на установените в чл. 59 от АПК реквизити, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновано съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираната му компетентност, в изискуемата от закона форма и съдържание, при наличие на установените в чл. 59 АПК реквизити. Неоснователни са оплакванията на касатора, че оспореният административен акт не е мотивиран и е издаден в нарушение на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В това отношение настоящата инстанция споделя напълно изводите на решаващия съд, без да е необходимо да ги повтаря, и към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 АПК. В съответствие със съдържанието на УП и становищата на административния орган АС Перник обосновано е приел, че актът съдържа правните и фактическите основания за издаването му, като органът е съобразил указанието на съда при новото произнасяне - в акта да бъдат изложени конкретни фактически основания, които да обосновават предвиденото в конкретна правна норма правомощие на заместник изпълнителният директор на ДФЗ да постанови отказ за финансово подпомагане на заявените и стопанисвани от земеделския производител за кампания 2021 г. парцели. Правилно съдът е приел, че при постановяване на административния акт не са налице нарушения на материалния закон. От доклада за проверка на площи е видно, че причините за недопустимост на заявените парцели са наддекларирани площи, липса на земеделска дейност и висок тревостой, а за парцел 1288-230-6-1 е установено, че не отговаря на чл. 36в, ал.3 ЗПЗП. Площите, за които са констатирани несъответствия с изискванията за подпомагане са установени чрез проверка на място и чрез дистанционен контрол. Правилно АС-Перник е приел, че констатациите на административния орган са правилни, което се подкрепя и от кредитираната СТЕ. При установена липса на земеделска дейност, неподдържаност на терените, за които жалбоподателят кандидатства по съответната програма, правилно е приложена разпоредбата на чл. 43, ал.3, т.4 ЗПЗП. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т.4 ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл. 40. Настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е приел за законосъобразни и обосновани констатациите на административният орган по отношение на схемите СЕПП, СПП и мярка 13, при които при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ над 10% или над 2 ха, санкционираната площ следва да се определи в размер на 1,5, умножено по размера на наддекларираната площ. Правилно е отчетено и че размерът на санкционираната площ оказва пряко влияние върху крайната стойност на оторизираната сума, като видно от данните в Таблица 13, процентното съотношение на наддекларираната площ по тези схеми е 18,76%. По отношение на СПК административният орган основателно е приел, че е налице хипотезата, при която при процентно съотношение на наддекларираната площ към установената площ в размер над 20% и до 50%, цялата установена площ подлежи на санкциониране, поради което субсидия по тази схема не се изплаща. Данните в Таблица 13 потвърждават, че процентното съотношение на наддекларираната площ е 27,98%. Противно на наведените в касационната жалба доводи, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение, като е осигурил в пълен обем правото на страните на справедлив и ефективен съдебен процес. От страна на жалбоподателя, чрез процесуалния му представител, са изложени възражения относно резултатите от проверката на място, обективирани в доклада, но същият не е оспорен от страна на жалбоподателя по реда на чл.193 от ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е зачел тяхната материална доказателствена сила като официални документи. Направени са множество доказателствени искания от страна на жалбоподателя, сред които за допускане на съдебно - техническа експертиза и разпит на свидетели, които съдът е уважил. По искане на жалбоподателя е назначена и допълнителна СТЕ. В тази връзка наведените оплаквания са неоснователни. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението на АС Перник е правилно, като постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и същото е обосновано. При отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото претенцията на ответника по касация за присъждане на понесените пред настоящата инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 200 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 144 АПК и чл. 78 ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение