Решение № 5810 от 14.6.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на И. Банковски от гр. София, за отмяна на Решение 11168 от 04.11.2021 г. на Върховния административен съд (ВАС) по административно дело 4656/2021 г., с което е оставено в сила Решение 740 от 10.02.2021 г. на Административен съд София-град по административен дело 6599/2019 г., с което е отхвърлена жалбата на И. Банковски срещу отказ за издаване/подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси от 15.05.2019 г., издадено от началника на 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи. Искането е подадено чрез адв. Д. Радев от Софийска адвокатска колегия. Искателят И. Банковски, моли съда да отмени съдебното решение, тъй като е бил лишен от възможност да участва в производството по делото, тъй като нито в първоинстанционното производство, нито в касационното е бил призоваван лично за участие в дело и така е бил лишен от възможността на защити правата си. Счита, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК и искането следва да бъде прието за основателно, а съдебният акт отменен. В писмени бележки, представените от адв. Д. Радев се излагат подробни аргументи за основателност на искането и се застъпва становището, че неучастието на страната лично в производството поради непризоваването й, освен че нарушава нейните права, е довело и до неизясняване на основни факти от предмета на доказване, а именно заплахите, които са отправяни към него, които обосновават искането за издаване/подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. Ответникът по искането началникът 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи, не се явява и не се представлява. В писмен отговор обоснована неоснователност на искането, предвид че във всички съдебни заседания жалбоподателят е бил представляван от надлежно упълномощен адвокат. Моли съда да отхвърли искането. Върховният административен съд счита искането за допустимо подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна следното: На 15.05.2019 г. началникът на 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи постановява отказ за издаване/подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси по заявлението на г-н И. Банковски. На 03.06.2019 г. И. Банковски подава жалба срещу отказа от 15.05.2019 г на началника на 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи до Административен съд София-град. Жалбата е посочен съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен 5, ет.1, ап. 7 адв. Б. Михайлов от САК. По жалбата е образувано административно дело 6599 по описа на Административен съд София-град за 2019 година. На 05.12.2019 г. е проведено открито съдебно заседание по административно дело 6599/2019 на Административен съд София-град. Жалбоподателят е призован за заседанието редовно чрез упълномощения адвокат Б. Михайлов. Жалбоподателят не се е явил в съдебно заседание, но е представляван от адв. Б. Михайлов. В съдебно заседание жалбоподателят е бил представляван и от адв. Д. Радев. В съдебните заседания на 09.07.2020 г. и 26.11.2020 г. жалбоподателят И. Банковски не се явява, но се представлява от адв. Б. Михайлов. На 10.02.2021 г. с Решение 740 по адм. дело 6599/2019 г. Административен съд София-град отхвърля жалбата на И. Банковски срещу отказ за издаване/подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси от 15.05.2019 г., издадено от началника на 04 Районно управление на Столична дирекция на вътрешните работи и го осъжда за разноски по делото. На 23.02.2021 г. И. Банковски подава касационна жалба срещу Решение 740/10.02.2021 г. на Административен съд София-град по адм. дело 6599/2019 г. до Върховен административен съд, където е образувано административно дело 4656/2021 г. Жалбата е подадена чрез адв. Д. Радев от САК. В касационната жалба като адрес за призоваване на касатора е посочен - гр. София, ул. Ястребец 4, ет.1 адв. кантора Мончев - Радев чрез адв. Д. Радев. На 11.10.2021 г. е проведено открито съдебно заседание по административно дело 4656/2021 на Върховен административен съд. Касаторът е призован за заседанието редовно чрез упълномощения адвокат Д. Радев. Касаторът не се е явил в съдебно заседание, но е представляван от адв. Д. Радев. На 04.11.2021 г. с Решение 11168 по адм. дело 4656/2021 г. Върховен административен съд оставя в сила Решение 740/10.02.2021 г. на Административен съд София-град по административен дело 6599/2019 г. и осъжда касатора за разноски. При така установените по делото факти съдът приема искането на И. Банковски за отмяна на Решение 11168/04.11.2021 г на Върховен административен съд по административено дело 4656/2021 г. за неоснователно. Искателят твърди наличие на основание за отмяна по точка 5 на чл. 239 АПК. Така посоченото основание е допустимо само тогава, когато страната, в нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно три са възможните хипотези: 1) страната да е била лишена от възможност да участва в делото поради неспазване на правилата; 2) страната да не е била надлежно представлявана; 3) страната (лично или чрез представител) не е могла да участва в делото по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателят се позовава на първата хипотеза, сочи че не е бил редовно призован за нито едно е проведените съдебни заседания, както пред първоинстанционния съд, така и пред касационната инстанция. Видно от доказателството по делата И. Банковски е бил редовно призован за всяко от проведените заседания чрез надлежно упълномощения от него адвокат. Съгласно чл. 137, ал. 1, изр. второ АПК Съобщенията се връчват на гражданин на адреса, на който е бил призован за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочил друг адрес. Видно от жалбата, с която е сезиран Административен съд София-град, жалбоподателят е посочил съдебен адрес (друг адрес по с. чл. 137, ал.1, изр. второ АПК), на който да бъде призовават чрез адв. Б. Михайлов и именно на този адрес и чрез посочения адвокат е призован за първото по делото заседание. Налага се извод, че призоваването на страна е осъществено при спазване на установените в АПК правила за това. Призоваването на И. Банковски за съдебното заседание пред Върховен административен съд също е осъществено съгласно посоченото правило от разпоредбата на чл. 137, ал.1, изр. второ АПК. Касаторът е посочил в жалбата си до Върховен административен съд изричен адрес за призоваване, включително електронен адрес и двата на адв. Д. Радев и съгласно чл. 137, ал.1, изр. второ АПК е призован на посочения адрес чрез упълномощения адвокат. Видно от съдебните протоколи за проведени съдебни заседания от Административен съд София-град и Върховен административен съд И. Банковски е бил представляван от поне един упълномощен адвокат във всяко едно от тях. Адвокатите не са възразили срещу процедурата по призоваването на страната, дали са съгласие на делото да бъде даден ход, не са направили искане И. Банковски да даде обяснения във връзка с доказването на фактическите основания на искането му за продължаване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси. С оглед всичко изложено И. Банковски е бил надлежно призован за всяко едно от проведените съдебни заседания и единствено въпрос на негова лична преценка е било дали да се яви или не. С оглед на това той не е бил лишен от възможността да се яви в съдебното заседание и да изложи пред съда своите искания, твърдения и доводи, но е предпочел да не го прави като е оставил възможността на това на упълномощените от него адвокати, а последните са взели участие във всички заседания и на двете съдебни инстанции. Съдебното производство по административни дела, както пред административния съд, така и пред Върховния административен съд не изисква задължително лично присъствие в съдебно заседание на жалбоподателя/касатор. Личното присъствие е правна възможност, която законът предоставя на страните по делото, но упражняването на която е въпрос на лична преценка на страната по делото. За да бъде това процесуално право гарантирано законът изисква първо, страната да бъде надлежно призована за съдебното заседание, и второ, съдът отлага съдебното заседание, когато страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани - чл. 139, ал.1 АПК. Препятствието, за да бъде основание за отлагане на делото, трябва да е възникнало внезапно и трябва да бъде непреодолимо. Налага се извод, че съгласно процесуалните правила за редовното провеждане на съдебното заседание е достатъчно надлежното призоваване на страната (доказано в случая), а отлагането е допустимо само ако едновременно и страна и пълномощникът й не могат да се явят поради внезапно възникнало и непреодолимо препятствие ( в случая всяко съдебно заседание е имало поне един упълномощен от страна адвокат). В искането за отмяна не се сочат обстоятелства, които са се явили препятствие, което страната не е могла да отстрани, за да се яви лично в съдебното заседание. Видно от всичко изложеното искането за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и съдът следва да го отхвърли. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд