Решение № 508 от 20.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1564/2013 г.

Решение № 508 от 20.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1564/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Капка Костова Производството е по реда на Глава ХХХIII от НПК и е образувано по молба на осъдената А. И. А. за възобновяване на производството по нчд № 1967/2013 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 13 състав, по което е постановено определение от 17 май 2013 г. за определяне на осъдената А., по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на общо наказание за съвкупност от престъпления по две влезли в законна сила присъди, потвърдено с определение на Софийския апелативен съд № 256 от 04 юли 2013 г., по внчд № 561/2013 г. В молбата на осъдената А. се твърди неправилно приложение на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване на определеното й общо наказание с една година и шест месеца лишаване от свобода, което ангажира основанието за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се възобновяване на делото и намаляване на общото наказание чрез отмяна на приложението на чл. 24 от НК. В съдебно заседание осъдената А. А. участва лично и с назначения й от съда за служебен защитник адвокат К. С. от С. адвокатска колегия, която поддържа искането на осъдената при посоченото в него основание за отмяна и по изложените там съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С определението на СГС, постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. чл. 23, ал. 1 от НК, на осъдената А. е определено общо наказание от шест години лишаване от свобода за съвкупността от престъпления, за които същата е осъдена с влезли в законна сила присъди по нох дела № 4054/2011 г. на СГС и № 6642/2011 г. на Пловдивския районен съд. На основание чл. 24 от НК така определеното общо наказание е увеличено с една година и шест месеца. Определен е първоначален "строг" режим на изтърпяване на общото наказание от седем години и шест месеца лишаване от свобода, в затвор. На основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадната изтърпяната до момента на постановяване на определението част от наказанието по нохд № 4054/2011 г., в размер на две години и четири месеца, считано от 17.04.2011 г. С определението си от 04.07.2013 г. САС е потвърдил изцяло атакуваното пред него определение. В саморъчно изготвената от осъдената молба за възобновяване на делото, в представената писмена защита и в съдебно заседание пред ВКС, осъдената А. и защитата й оспорват приложението на чл. 24 от НК и увеличаването на определеното й общо наказание с една година и шест месеца лишаване от свобода. В подкрепа на искането се заявява като основание недобро здравословно състояние на осъдената и предстояща й оперативна интервенция. Затова претендира отмяна на приложението на чл. 24 от НК. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Идентична по съдържанието и доводите си е и въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт. В подкрепа на заявените от осъдената А. обстоятелства, касаещи здравословното й състояние, не са представени доказателства пред инстанцията, която е оправомощена да установява релевантните по делото факти. Възраженията в жалбата са получили надлежен отговор в определението на въззивния съд (л. 19 от внох дело). За да формира извода си за необходимост от приложението на чл. 24 от НК, първоинстанционният съд е изследвал цялостната престъпна дейност на осъдената А. (справка и бюлетини на л. 12-32 от нох дело), съобразил е данните за изтърпяването на наложените й наказания, вкл. и тези извън предложената от прокуратурата и формирана от съда съвкупност от две престъпления (по нохд № 6642/2011 г. и нохд № 4054/2011 г.). В резултат, съдът е достигнал до извода, че осъдената е лице с висока степен на обществена опасност и изградени престъпни навици, който извод няма причини да не бъде споделен. Извън настоящите две престъпления, извършени при условията на опасен рецидив, А. е осъждана общо с девет влезли в законна сила присъди, преимуществено за престъпления против собствеността (кражби и грабеж), както и за престъпление по чл. 157, ал. 4 от НК. При извършено предходно групиране, с определение от 18. 12. 2005 г. на СРС по нохд № 13869/2005 г., е формирана съвкупност от две престъпления (квалифицирана кражба и грабеж), като определеното общо наказание от една година и два месеца е увеличено на основание чл. 24 от НК. Същото е изтърпяно до 25. 06. 2008 г., а на 15. 10. 2008 г. осъдената А. е извършила престъплението по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК, предмет на едно от настоящите й осъждания - това по нохд № 4054/2011 г. Или иначе казано, обществената опасност на деянията, включени сега в съвкупността, както и личната обществена опасност на осъдената А., обосновават необходимостта от приложението на разпоредбата на чл. 24 от НК, както правилно са преценили редовните съдебни инстанции. Срокът от една година и шест месеца лишаване от свобода, с който е увеличено определеното общо наказание, е в рамките на предвиденото в закона и значително под максимално предвиденото като възможно за увеличаване с една втора от размера на общото наказание. При изложените съображения, ВКС в настоящия си състав намира искането на осъдената А. А. за възобновяване на делото за неоснователно, поради което същото следва да бъде оставено без уважение. Поради това, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение