Решение № 1154 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2016 г.
ВАСV отделение26.01.2018 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОСТАВЯ в СИЛА решение № 417 от 22.03.2016 г., постановено по административно дело № 49/2016 г. от Административен съд Б. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1154 от 26.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Я. С. Т. срещу решение № 417 от 22.03.2016 г., постановено по административно дело № 49/2016 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлено оспорването на решение № 1060-01-1/07.01.2016 г. на Началника на отдел ЧРАПИО на Териториално поделение - Б. на Национален осигурителен институт, с което е отказан достъп до искана от нея обществена информация. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което отказът да се предостави исканата информация бъде отменен. Ответникът по касационната жалба - Началник на отдел "ЧРАПИО" при ТП на НОИ не взема становище по основателността на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното решение първоинстанционният съд отхвърля жалбата на Т. против отказа на Началник на отдел "ЧРАПИО" при ТД на НАП да й предостави исканата със заявление вх. № 1019-01-562/28.12.2015 г., адресирано до Директора на Териториално поделение на НОИ - Б. на обществена информация - имената и броя на служителите на ОД на МВР - Б. и структурите към нея, които въз основа на § 49 и чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия и са пенсионирани, без да са освободени от служба, съответно уволнени или прекратени правоотношения, като в изготвената справка да бъде видно индивидуално за всяко лице, кога е придобило право на пенсия. В оспорения пред АС Б. административен акт е прието, че в случая Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е неприложим доколкото исканата информация касае лични данни по смисъла на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). В обжалваното пред настоящия състав решение първоинстанционният съд приема, че този извод в оспореното решение е правилен, като от търсената информация не е възможно да бъде съставено собствено мнение у гражданите относно дейността на задължения субект, от което е обоснован извод, че тя не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Допълнително са изложени съображения, според които исканата информация представлява лични данни и достъпът до нея не следва да бъде осъществен по ЗДОИ, чието приложение е изключено на основание чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ. На последно място според решаващия съд не е налице и "надделяващ обществен интерес", който да задължи Началника на отдел "ЧРАПИО" при ТП на НОИ да я предостави. Решението е правилно. Обосновано в обжалваното решение е прието, че от съдържанието на заявлението се установява, че исканата информация засяга лични данни. Съгласно определението по § 1, т. 2 ЗДОИ и чл. 2, ал. 1 във вр. с § 1, т. 16 ДР на ЗЗЛД. Исканата от Т. със заявление вх. № 1019-01-562/28.12.2015 г. - информация за имената и броя на служителите на ОД на МВР Б. и структурите към нея, които са имали необходимия осигурителен стаж за придобиване на пенсия по чл. 69 КСО и са пенсионирани без да са освободени от служба, съответно уволнени или с прекратени правоотношения по реда на § 49 ПЗР на КСО, като за всяко от лицата се посочи индивидуално, кога е придобило право на пенсия без съмнение попада в хипотезата на § 1, т. 16 ДР на ЗЗЛД, тъй като касае специфични признаци, свързани с физическа, социална или друга идентичност на тези лица. При това тези данни са лични по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗЛД, тъй като представляват информация, отнасяща се до физически лица, което могат да бъдат идентифицирани пряко чрез един или повече специфични признаци. Същевременно попадат и в категорията на посочените в § 1, т. 2 ДР на ЗДОИ лични данни, доколкото тази информация се отнася до физически лица, които могат да бъдат идентифицирани пряко чрез един или повече специфични признаци, свързани с техните физическа, икономическа или социална идентичност. При това обоснован и съответен на закона е и изводът в обжалваното решение, че в случая исканите данни са извън приложното поле на чл. 2, ал. 4 ЗДОИ и не е налице изключението по чл. 31, ал. 5 ЗДОИ, както и хипотезата на надделяващ обществен интерес. Неоснователни са наведените в касационната жалба твърдения, че в случая с търсената информация се цели разкриване и повишаване прозрачността на социалната и кариерна политика в МВР и МО, тъй като в случая на първо място не е искана информация свързана с дейността на МО, а на второ в случая, както правилно е установено от първоинстанционния съд се иска достъп до лични данни на неопределен кръг лица - служители на МВР, което съгласно чл. 2, ал. 5 е извън приложното поле на ЗДОИ. Предвид изложеното настоящия състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно - не са налице сочените в жалбата касационни основания и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение