Решение № 367 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 108/2011 г.

Решение № 367 от 6.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 108/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по чл. 290 ГПК. Обжалвано е решение от 24.11.2010 г. по гр. д. № 477/2010 г., с което Видински окръжен съд е уважил предявените от С. С. Г. искове срещу [фирма], с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. С определение от 25.05.2011 г. ВКС е допуснал касационно обжалване по въпроса за начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ, който е разрешен от съда в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателят - [фирма], поддържа, че обжалваното решение е неправилно и моли да бъде отменено. Ответникът С. С. Г. в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил предявените от С. С. Г. искове срещу [фирма] с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Съдът е установил, че със Заповед № 525/10.11.2009 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ и е прекратено трудовото му правоотношение като "старши специалист банка /кредитиране/" в Ц. -клон В., но наказанието е наложено след предвидения от закона срок. Работодателят е поддържал, че ищецът с действията и бездействието си не е изпълнявал трудовите си задължения да анализира и оценява кредитоспособността на кредитополучателя, обезпечеността и степента на кредитния риск, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Съдът е изложил съображения, че от текста на заповедта, в която са посочени номера на кредитни досиета, не става ясно какво точно нарушение и кога е било извършено от служителя, а и посочено в обстоятелствената част нарушение не съответствува на текстовете от закона цитирани в същата. Прието е, че непосочването на период на нарушенията води до невъзможност да се прецени дали наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, без да е направена преценка и на посочения в заповедта доклад от 28.09.2009 г. от служба "Вътрешен контрол" на Ц., в който са констатирани нарушенията и са посочени са точно кредите, по които са допуснати грешки при отпускането им и съобразно, който са дадени обяснения от служителя. По въпросът, обусловил допускането на касационното обжалване, за начина по който работодателят следва да установи времето на извършване на трудовите нарушения с оглед преценката за спазване срока по чл. 194 КТ, настоящия състав намира, че съдът е разрешил същия в противоречие с практиката на ВКС, уеднаквена в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения- от 26.07.2010 г. по гр. д. № 470/2009 г. на ВКС, от 13.10.2010 г. по гр. д. № 1130/2009 г. на ВКС и от 20.12.2010 г. по гр. д. № 644/2010 г. на ВКС, според която двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ за налагане на дисциплинарните наказания, започва да тече от откриване на нарушението, което означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт (работодателят или лицето, упълномощено по надлежен ред) на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина, т. е. когато е установен извършителят на нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които го квалифицират като дисциплинарно нарушение. При така дадения отговор на поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и като неправилно и следва да се отмени. Тъй като се налага да бъдат извършени нови процесуални действия, то на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Работодателят е поддържал, че ищецът с действията и бездействието си не е изпълнявал трудовите си задължения да анализира и оценява кредитоспособността на кредитополучателя, обезпечеността и степента на кредитния риск, с което е злоупотребил с доверието на работодателя. Съдът не е направил анализ на посочения в заповедта доклад от 28.09.2009 г. от служба "Вътрешен контрол" на Ц., в които са констатирани нарушенията и са посочени точно кредите, по които са допуснати грешки при отпускането им и съобразно които са дадени обяснения от служителя. Именно с оглед на този доклад от служба "Вътрешен контрол" на Ц. се установява, че наказанието е наложено в предвидения в разпоредбата на чл. 194 ГПК срок от узнаване от субекта на дисциплинарна власт на установеното в съществените му признаци нарушение на трудовата дисциплина. Съдът, за да признае за незаконно дисциплинарното уволнение се е ограничил само да констатира, че са налице процесуални нарушения при издаване на заповедта за дисциплинарно наказание. С оглед изложените по - горе съображения настоящия състав намира, че при новото разглеждане на делото съдът следва да анализира всички доказателствата по делото, за да прецени по същество извършени ли са сочените в доклада от 28.09.2009 г. от служба "Вътрешен контрол" на Ц. нарушения и съставляват ли същите основание за налагане на най-тежкото наказание -дисциплинарно уволнение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3, 4 и 7 КТ. Предвид изложените съображения, съдът