Решение № 16026 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2018 г.

Решение № 16026 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8580/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на младши автоконтрольор в 05 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР, срещу Решение № 3102 от 10.05.2018 г. по адм. дело № 10138/2017 на Административен съд – София – град /АССГ/, с което е отменена негова Заповед № 3365 от 14.07.2017 г. за прилагане на М. С., на принудителна административна мярка /ПАМ/ временно спиране от движение на пътно превозно средство /ППС/ до заплащане на дължимата глоба на основание чл. 171, т. 2, б. "к" от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/. В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответната страна – М. С., чрез пълномощника си адвокат Спасов, изразява становище за неоснователност на депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 3365 от 14.07.2017 г. на младши автоконтрольор в 05 група, 02 сектор в отдел "Пътна полиция" при СДВР за прилагане на ПАМ временно спиране от движение на ППС до заплащане на дължимата глоба на основание чл. 171, т. 2, б. "к" от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 187387/14.07.2017 г. Иззети са като доказателства СУМПС № [номер], контролен талон № 2823254210 и СРМПС № [номер]. За да отмени оспорената заповед съдът е приел, че същата е издадена при липса на материалноправните предпоставки за това. Прието е, че е наложена ПАМ на С., поради факта, че е управлявал МПС с изтекъл срок за доброволно плащане глоба, наложена с фиш серия № М 37064. Така издадения фиш не е приложен към административната преписка като нито в издадената ЗПАМ, нито в приложения по делото АУАН е посочено на коя дата е издаден, респективно връчен, и докога същият е следвало да бъде доброволно платен. Видно от приложена справка за извършени нарушения от С. е отбелязано, че наложената с този фиш глоба е платена. С оглед на тези факти, административния съд е приел, че не е доказано фактическото основание за издаване на заповедта, а именно- наличието на дължима и неплатена в срока за доброволно плащане глоба, поради което наложена принудителната мярка е материално незаконосъобразна. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решаващият съд e изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като извършил съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК. Оспореното решение е обосновано и е постановено при правилно прилагане на материалния закон. Правилни са изводите на административния съд, че от събраните доказателства по делото не може да се установи дали фиш сериен № М 37064 от 01.11.2016 г. е бил надлежно връчен на М. С. С оглед на тези факти, правилно е прието, че след като процесния фиш, не е връчен на С., то срокът за доброволно плащане на глобата не само че не изтекъл, но дори не е започнал да тече. Настоящият съдебен състав на ВАС, шесто отделение споделя мотивите на съда, че следва да се приеме за недоказано съществуването на фактическото основание за издаване на процесната ЗПАМ, поради което така наложената принудителна мярка се явява материално незаконосъобразна. В конкретния случай доказателствената тежест за установяване наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е на административния орган. В хода на съдебното производство, административния орган не е предприел никакви действия, които са в негова доказателствена тежест, не е взел становище по жалбата и не е ангажирал процесуално представителство. Административния орган не се е справил с доказателствената тежест като същият не е доказал наличието на материално - правните предпоставки за издаване на оспорваната ЗПАМ. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. От процесуалния представител на ответника по касационна жалба са претендирани разноски, но такива не следва да бъдат присъдени поради факта, че по делото няма представен договор за правна помощ или други доказателства за сторени такива. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,