Решение № 4491 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2008 г.

Решение № 4491 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15583/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение от 22.10.2008 г. постановено по адм. д. № 5229/2007 г., Административният съд, София - град е отменил заповед № РД - 14-314/24.07.2007 г. на зам.-началника на ДНСК гр. София като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от ДНСК гр. София и от Борис Цветанов Борисов от гр. София с наведени оплаквания за допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ответникът Севдалина Кънева чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита решението за законосъобразно и предлага да остане в сила със законите последици. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за законосъобразност на същото. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Решението е законосъобразно. Същото е постановено в съответствие със събраните и обсъдени в цялост доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че обжалвания индивидуален административен акт заповед № РД -14-314/ 24.07.2007 г. на зам. началника на на ДНСК е незаконосъобразна с оглед посоченото основание чл. 225, ал. 1, т. 1 от ЗУТ. Незаконосъобразността на строителството се преценява с оглед действащите материалноправни разпоредби. Нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ към момента на извършване на процесната ограда не е съществувал в този си вид. Наред с това влязлото в сила разрешение за този строеж като административен акт е произвело своето действие и по смисъла на чл. 156 ЗУТ не подлежи на отмяна, което означава, че изградения по силата на последното строеж (ограда) не е незаконен и не може да бъде премахнат. С последващото изменение на ПУП със съответната заповед административния орган дори е бил длъжен да нанесе процесната ограда в този план. Обосновани са съображенията при наличните доказателства неопровергани с други за липса на редовно съобщаване на заповедта на ответницата Кънева по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс, където е предвидено лично съобщаване и законосъобразно е прието, че обжалваната заповед е постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което я прави незаконосъобразна и това основание. Приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закон. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с събраните по делото доказателства и е изградено въз основа на тях и закона, поради което и постановено в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Ето защо на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК следва да се остави в сила. При този изход на процеса следва на Севдалина Николова Кънева да присъдят направените по делото разноски в размер на 200.00 лв. - адвокатско възнаграждение за положената от пълномощника й защита за настоящата инстанция на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. 144 от АПК . По изложените съображения Върховният административен съд, II отд.